К азват, че гениалността върви често ръка за ръка с лудостта. И че едни от най-великите хора в областта на изкуството и изобретенията, променили живота на човечеството, са дело на хора с доказани психични проблеми.
Италианският психиатър Чезаре Ломброзо изследва връзката между гениалността и лудостта и достига до заключението, че голяма част от гениите са били луди и че именно тази тяхна лудост и откъсването им от реалната действителност им е помогнала да „отворят“ съзнанието си и да погледнат в бъдещето. Според Ломброзо общите неща между гениите и лудите са: свръхчувствителност, бърза и честа смяна на чувствата, настроенията и емоцията, суета, достигаща до надменност, и злоупотреба с алкохол и наркотици.
Настроения
Няма човек, който да не е чувал името на художника Винсент ван Гог. Днес картините му се продават за баснословни суми. В годините, когато ги е рисувал обаче, художникът не е имал често пари даже да си купи храна и за да не гладува, е похапвал терпентин. В пристъп на ярост отрязал ухото си. Според психиатъра д-р Джулиен Леб Ван Гог е имал психични проблеми страдал е от биполярно разстройство и често променял състоянията и настроенията си. Тези промени най-ярко и отчетливо се виждали в тоналностите на картините му.
От психични кошмари страдал и руският художник Михаил Врубел. При него обаче тези проблеми започват да се проявяват в последните няколко години от живота му. Той често получава нервни кризи и задушаване, диагностициран е и със сифилис. През 1906 г. 4-годишният художник ослепява напълно и умира в психиатрична болница.
Едгар Алън По търсел в дрогата и алкохола спасение от призраците в главата си.
В света на майсторите на перото също има личности, страдали от психични проблеми, и един от тях е писателят Едгар Алън По. Той е известен със своите зловещи и изпълнени с ужаси и страхотии разкази. Самият По смята, че е най-великият писател и през целия си живот отказва да работи нещо друго, защото смята, че това е обида за таланта му. Това е и причината той често да прекарва дните си в глад и мизерия. За да се спаси от „гласовете“ в главата му, писателят вземал наркотици и се наливал с алкохол до припадък. Животът му завършва също мистериозно и зловещо, типично в негов стил. 40-годишният По е открит на улицата в Балтимор в безпомощно състояние. Откаран е в близката болница, където умира. Твърди се, че последните му думи са били: „Господ да се смили над бедната ми душа“. Според психиатрите Едгар Алън По приживе е страдал от маниакална депресия.
Друг световноизвестен писател, стар познайник на психиатрите, е Ърнест Хемингуей. Той е диагностициран с биполярна психоза, която намира проявления в алкохолна зависимост и нарцистично разстройство на личността. Завършва живота си малко след като е изписан за пореден път от психиатрията, с изстрел в главата, който произвежда със собствената си ловна пушка.
Музика
Всеки, интересуващ се поне малко от класическа музика, няма как да не се е възхищавал от музиката на гениалния композитор Лудвиг ван Бетховен. Който е създавал шедьоврите си, без да е могъл да чуе музиката си, защото е бил глух. Може би той я е чувал само в собствената си глава, кой знае. Животът на гения е бил тежък, тъй като е принуден да се грижи за братята и сестрите си. В запазени негови писма Бетовен често говори, че смята да сложи край на живота си. Психиатрите смятат, че гениалният глух музикант е страдал от биполярно разстройство. Освен това след смъртта аутопсията му установила голямо количество олово в стомаха му. Откъде е дошло то е невъзможно днес да се каже.
От психични проблеми е страдал и колегата му Роберт Шуман. Той често споделя, че гласове в главата му диктуват произведенията и че си говори с духовете на Бетовен и Менделсон. Животът на Шуман завършва в психиатрична клиника в Бон, където се самоубива. След аутопсията е установено, че композиторът е страдал от тежка форма на сифилис, от което според психиатрите може да са се породили и психиатричните му проблеми.
Роберт Шуман умира в психиатрична клиника.
Сред гениите с психични разстройва е и физикът сър Исак Нютон, когото някои дори са склонни да поставят на първо място пред Айнщайн. Съвременниците му споделят обаче, че геният страда от бърза и честа смяна на настроенията и с него не можело да се говори спокойно и нормално. Той обиждал и нагрубявал събеседниците си, а често се нахвърлял и да ги бие. Според психиатрите тази смяна на настроенията също може да е в резултат на биполярно разстройство.
Сифилис
В психиатрична клиника завършва живота си и философът Фридрих Ницше, създателят на „мрачната философия“. Той също влиза в групата гении, страдали от сифилис, и това може да е отключило психичните му проблеми. На 3 януари 1889 г. настъпва внезапен прелом в здравословното състояние на Ницше. Той внезапно започва да крещи, да буйства и да се нахвърля върху минувачите по улиците на Торино, а след това се нахвърля върху дошлите да го укротят полицаи. По-късно философът споделя, че гневът му се отключил, след като видял как кочияш бие коня си с камшик. Философът се хвърлил към коня, прегърнал го и започнал да го гали и да му повтаря: „Ах, братко мой! Какво ти правят тия жестоки хора“.
Философът Ницше говори с кон в центъра на Торонто.,
Ницше е отведен и настанен за лечение в болница, откъдето изпраща писма до приятелите си, че е бил окован във вериги и разпънат на кръст като Христос от германските лекари. От болничното си легло той изпраща писмо до германския император да отиде до Рим и там сам да се застреля, за да не мърси повече с присъствието си майката земя. Диагнозата на Фридрих Ницше, която официално е записана в медицинския му картон е сифилис и биполярно разстройство с периодична психоза, придружени от остра деменция. Според лекарите причината за това състояние е остро възпаление на мозъчната кора на гения.
Страданията на философа продължават. Той претърпява цели три мозъчни удара и умира в психиатрията. Ницше не е единственият философ с психиатрични проблеми. Колегата му Имануел Кант също е имал такива, но при него те се проявяват чак в края живота му.
Фобии
От психични проблеми са страдали и двама от най-великите руски писатели класици. Лев Толстой често е бил измъчван от истерични припадъци и различни фобии. А „бащата на „мъртвите души“ Николай Гогол още от дете е официално диагностициран с шизофрения, която се задълбочавала. Понякога той отказвал да излезе от стаята си в продължение на 2-3 седмици, като изпадал в някакво състояние на вцепенение. В последните дни от живота си писателят умишлено отказва да се храни и умира от глад и изтощение на организма.
Писателят Николай Гогол умира от глад, след като сам спира да се храни.
Максим Горки и Сергей Есенин пък правят по няколко опита за самоубийства. Е, на поета накрая все пак му се получава. От биполярно разстройство страда и английската писателка Вирджиния Улф. Тя често страда от депресия и фобии и завършва живота си, като пълни джобовете си с камъни и се хвърля в реката, минаваща край дома й.
Вирджиния Улф се дави в реката с пълни с камъни джобове.
Параноя
С психични проблеми са и носители на Нобелова награда като математика Джон Форбс Наш. През целия си живот той страда от параноя, чува гласове и вижда несъществуващи хора около себе си. В продължение на години обаче математикът успява умело да прикрива симптомите и проявите на заболяването си.
Математикът Джон Форбс Наш (1928-2015 г.) бил параноик, виждал и чувал несъществуващи хора.
Психичните проблеми не подминават и холивудските звезди. Актрисата Катрин Зита Джоунс страда от биполярно разстройство, а Уди Алън е аутист. Създателката на малкия магьосник Хари Потър, писателката Дж. К. Роулинг пък страда от клинична депресия и признава, че започнала да пише книгата за магьосника, за да се избави от проблемите си.
Лудостта на величията
Лудостта не подминава дори и коронованите особи. Едни от най-известните владетели и световни диктатори са били ако не официално диагностицирани, то с всички симптоми на психичноболни. Френският крал Шарл VI неслучайно е наречен Лудия. В пристъпите, в които често изпадал, той не можел да разпознае не само съпругата и децата си, но дори не знаел и кой е самият той. Британският му колега Чарлз III пък вярвал, че тялото му е от стъкло и затова искал да му шият здрави дрехи, за да не се счупи, докато върви в двореца.
Крал Шарл VI (1368 - 1422 г.) имал чести пристъпи.
Един от най-любимите американски президенти, Ейбрахам Линкълн, пък често страдал от тежки депресии и мисли за самоубийство. Говори се, че той даже веднъж направил опит да сложи край на живота си, но бил спасен. А какво да кажем за диктаторите Ленин, Сталин и Хитлер. За Владимир Илич се знае, че е страдал от тежка форма на сифилис, която най-вероятно е отключила психичните му проблеми. Поведението му било неврастенично и невъздържано. При Сталин пък налице била една постоянна параноя, че някой иска да го свали от властта и да го убие. И за да се избави от тази своя параноя, Йосиф Джугашвили през 30-ина годишното си управление, изтребва над 30 милиона от собствения си народ. Не остава по-назад и немският му колега Адолф Шикългрубер – Хитлер, чиято мания за величие подпалва Втората световна война, в която загиват над 75 млн. души от цял свят. Не смятате ли, че са прекалено много за задоволяване на психичните проблеми на един човек? Сеансите при един психолог или престоя в психиатрична клиника щяха да спасят толкова много хора, невинни жертви!
Иван Георгиев
