П редвид разклатеното здраве на папа Франциск тези дни мнозина вярващи и кардинали му пожелават не само да се възстанови от белодробната инфекция, ами и да надмине по дълголетие папа Агатон. Той е живял през VI-VII век и държи рекорда за най-възрастен човек, заемал поста. При него има и друг прелюбопитен факт: когато се възкачва на апостолическия престол, той вече е на преклонните 101 години. Върховният понтифекс обаче има връзка и с българската история. Именно при неговото управление (27 юни 678–10 януари 681) на Балканите се основава Българската държава. Нейното име е споменато за първи път на арбитрирания от св. Агатон Шести Вселенски събор в Константинопол.
Шестият Вселенски събор осъдил монотелизма. Миниатюра от Манасиевата хроника, XIV век.
Щедрост
Преподобният Агатон се родил в Сицилия през 577 г. в семейство на богати родители, които вярвали в Христа и водели благочестив живот. Те обичали сина си и го запознали с всички полезни и боговдъхновени книги. След кончината на родителите си цялото огромно богатство, което те му били оставили - около 1633 литри злато (близо 800 кг), той раздал за едни ден на бедни, сирачета и вдовици. След това приел монашество в един манастир близо до Палермо. Толкова ревностно се подвизавал в добродетелта, че Господ го удостоил с дара на чудотворството. Неговите достойнства не останали тайна за хората и той бил поставен за архиепископ на Рим.
Събор
Има основания да се смята, че при избирането му за папа на 27 юни 678 г. е бил на над 100 години. Той е и първият, който полага клетва при избора си.
По време на своя понтификат активно участва в Шестия Вселенски събор, свикан от Константин IV Погонат на 7 ноември 680 г. в императорския дворец в Константинопол. На 16-ото заседание (на 9 август 681 г.) презвитер Константин от Апамея (Сирия) за първи път споменава българската държава като такава.
Папа Агатон не присъства лично на форума, но изпраща голяма делегация от най-видни богослови. Прочетено е обширното му послание, в което той защитава вярата на Църквата в двете природи на Исус Христос: божествена и човешка (монотелитите отричат човешката му воля). Монотелизмът е осъден от събора като ерес, а папата – провъзгласен за догматичен арбитър на християнския свят. Така Византия се връща към ортодоксалната вяра и нормалните отношения между Рим и Константинопол продължават през следващите два века.
Разпятието
При папа Агатон се установява също и традицията Господ Исус Христос да бъде изобразяван като разпнат. Дотогава най-често е изобразяван като Агнецът Божи
Също така е първият папа, който не изпраща в Константинопол трибута за императора, плащан дотогава при избора на римския първосвещеник.
Със своя авторитет свети Агатон успокоява ситуацията в Църквата на Англия, където Кентърбърийският архиепископ Теодор е изгонил архиепископа на Йорк Уилфрид и е разделил епархията му на три епископства.
Папа Агатон умира на 10 януари 681 г. и затова католическата църква отбелязва паметта му на тази дата. Въпреки че в онези дни не е ясна датата на раждане на повечето папи, то църковната история реди, че светията се е споминал на преклонните 107 г. Погребан е в базиликата "Свети Петър". Град Палермо го чества като свой небесен покровител.
Православната църква чества Римския папа на 20 февруари.
Беден грънчар спасил главата на Предтечата
На 24 февруари Църквата отбелязва Първото и Второто намиране на главата на свети Йоан Кръстител.
Според светото предание след като Предтечата бил убит, Йоана, жена на Иродовия управител Хуза, тайно взела светата глава и като я положила в съд, я погребала в имението на Ирод на Елеонската планина. След много години то било купено от един благочестив човек на име Инокентий, който пожелал да построи там църква. Когато започнали да копаят земята из основи, намерили светата глава. Преди смъртта си Инокентий пак я скрил в същото място, където я бил намерил.
Второто откриване на главата на Йоан Кръстител.
Вече в царуването на Константин Велики двама монаси, които ходили на поклонение на светите места в Йерусалим, получили откровение за мястото, където се намира главата на Предтечата, и я извадили. Това било второто намиране. Като се връщали в отечеството си, те застигнали един беден грънчар и го накарали да носи торбата с главата на Кръстителя. На грънчаря се явил Предтечата и му заповядал да се оттегли от своите нерадиви спътници. Той донесъл у дома си, в град Емеса, реликвата и оттогава домът му бил благословен с изобилие и всякаква благодат. Преди смъртта си грънчарят на свой ред открил на сестра си тайната, като й завещал да пази главата на св. Йоан Кръстител. С течение на времето тя попаднала в ръцете на един човек, изпаднал в заблудата на арианската ерес. Принуден да остави жилището си, той скрил в пещера главата на Предтечата. На същото място бил издигнат манастир и дълго време никой нищо не знаел за съкровището, скрито в земята, докато през 452 г. благочестивият архимандрит Маркел узнал за него чрез явяване на самия Кръстител. По повеля на император Маркиан главата била пренесена от Емеса в Халкидон, а после – в Цариград.
