Н а източния бряг на Черно море, на границата между Турция и Русия и между Европа и Азия, се намира Грузия.
Площта и населението й са наполовина на нашата страна, като над 85% от територията й е заета от планински и полупланински райони, които далеч не са от най-удобните за развитие на печеливша индустрия или земеделие. В последните години обаче тя се превръща във все по-търсена туристическа дестинация. При това не само сред любителите на природните и културно-историческите забележителности, но и от от онези, които обожават да пътуват по света в търсене и откриване на най-невероятните кулинарни екзотики. Това особено се отнася за любителите на качествените вина, за които страната е истински рай, в който спокойно биха могли да прекарат целия остатък от земния си живот.
Сок
Славата на Грузия като световен винарски център не е никак случайна. Смята се, че преди 9 хил. години именно в региона на днешната столица Тбилиси се е появило първото вино. Както повечето хубави неща, и то също е било „създадено“ случайно от забравено грозде, което след като ферментирало, от него се отделил гъст тъмен и лепкав сок с особен вкус. След като го опитали, местните жители установили, че освен сладостта сокът притежавал някакво странно магическо свойство да ги опиянява и да ги пренася в един друг свят, този на боговете. Традиционните грузински вина се произвеждат в глинени съдове, приличащи на амфори или делви, наречени квеври. А за да се запази качеството на виното, квеврите се закопават в земята. Като размери този тип съдове са различни. Най-малките се побират в дланта на човешка ръка, а най-големите могат да поберат хиляди литри от еликсира на боговете. Помещенията, в които се закопават пълните с вино съдове, се наричат марани. Едни от най-големите марани, някои от които продължават да функционират и днес, са на териториите на манастирите. През последните десетилетия се наблюдава тенденция на възраждане на стария начин на винопроизводство. А през 2013 г. квеврите са включени в списъка за световно културно-историческо наследство на ЮНЕСКО. Характерното за грузинските вина е техният плодов вкус, леко тръпчив аромат, пивкост и траен послевкус. Трудно е да се правят опити за каквото и да било класиране на грузинските вина, затова само ще посочим някои от най-известните марки. В самата Грузия за една от най-добрите и качествени изби се смята тази, намираща се в Алавердския манастир, в източната част на страната. Избата е на повече от десет века. Виното тук се произвежда само от местни сортове грозде и се отличава със своя мек кадифен вкус и ефирен аромат. Смята се също, че манастирското вино има и лечебни свойства заради високото ниво на антиоксиданти. Продукцията на Алавердския манастир се изнася предимно в богатите страни, където то присъства на трапезата на някои от най-богатите хора в света. Сред останалите известни марки грузинско вино са „Киндзараули“, „Колхида“, „Саперави“ – с вкус и аромати на череша, къпини, касис и сини сливи. Наред с червените вина не по-малки достойнство имат и белите грузински вина. Особено популярна сред тях е марката „Цицка“, за което е характерно, че за да разгърне целия свой потенциал и аромати, то трябва да отлежи поне 6-7 години в бъчви, преди да бъде бутилирано. А елитната серия от тази марка се продава, след като отлежи 12 до 15 години. За да не се нарушат ароматът и вкусовите му качества при контакта с въздуха, при наливане то се прекарва през специален филтър. Останалите търсени бели вина са мцване, цоликаури, твиши, тбилисури и много добре познатото и у нас ркацители. Това последното се използва и в производството на др. алкохолни напитки като мадейра, коняк и портвайн. И още нещо, което любителите на вино трябва да знаят. В Грузия може да се намери вино и за 200 рубли (4-5 лв.). Но местните жители съветват, че бутилка под 1000 рубли си е стопроцентово менте, което може дори и да не е произведено изобщо в Грузия. А консумирането на подобно вино, освен че няма да донесе очакваната наслада, може да бъде и опасно за здравето. Виното е не просто националната напитка на страната. То е издигнато в култ и се използва в цялата грузинска кухня и кулинария, като дори има и сладолед от вино.
Водка
Освен вината сред традиционните грузински питиета е и грузинската водка чача, която, оказва се, отново се прави от гроздов сок, но от неузрялото и още негодно за вино грозде. Чачата е доста силна напитка, като градусите и мотат да достигнат до 65-70, което би било истинско предизвикателство дори и за имащите доста солиден опит в пиенето на подобни яки спиртни напитки родни пиячи. Грузинците обаче си я пият, без да я разреждат, и дори смятат, че чачата има лечебни свойства при настинка и болки в гърлото и ушите. Няма как да е иначе, питие с подобни градуси би ликвидирало всякакви вируси, бактерии и бацили оттам, откъдето мине. Наред с виното обаче Грузия е известна и с минералните си води. Най-известната сред тях е водата „Боржоми“, която е била любима безалкохолна напитка на всички съветски вождове от времето на Ленин насам.
Кухня
Наред с питиетата името си на интересна кулинарна туристическа дестинация Грузия дължи и на националната си кухня. Където има хубави питиета, трябва да има и вкусни мезета. Подобно на нас, българите, грузинците също обичат да си угаждат и похапват доста месо. Но то задължително се поднася със зеленчуци, зърнени продукти и зелени подправки. По този начин, както би обяснил всеки диетолог, се неутрализира натрупване на мазнини и вредният „лош“ холестерол. Едно от типичните и най-популярни грузински ястия е супата харчо от говеждо месо с подправки; чахохбили – обикновена яхния със свинско месо, лук и целина; хашлама – с телешко месо, чесън, копър, магданоз и дафинов лист; сациви – едно истинско пиршество и наслада на сетивата - пилешко месо с цял букет от вкусове и аромати: чесън, лук, люти чушки, черен пипер, канела, карамфил, кориандър, орехи и нар. Най-емблематично за Грузия обаче като че ли си остава ястието хачапури – тестено изделия, пита със сирене, кашкавал, картофи, боб, по-рядко с кайма и други месни продукти. Най-известният грузински десерт е чурчхела – различни видове ядки, покрити с гъст плодов сироп, който ги превръща в нещо като тънък колбас. Наподобява българската „салам торта“. Чурчхелата води своя произход още от Х век, когато грузинците водели активна завоевателна политика, а войниците им често били принудени за извършват дълги походи. За да имат енергия, носели в доспехите си тези малки „колбасчета“, които били като едни истински енергийни бомбички и им давали сила да продължат. Днес чурчхела се поднася предимно по новогодишните празници и е част от традиционната трапеза.
По джоба
Питиетата и храната обаче далеч не са единствените неща, заради които си струва човек да посети Грузия. Тя е и страна с богата история, култура и природни забележителности.
Българските туроператори предлагат организирани екскурзии от 5 до 7 или 10 дни на цени от 1000 до 1500 лв. Което я прави една от евтините туристически дестинации, достъпна и по джоба за повечето българи. Предлаганите оферти включват транспорта със самолет, летищните такси и трансфер летище – хотел, екскурзовод на български език, нощувки със закуски, както и таксите за някои обекти. Сред „екстрите“, които допълнително се заплащат, са дегустациите на грузински вина, ракии и коняк и програма с грузински народни танци.
Допълнително се заплаща и трансферът от София до Солун, откъдето всъщност е полетът до Грузия. Трансферът е с автобус, като цената му от София до Солун е между 180-200 лв. в двете посоки.
Язон
Повечето туроператори избират за начална точка на екскурзията в Грузия град Кутаиси. Той е третият по големина град след столицата Тбилиси и Батуми. Намира се в западната част на страната и е бивша древна столица на страната. Според митологията Кутаиси бил столица на древната Колхида, крайната цел на експедицията на Язон и аргонавтите. Тук туристите ще могат да чуят историята на кражбата на Златното руно и да се сдобият със сувенири, свързани с това събитие. В Кутаиси се намира и Багратионската катедрала от ХI век, която също е включена в културно-историческия списък на ЮНЕСКО. На 11 км от града пък се намира Пещерата на Прометей. Според легендата именно тук върху скалите край пещерата бил прикован титанът Прометей по нареждане на бог Зевс Гръмовержеца. Пещерата е открита през 1983 г. Дълга е цели 11 км, но за туристи е отворен само първият километър.
Кавказ
Следващата спирка в Грузия е град Батуми, известен още и като „черноморската принцеса на Кавказ“ и „малкият Дубай“, едно от най-старите селища не само в Грузия, но и в целия регион. Сведения за неговото съществуване има още от IV век преди новата ера. Тук се намират: Държавният музей на Аджария, Музей на архитектурата, Музей „Сталин“, а също огромна ботаническа градина, аквариум и делфинариум. Сред забележителностите са още и църквата „Св. Николай“, Грегорианската църква, паметникът на Нептун, Морската гара. В централния градски парк пък се намира световноизвестната статуя на вечната любов, състояща се от две слели се една в друга човешки фигури. Статуята пресъздава любовта на мюсюлманското азербайджанско момче Али и християнското грузинско момиче Нино, които се влюбват, без да се интересуват, че народите им от векове са в кръвна вражда и воюват помежду си. Друга забележителност е Кулата на грузинската азбука, висока цели 136 метра. Любителите на силните усещания могат да се изкачат със специален асансьор чак до върха на кулата и оттам да се насладят на неповторимата гледка на целия град. В Батуми се намира и една доста интересна сграда – копие на „Белия дом“ във Вашингтон, но обърнат обратно, с покрива към земята. По време на посещението си в Батуми, срещу допълнително заплащане туристите могат още да се разходят с корабче в Черно море, да участват в дегустация на вина, да пробват кулинарните си умения в приготвяне на местни ястия и да се включат в клас по грузински народни танци. Половин ден от екскурзията в Грузия е отделен и на посещението на аджарските водопади в Кавказките планини, една невероятна природна гледка особено за хората от големия град, нямащи достатъчно време в нормалното си ежедневие да се отдават на пешеходен туризъм и на разходки в планината.
Дендрариум
След връщането от водопадите туристите ще се потопят в невероятно красивия свят на батумския Дендрариум, в който се отглеждат над 5000 растения от цял свят, и различни екзотични животни като папагали, лебеди, розово фламинго и др. А оттам, макар и вече поуморени, туристите ще трябва да намерят още малко сили за поредната дестинация, планинския каньон Мартвили с дължина 2,5 км и дълбочина, достигаща до 40 метра.
Сред забележителностите, които никой турист не бива да пропуска в Грузия, са още и древната първа столица на страната Мцхета и пещерният град Уплисцихе. Заради многото храмове и свети места грузинците наричат Мцхета „втория Йерусалим“. Тук се намира една от смятаните за най-ценни християнски реликви, хитонът на Исус Христос. Сред многото исторически забележителности на стария град са още патриаршеският храм на грузинската православна църква, Катедралният събор Светицсховели, женският манастир Самтавро, в който според легендата е живяла светицата Нино, църквите Антиохия и Гетсимания, крепостта Бебрисцхе и мостът на Помпей през двата бряга на река Мтквари, построен през 65 г. от н.е. по заповед на споменатия римски пълководец Гней Помпей.
Планина
А близо до Мцхета пък се намира планината Арарат, където според Библията е погребан патриархът Ной. Пещерният град Уплисцихе в миналото се е състоял от над 700 пещери, в които са живели хора. Днес от тях са останали само около 150.
Разбира се, няма как при една екскурзия в Грузия туристите да не посетят и столицата на страната Тбилиси. Градът е разположен на река Кура и е с население около 1 млн. души.
През вековете селището многократно е минавало под властта на араби, перси, селджуки, грузинци, азери и руси. Повечето забележителности в Тбилиси се намират в района на стария град. Сред тях са множеството православни, арменски и католически църкви. В града има още и две синагоги и една джамия, която е единствената в света, в която заедно се молят шиити и сунити. От стария град с лифт се стига до крепостта Нарикала, а оттам до Ботаническата градина. Сред забележителностите на столицата са още паметникът на Майка Грузия, представена в едната ръка с меч, а в другата с бокал вино, Президентският дворец, базарът Мейдан и историческият музей със златните съкровища на грузинските владетели. В катедрата Сиони пък се пази златният кръст, с помощта на който светицата Нино покръства Грузия през IV век от н.е. Днес катедрата е седалището на грузинския католикос. Наред с многото исторически паметници сред забележителностите на Тбилиси е и „Мостът на мира“. Той е построен по инициатива на президента Михаил Саакашвили. Състои се от 156 м стоманена конструкция, върху която са поставени стъклени панели.
Кула
Тбилиси е известен още и със своите топли минерални бани, откъдето идва и названието му („Тбилиси“ = „топъл“). Уникална е и Часовниковата кула с ръчно изрисувани плочки. На всеки кръгъл час от часовника излиза ангел, който бие камбана. А всеки ден в 12 ч. и 19 ч. часовникът се отваря и се появяват кукли, които изпълняват кратко представление.
Наред с всичко казано дотук трябва да отбележим още, че в Грузия се намират още и най-дълбоката пещера в света – Верьовкина, 2212 м; според спелеолозите, за да се достигне до дъното на пещерата, е необходим месец. В Грузия се намира и село Ушгули, което е с най-високата надморска височина в Европа.
Иван Георгиев
