П редлагаме ви втората част от интервюто с доц. д-р Веселина Вачкова по случай 11 май - църковния празник на светите братя Кирил и Методий.
Доц. Вачкова е изследовател в Института за исторически изследвания към БАН, София. Тя също така е и директор на Историческия музей в гр. Перущица и е автор на 10 монографии на български, френски и английски език
- Високото обществено положение на бащата на Кирил и Методий в комбинация с личните им качества ги орисва с блестяща светска кариера. Но според житията им в един момент братята решават да се замонашат. Каква според вас може да е била причината за този обрат?
- През Средновековието, особено на Изток, замонашването е било разпространен акт. Потенциално то е било избор за всеки на по-напреднала възраст (какъвто е случаят с Методий). Пострижението за монах е било и гаранция както за достъп към богатите книжни фондове на империята, така и за привличане на талантливи младежи към тези фондове. Според житието на св. Кирил неговата история е била тъкмо такава - постриган е за монах, за да стане библиотекар на „Св. София“ и империята да не се лиши от заложбите му.
- А как се стига до създаването на глаголицата. Това „обществена поръчка“ ли е било в империя – предтеча на днешния Европейски съюз, или плод на творческо осенение?
- Макар в учебниците да пише друго, всички специалисти са наясно с невъзможността да се уточни дали кирилицата или глаголицата е била създадена първа. Факт е, че първите запазени надписи са на кирилица. Те датират от началото на X в. и са в Източна България. Най-ранните глаголически евангелия, открити в Синай, са от края на X, ако не и от XI в. У нас употребата на двете азбуки е била паралелна с тенденция глаголицата да се съхрани само чрез 14-те си букви, останали в кирилицата. Иначе казано, ако е имало имперска поръчка, тя не е била византийска, а българска, понеже писмеността, която завладява милиони население, е създадена във Велики Преслав от дейците на Златния век заедно с името - титла на християните, служещи си с тази писменост - словени.
Надписът от Крепчанския скален манастир, 921 г., досега най-ранният открит надпис в света на български език (кирилица).
Добре е изрично да подчертаем, че там, където е била използвана устойчиво, глаголицата не е свързвана с Кирил и Методий. В Хърватско глаголицата се използва до XX в., но тя е считана за дело на св. Йероним, който усъвършенствал древната балканска писменост, на която Етик Истeр написал първата християнска „Космография“ през IV в.
Независимо какво ще кажем за двете азбуки, те очевидно са били мислени като еднакво достойни и свещени от християните, които ги използвали. За онези, които не ги използвали, явно са изглеждали древни и свещени колкото езика на Мойсей. Факт е, че френските крале от династията Валоа са се заклевали над т. нар. Реймско евангелие - един красив сборник, едната част от който е на кирилица, а другата - на хърватска (ъглеста) глаголица.
Реймското евангелие.
- Кирил и Методий отиват във Великоморавия като емисари на Византия, каква е била целта им, още повече че наред със славянските богослужебни книги вероятно са носили и Номоканона?
- Официалният разказ за Великоморавската мисия е доста красноречив по въпроса. Моравският княз Ростислав иска нова писменост, за да парира обезличаването на народа му от латинското духовенство. Аз лично силно се съмнявам в истинността както на разказа за Моравската мисия, така и в сведенията на късните Панонски легенди. Фактът е, че св. архиепископ Методий е поставен на трона на св. апостол Андроник не от друг, а от главата на латинското духовенство - папа Адриан II. С други думи, тук коментарът навлиза в сложната материя на междуцърковните отношения, навлезли в нова фаза след Иконоборството във Византия (т.е. тъкмо към и след средата на IX век).
- В онези дни просветителите попадат в сложните отношения между Византия и Рим два века преди Христовата църква да се раздели на Източна и Западна. Какви са били отношенията им с имперския двор и патриарх Фотий, от еднa страна, и от друга, с папа Адриан II?
- До 867 г., т.е. до свалянето на патриарх Фотий от патриаршеския престол, можем да не се съмняваме от подкрепата, с която са се ползвали Солунските братя от негова страна. По-конкретно Кирил е учил и учителствал в Магнаурската школа, заемайки катедрата на своя учител Фотий. Не е ясно какви са били връзките с Рим до пренасянето на мощите на св. Климент там, но въпросният благочестив акт напълно е предопределил отношение към св. Кирил и делото му.
Донасяне мощите на Св. Климент в Рим от Кирил и Методий, стенопис от IX в.
Словенската литургия е била осветена официално в Рим (никоя друга литургия, вкл. латинската, която е въведена през 270 г. ,не е била освещавана), а първите изображения на словенските светци са тъкмо от църквата „Сан Клементе“ в Рим, където е бил погребан св. Кирил след преждевременната му кончина.
Друг е въпросът, че католическата църква поначало не е познавала двойния култ към братята, а скоро след смъртта на Кирил започва да действа срещу литургията, водена от архиепископ Методий, заемащ престола на св. Андроник в Панония. Едва през 1880 г. на Запад се заговорва за Св. св. Кирил и Методий, за да могат 100 години по-късно те да бъдат обявени за съпокровители на Европа. Тук вече определено можем да видим „поръчка“, но това е поръчка на новото време, в което икуменизмът (движение за обединение на църквите) далеч надхвърля средновековните замисли за уния.
- Стъпва ли глаголицата върху прабългарските руни?
- Това е въпрос за цяла монография. Дори за няколко.
Тук може да се спомене само следното: българските „руни“ могат да се определят като „руни“ само условно. Те не са били няколко сакрални знака, а система от многобройни знаци, с които българите пишели, четели и гадаели. Или, както казва Черноризец Храбър: „Прежде оубо словени не имахонъ книгъ, нъ чертами и резами читаахон и гадаахонъ“.
Знаците от Плиска.
Според съвременните изследвания само на ограничената територия на днешна България, само за периода VII - IX в. е установена употребата на над 1300 знака. Повечето от тях определено могат да се свържат както с глаголицата, така и с кирилицата. Същевременно те безусловно идеално се вписват в т. нар. Дунавска писменост, призната за най-древната писменост, откривана досега.
- Докато гробът на Св. Кирил (и на част от мощите му) се знае - в базиликата „Сан Клементе“ в Рим, защо последният пристан на Св. Методий остава в неизвестност, та и днес все още се търси?
- Когато България моли папа Йоан Павел за частица от мощите на св. Кирил, оказва се, че в „Сан Клементе“ има толкова микроскопична запазена частица от тях, че на практика разделянето й е невъзможно. Що се отнася до гроба на св. Методий, напоследък учените се обединяват около мнението на Груба, Поулик и Кланица, че той се намира при Микулчице (бившата великоморавска столица Велеград, днес до гр. Бърно, Чехия).
Истината е, че на българите явно не е съдено да имат тленните останки на почти никой от великите си духовни и политически водачи. Не по-малка истина е, че изглежда ние се вълнуваме от мощи твърде слабо и само по повод - например за връщането на останките на цар Самуил от Гърция. Факт е, че интересът към останките на цар Калоян трая само до вторичното им погребение в търновската църква „Св. 40 мъченици“.
Според мен тази, както и ред други особености на българското християнство се коренят в следното обстоятелство: както свидетелстват всички домашни извори, от Средновековието българите са убедени, че са избраният християнски народ, който носи най-чистата вяра. И тази вяра е толкова древна и свята, че свързването й с конкретни исторически лица може да бъде само временно. Неслучайно тъкмо българите изобразяват кирилицата като дело не само на Кирил и Методий, осенени от Божествената Премъдрост (Христос Емануил), а и като онези най-свещени скрижали, дадени някога на Мойсей от самия Бог.
