Н а 20 юни Православната църква тачи паметта на Свети Наум - един от Светите Седмочисленици и първоапостоли на българската писменост и книжнина. За празника на Свети Наум всяка година се стичат хиляди поклонници в манастира му край Охридското езеро. Вярва се, че на гроба му се случват чудеса и болни от близо и далеч прииждат тук с надеждата за изцеление. Сред тях се виждат дори азиатци. Един китаец споделил преди време, че с иконата на Свети Наум в Шанхай е идвал украинският йеромонах Иоан Максимович. Той влизал с иконата при безнадеждно болни и изумително за докторите се случвали необясними чудеса на изцеление, особено на психически проблеми - фобии, мании и депресии. Вярва се също, че Свети Наум напътства младите в образованието, помага и за всички физически и душевни терзания.
От векове се търсят мощите на светеца, но без резултат. Вярващи казват, че още не е дошло времето да се покажат.
Житие
Историците разполагат с оскъдни сведения за житейския му път. Наум произхожда от мизите (както са наричани българите в средновековните византийски текстове) и е от знатен произход. Още като млад презрял светския живот и се отдал на учение. Според житията на Кирил и Методий Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 г. е ръкоположен в Рим от самия папа Адриан II. След смъртта на Методий във Великоморавия през 885 г., заедно с другите му ученици, е хвърлен за известно време в затвора вследствие на интригите на взелото връх немско духовенство.
По Дунава
След освобождаването си Наум, заедно с Климент и Ангеларий, са прогонени и по Дунава се добират до България.
Самото им стъпване на българска земя е съпроводено с чудо - с молитва те възкресяват сина на един велможа недалеч от българския тогава Белград. Там с големи почести ги посреща управителят на града на име Радислав, тъй като му бил известен стремежът на княз Борис да разпространи Христовото слово на разбираем за поданиците си език. Затова Радислав ги отпратил веднага към Плиска.
Плиска
Наум става сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи от 886 г. Той е един от организаторите на Първия всебългарски църковно-народен събор в Преслав, който 893 г. провъзгласява българския език за официален държавен и църковен език на България. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица (Дебрица) през 893 г., Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. Именно през този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.
Според легендата Наум е решил да построи манастира, за да има място, в което по-късно да се оттегли. Той получил за това подкрепата на Свети цар Борис - Михаил Покръстител, и цар Симеон Велики. Отначало обителта носела името “Свети Архангели”. През 900 г. апостолът на словото се оттегля в манастира, където починал на 23 декември 910 г. По негово желание е бил погребан в манастира лично от Свети Климент Охридски. Оттогава светото място е наречено „Свети Наум“. Малко след смъртта му Българската църква го канонизира за светец.
Чествания
Средище на честванията днес е неговият манастир на югоизточния бряг на Охридското езеро, разположен на 30 км от границата с Албания. Мнозина се редят на опашка пред черквата „Свети Архангели“, за да долепят ухо до каменната плоча, под която се смята, че е бил погребан Свети Наум. Въпреки че сега гробницата му е празна, богомолците са убедени, че когато човек приближи и допре глава до камъка, чува сърцето на светията да тупти. Тя се намира вдясно на параклиса. Няколко пъти тук учени са търсели мощите му, но без резултат, въпреки несекващите търсения на археолозите. Преданието гласи че самият светец не позволява това да се случи.
Вода от три езера блика край обителта
Преди да се влезе в манастира на Св. Наум, се минава по мостче над невероятно бистра вода, извираща изпод земята. Според съвременните легенди, родени от македонските бежанци, тук извират подземни води, които идват от Костурското езеро в Северна Гърция, минават през Преспанското езеро, част от което е в Албания, и се вливат в Охридското. Това било поличба, че разделените българи някога ще се съберат и тогава щели да се покажат мощите на Св. Наум.
