Н икога не съм вярвал, че по една толкова безспорна и логична тема като „членството на България в еврозоната“ ще се развихри такъв дебат (в повечето случаи – тежко популистки, напудрен със здрав псевдопатриотизъм) в обществото и ще изгради толкова спорна разделителна линия между обикновените хора. Разбира се, че в основата на този процес основната вина носят държавните институции, отговорни за този процес по присъединяването и липсата на мащабни разяснителни кампании на ясен и достъпен език, а така и също и безотговорното политическо поведение на партии с криворазбран патриотизъм, целящи единствено и само да поддържат висок градус на напрежение сред хората, което ги прави лесни за манипулации.
Ще започна така – България е 70% в еврозоната, което, макар и квази членство, произтича от принципите на функциониране на Валутния борд. Финансовото спокойствие в икономиката ни през последните почти две десетилетия е функция на този факт.
В реалната икономика бих казал, че този процент доближава 100-те. Останалите 30% са логичната крайна фаза по пълното интегриране на България в рамките на Икономическия и паричен съюз. Само да припомня, че от 1 октомври 2020 година България официално стана част от Банковия съюз, което бе условие за присъединяването ни към еврозоната.
Искам много дебело да подчертая, че точно тези конкретни събития са в основата на финансовото спокойствие, на което се радваме в момента. Членството ни в еврозоната ще бъде гаранцията, че то ще има дългосрочен и устойчив характер.
Ще се постарая да отговоря на въпросите, които най-често се изтъкват от колебаещите ни сънародници по отношение на членството ни.
Без никакво съмнение „страх номер 1“ е загубата на суверенитет
Трудно ми е да си обясня какво означава „пълен суверенитет“ за малка и отворена икономика, каквато е българската. Ние имаме органична необходимост от участие в различни финансово-икономически съюзи, което дава устойчивост и перспектива на стопанската система. Това бизнесът го знае най-добре. „Най-суверенна“, от гледна точка на финансовата система, България е била в периода 1989-1997 г. През тези години нямаме нито една с икономически растеж, а същевременно инфлацията галопира извън всякакъв контрол. Представяте ли си през 1997 г. да имаше референдум за въвеждане на Валутния борд? Как ви звучи? Де факто от 1997 г. суверен български лев няма.
„Страх номер 2“ – инфлацията
По темата се изписаха много и твърде, твърде неверни неща и внушения. Знаете, че „техническата инфлация“ в Хърватия, производна от влизането й в еврозоната, е около 0,2%. Между другото , последната отчетена инфлация в еврозоната е 5,5% и основна лихва от 4,25% (ще изпреваря „подскачащите антиевро“ приятели за южноевропейските държави от еврозоната – инфлацията в Гърция е 1,8%, Италия – 6,4%, Испания – 2,3%). Интересно е да погледнем и какво става с инфлацията в европейските държави, нечленуващи във валутния клуб. Да започнем с „флагмана на патриотизма“ в Европа – Унгария. Инфлацията в родината на Орбан е 20,1%, а основната лихва е 15% (има ли желаещи за ипотечни кредити във форинти?). При съседите ни в Румъния - инфлация от 10,25% и основна лихва от 7%. Една от най-мощните икономики в Европа – полската, е с инфлация 11,5% и основна лихва от 6,75%. Чехия е с инфлация 10% и основна лихва от 7%. Няма да се впускам в задълбочени анализи и по отношение на икономическия растеж, притеглен през инфлацията – изводът е, че държавите от еврозоната много по-успешно се справят с нея от тези извън. Между другото в България почти няма пряк ефект за нивата на инфлацията от затегнатата парична политика от страна на Европейската централна банка. Знаете и че БНБ няма собствена лихвена политика, което определено подпомага инфлацията да остане на относително високи нива.
„Страх номер 3“ – ще плащаме дълговете на чужди държави
Сега няма как да не квалифицирам такова твърдение като една огромна глупост. Защо?
Капиталът на Европейската централна банка е на база квотен принцип. С най-голяма квота е Deutsche Bundesbank с 21,43%. Квоти на държавите от еврозоната се определят стриктно на база населението и БВП на страната. Квотите се преизчисляват на всеки пет години. Тези квоти са валидни и когато става въпрос за подкрепящи действия по отношение на проблемна държава. БНБ участва с дял в ЕЦБ в размер на 0,9832%, или 3 991 180 евро.
Интересен е въпросът какво щеше да стане с Гърция, ако не беше член на еврозоната – отговорът е ясен и безспорен, тотална разруха с непредсказуеми последствия.
„Страх номер 4“ – ако станем член на еврозоната, държавата ще започне да трупа дългове
Първо, в момента не сме пълноправни членове и държавата трупа дългове, т.е. няма абсолютно никаква пряка връзка. Ще го кажа по друг начин – това, че караш автомобил с 300 к.с., не означава, че не трябва да спазваш ограниченията за скорост. Трябва дебело да подчертая, че проблемът с големите дългове на членовете на евроклуба вече е класифициран като системен. Ще бъдат предприети конкретни мерки индивидуално за всяка една държава за влизане в нормите на маастрихтските критерии в рамките на 3 години. От тази гледна точка искам напълно да успокоя евроскептиците. Важно е и да отбележа, че членството ни в еврозоната до голяма степен ще ограничи възможностите на крайните популисти, ако те дойдат на власт, да правят безконтролни разходи на публичните средства. Нали виждате как последните две години ни заливат с водопади от обещания с произход „средствата на другите“.
Не бих казал, че от членството ни в паричния съюз няма да произтекат и негативи – безспорно ще има, но такова участие трябва да бъде разглеждано като част от системата ни за национална сигурност, защото ЕВРОПА продължава да бъде най-доброто място за живеене в света с най-развита демокрация.
* Анализът е изготвен специално за "Телеграф"!
Бисер Манолов, финансист
