- Ради, Летният фестивал на София събира малки и големи всеки ден зад музея „Земята и хората“. Какви са акцентите в програмата това лято?
- Както обичаме да казваме, най-големият акцент е, че ни има и тази година (смее се). Вече четвърта година правим фестивала и мисля, че с всяка година надграждаме и предлагаме все повече и разнообразна програма. Тази година сериозен акцент сме дали на театъра и stand up шоутата, защото видяхме, че към тях има сериозен интерес, затова юли и август сме с множество такива събития. Аз очаквам с интерес да видя „Аз и ти преди ние“, „Благородният испанец“, „За любовта и всичко останало“, както и концертите на „Керана и космонавтите“, Иво Димчев и „Четиримата пианисти“.
- Вие самият имате ли свой фаворит от афиша, който ще гледате с удоволствие?
- С нетърпение очаквам „Пощенска кутия за приказки“, които ще видим на 6 август.
- Какво ви провокира да продължавате да правите фестивала вече за четвърта година?
- Хората! Най-вероятно звучи като клише, но ако нямаш публика за онова, което правиш, то е ясно, че някъде бъркаш. Благодарим на всички, които ни посещават и коментират в социалните мрежи. Защото ние следим какво се случва там и сме готови да променяме, когато нещо не е ок.
Благодарение именно на тях можем да си позволим да имаме и събития, които знаем, че няма да изпълнят мястото, но пък са част от програмата ни за развитие и вярваме, че трябва да ги има.
- Как се справяте с финансовите трудности и защо въпреки тях не се отказвате от мисията си да правите възможно културата да достига до хората по много приятен начин?
- Тук е мястото да благодарим и на Столичната община, Министерството на културата и район „Триадица“, без които пък изобщо нямаше да ни има, защото тяхната подкрепа е безценна. Също така и на всички партньори, които застават зад нас. Радвам се, че вече все повече хора поглеждат към културата като начин да инвестират парите си.
- Каква е обратната връзка, която получавате от феновете?
- Разнообразна. Както казах, ние следим всичко, което ни се пише и коментира. Даваме си сметка, че социалните мрежи не са най-верният измерител, но на този етап няма по-бърз начин някой да се свърже с теб.
Много от хората ни споделят, че им осмисляме лятото, което много ни радва, защото знаем какво беше преди години, в София спираха всички забавления лятото и за онези, които оставаха тук, беше голяма мъка какво да правят след работа или какво да правят с децата си, защото нямат баби.
- Вие сте един от тримата „спасители“ и на Дома на киното. Защо се впуснахте в това приключение?
- Спасители звучи малко стряскащо. През последните години Дом на киното го имаше благодарение на Арт фест и целенасочената им работа там. Какво ги накара да напуснат ние не знаем. Така че ние се явихме в един момент, в който наистина домът щеше да затвори, и съвсем скоро ще стане ясно кой ще бъде наемател за дългия период и ще може да реализира идеите си.
- Какви са проблемите там и каква е целта на откритите дискусии, които започвате да провеждате?
- Най-големият проблем, поне за мен като човек, занимаващ се с маркетинг, е какво и как можеш да дадеш на корпоративните спонсори. Всички знаем, че в медиите е забранено да се споменават, а вярвам, че когато става въпрос за култура, това трябва да отпадне. Имаме ли това, съм сигурен, че много повече хора ще се обръщат към подкрепа на културни събития.
Идеята на тези дискусии е именно това, да се намери онази пресечна точка между културата и корпоративния свят и как те да са на една плоскост и да говорят заедно.
- Какво ви свързва с Борко Чучков и Цанко Василев?
- С Борко ме свърза преди години една телевизия, ТВ2. Там той беше програмен директор, а аз бях маркетинг директор. Още тогава много бързо усетих, че мислим в една и съща посока, нещата, които той искаше да направи в телевизията, бяха близки до мен и от чисто работни взаимоотношения прераснаха в приятелски. След което работихме за ТИЛТ, създадохме заедно Purple Rain, дистрибуторска къща, и започнахме да имаме множество проекти заедно. И след това се появи идеята за Sofia Summer Fest и така сме и до днес (усмихва се).
С Цанко се познавам още преди Борко. Работех в рекламна агенция, в която той дойде със своя фестивал In The Palace и аз като PR бях зачислен към проекта. Отново бързо изградихме доверие и през последните години, в които вече имам свое PR studio, работим много заедно, имаме общи проекти в Перник и лично и за мен късият жанр е важна тема в развитието на киното.
- „Стажът“ е дебютният ви роман, с който представяте света на комуникациите такъв, какъвто го виждате вие. Как бихте го описали на някого, който не е чел книгата, за да го заинтересувате да си я купи?
- Роман за комуникацията в чистия й вид, за всичко, което тя може да ти причини, дори без да осъзнаваш, че потъваш. Книга, която ако не се занимавате с PR, ще ви бъде интереса заради всички ситуации, в които попадат героите. Когато започвах да пиша, нямах идея, че ще се стигне до роман. Имах истории за разказване и те лека полека се превърнаха в книга.
- Романът е преведен и на английски език. Получавате ли вече отзиви от англоговорящата аудитория?
- Да, най-вече от приятели в САЩ, които прочетоха романа. Получих много положителни отзиви и се радвам, че и на тях се харесва. Иначе все още работя по разпространение в чужбина, което се оказва доста сериозна преграда, защото няма политика за представяне на автори извън България. В началото на годината бях на един от най-големите book fare в Лондон и там България я нямаше на картата. Аз си ходех с моята книга и се опитвах сам да пробия. Чувам, че в момента Манол Пейков тръгва да прави нещо в тази посока и да се представят автори в чужбина, дано успее, защото според мен имаме много какво да дадем като истории и това се вижда сега и по успехите на Георги Господинов, а и последния голям успех на Стефан Командарев с „Уроците на Блага“. Вярвам, че имаме какво да кажем на света, трябва да намерим правилната формула това да се случва.
- Работите ли вече по втори роман? Какъв ще бъде неговият сюжет?
- Тръгнах, спирах и пак тръгнах (смее се). Първата ми идея беше да е продължение на „Стажът“, но все още не мога да реша в коя посока ще тръгна. И двете неща са започнати, но на този етап не ми стига времето за тях. Атанас Чобанов (сценарист и писател) ми каза, че втората книга е по-трудна и по-важна от първата и имам чувството, че има лек блокаж от моя страна, защото вече има някакви очаквания към нея.
- Вие сте част от първия официален аматьорски отбор по футбол в България – Лозенец Юнайтед. Разкажете ни за него. Ритате ли все още?
- Вече не, защото скъсах ахилес. Но момчетата продължават да играят, а аз имам и проект за документален филм за отбора, който за съжаление на последната сесия в НФЦ не успя да се класира, но няма да се откажем. Идеята ни за филма е да покажем какво се е случило с един квартал и един квартален отбор, какво се случва днес след над 30 години преход. Да проследим този исторически тайфун през погледа на група приятели, които основават в началото на демокрацията футболния отбор Лозенец Юнайтед, защото е забележително как нещо константно като приятелството преминава през тектонични времена. Лозенец Юнайтед – важно е – е отбор, който е съставен само и единствено от хора, живеещи в квартал „Лозенец“ в София. Хора, които от момчета са се превърнали в успешни хора. Хора, чийто живот се е променил драстично – от деца, дето крадат череши, до мъже с успешни кариери, но запазили онази константа на приятелство, шампионски жар и безрезервно доверие помежду си. Отбор без лидер, превърнал всеки един от тях в лидер. Най-демократичният отбор – шампиони без треньор. Лозенец Юнайтед е отбор, изиграл над 1000 мача в турнири, спечелил десетки купи. Отбор, който става първият клуб от България, стигнал до неофициалното европейско първенство на малки врати в Нидерландия. Уникален и единствен по рода си клуб в България.
- Как успявате да се справяте с всички ангажименти? Остава ли ви възможност за лично време?
- Успявам, да, макар че все по-често човек започва да си задава въпроса за смисъла и кои трябва да са му приоритетите, защото живеем в много забързано време. Онзи ден си говорихме с приятели как вече половината година мина и всичко е много забързано. Така че ще опитам да забавя темпото, но ще видим как ще ми се получи.
- Къде могат да ви срещнат хората през уикенда?
- През лятото ще се опитам да прекарвам време на караваната, имаме прекрасно място на морето и то много ми липсва. Сега сме планирали към края на август да отидем за няколко седмици.
Иначе лятото традиционно и през седмицата, и уикенда съм на Sofia Summer Fest, а тази година прекарвам и немалко време в Дом на киното, ще видим и там каква ще е съдбата.
Екатерина Томова
