В навечерието на 110 години от началото на Балканската война, която за голяма част от българските земи е и Освободителна, погледът ни се спира над съдбата на един от ключовите герои в българската история и литература - Пейо Яворов, и бурната му любов с Лора Каравелова.
На 17 септември 1912 година Фердинанд обявява всеобща мобилизация. Първата Балканска война започва на 26 септември, когато войските на Черна гора навлизат в Северна Албания. Яворов тръгва за фронта с желание и страст, тъй като в сърцето му огромно място заема Македония, и то още от зората на освободителните борби там.
Обещание
Преди да нарами пушката, Яворов изпълнява и обещанието си към любимата Лора Каравелова - те се венчават на 19 септември в Подуянската църква. Венчава ги поп Стоил от с. Герман, а кумуват Петко Палиев и Радка Бонева. "Не ми се искаше да оставя моя Пейо да замине, без да сме венчани, струваше ми се, че моето щастие ще озари трудния му път и че ний ще се разделим с предчувствия за хубаво и щастие во бъдеще - предчувствия, които трябва да се осъществят...", пише Лора до сестрата на поета Екатерина, споделяйки вярата си, че сключеният брак ще е един вид закрила за Пейо на фронта.
Среща
Три дни след това Яворов облича четническата униформа и тръгва за Македония. Между двамата хвърчат писма и телеграми, Лора трудно издържа на раздялата. На 4 октомври тя, придружена от Дора Конова-Кремен, тръгва към Самоков, където Яворов изчаква присъединяването на нови четници. Срещата е в с. Бели Искър и е кратка, през нощта срещу 5 октомври двете жени се връщат обратно в София. Дора Конова им прави снимки. (б.а. - периодът е дружески за двете жени, които впоследствие ще се окажат врагове, а Лора многократно ще обвинява Пейо и Дора, че имат тайна любовна връзка).
Извън личните истории на стотиците хиляди бойци навсякъде над българските земи ехти тътенът от победния ход в първите дни на войната. На 5 октомври 1912 година в 5 часа на разсъмване над Рилското дере при село Бараково проехтяват първите 5 оръдейни залпа на III бригада на VII Рилска дивизия, командвана от генерал Георги Тодоров. 3100 български воини безпрепятствено преминават моста на река Рилска, която до този миг е очертавала границата между Османската империя и България. В 16 часа на същия ден първият освободен град е 12-хилядният тогава Горна Джумая (дн. Благоевград). Преобладаващото мюсюлманско население на града вече се е изнесло предвидливо с кервани каруци по пътя за Сяр и Солун през Кресненското дефиле. Предварително те са продали набързо имотите си на комшиите християни. Българите посрещат своите синове и бащи в униформи в двора на църквата „Въведение на Пресвета Богородица“. За войниците няма време за празнуване, още същия ден бригадата потегля за Крупник - посоката е Сяр и Солун.
Посрещане
В Родопския отряд на генерал Стилиян Ковачев се включват и четите на Христо Чернопеев, Йонко Вапцаров и поета Пейо Яворов. Те преминават границата при Юндола и трите чети заедно с тази на стария другар на Гоце Делчев - Михаил Чаков, се събират около Банско. На 5 октомври 12-те заптиета в Банско са прогонени набързо, но е още рано за радост, защото съседната Мехомия - дн. Разлог, ги очаква. Четниците атакуват града от юг, а войните на генерал Ковачев - от изток. В 7 сутринта от аскера вече няма и следа, населението на градчето ликува. Едва тогава Чернопеев, Йонко Вапцаров, Яворов, Чаков и другарите им заедно с генерал Ковачев и българската войска тържествено влизат в Банско. Банскалии ги посрещат подобаващо - героите ги очаква трапеза от 200 крави на шиш. Яворов се изкачва на камбанарията на храма „Света Троица“ и обявява: “Братя българи, хвърляйте фесовете! Вие вече сте свободни!“
Кмет
Идва ред на Неврокоп - дн. Гоце Делчев. Хиляден аскер се е насочил към града и се готви да пресекат пътя на нашата войска. Чернопеев и Яворов предлагат четите, наброяващи едва 64 души, да изненадат аскера и да го пресрещнат високо в Пирин. В спомените си Михаил Чаков образно разказва за тази акция на четниците: „Взехме само пушките си, за да ни е леко, и малко храна и при големи усилия към разсъмване на следния ден се изкачихме на Тодорова поляна само седем души. Като стигнахме на самата Тодорова поляна, на 400-500 крачки от нас видяхме турска войска в разредени колони да настъпва към самия връх. Изтръпнахме! За да не разберат, че сме само шепа хора на върха, ние употребихме хитрост: Намериха се у нас две сигнални флагчета и аз започнах с едно от тях да давам някакви уж сигнали към върха, обърнат гърбом към войниците, които вече ме гледаха, като че ли върхът е пълен с хора. Всъщност аз давах сигнали на скалите. Едновременно един от четниците ми излезе на отсрещния чукар и размаха другото флагче, което аскерът виждаше. Както аскерът вървеше нагоре, изведнъж се обърна и в безпорядък панически се втурна назад. Не открихме огън, защото веднага щяха да усетят, че сме малцина.” Неврокоп е освободен на 19 октомври и Пейо Яворов е назначен за първия кмет на града, длъжност, която той изпълнява само 1 седмица. За тези дни той не само организира вътрешния ред в селището, но и основава болница.
КАВАЛА
Яворов заедно с Христо Чернопеев, Михаил Чаков и Йонко Вапцаров изпълняват почти фантастичен военен план и превземат пристанищния град Кавала, без да гръмне нито една пушка. На 22 октомври те изневиделица се явяват във войводските си одежди в конака при каймакамина на Кавала и убедително му заявяват, че градът е обграден от българска войска и трябва веднага да предаде властта на тях. Хитростта на войводите и тук проработва, защото реално ген. Ковачев и четите в този момент още не са стигнали до Драма.
Румен Жерев
