И зползването на парфюми се свързва с мистерии, фантазия и романтика, а завладяващата им история ни връща хиляди години назад.
Думата парфюм произхожда от латинската фраза per fumus - „чрез дим“.
Най-ранното регистрирано използване на „парфюм“ е, когато жителите на Месопотамия откриват тамяна преди 4000 години. Те и другите древни народи са го изгаряли, за да се насладят на отделяните благоухания.
Най-старите парфюми са правени от естествени материали като кора, дърво, корени, листа, цветя и семена. Използвани са за религиозни церемонии и не само. Древните китайци и средновековните европейци са вярвали, че ароматите пречистват въздуха и предпазват от болести, а лечителите по онова време са ги прилагали при инфекции и психични заболявания. През Средновековието лекарите пълнят своите подобни на птиче лице маски с масла, билки и подправки, за да се предпазят от бубонната чума.
Но нека започнем отначало.
Нефертем
Египетската митология почита бог Нефертем като повелител на парфюмите. Най-популярните аромати по онова време са получавани от дървета, плодове и цветя. Търговията с тамян и смирна играе важна роля в египетските международни отношения.
Твърди се, че Клеопатра е посрещнала Марк Антоний на лодка с парфюмирани платна след убийството на Юлий Цезар.
Древните перси били не по-малко очаровани от ароматите. Кралете им често са притежавали свои собствени „марки“, които техните спътници и роднини не са имали право да използват. Персия доминира международната търговия с парфюми в продължение на векове.
Съвременната парфюмерийна индустрия дължи много на тази древна цивилизация. Персите подобряват процесите на дестилация и качеството на произведените аромати. Те са първите, които създават парфюми без масло.
Парфюмите оказват значително влияние и върху икономиката на Древния Рим, допринасяйки за превръщането му от малко земеделско селище в световен център. Смята се, че римляните са употребявали около 2800 тона вносен тамян и 550 тона смирна годишно за ароматизиране на водата в обществените бани и в балсами, масла и парфюми за кожа и коса.
Плиний Стари осъжда използването на парфюми като символ на богатство и разточителност. Със залеза на Римската империя се разпада и нейната парфюмерийна мощ. Парфюмите губят популярността си в Европа в продължение на стотици години.
Ние обаче и днес можем да се насладим на автентичните парфюми на Древния Рим благодарение на далновидността на техните създатели да документират процеси на производството им. С помощта на историците парфюмерийните къщи успяха да пресъздадат аромат от 1850 г. пр.н.е., за който се смята, че е дело на най-старата фабрика за парфюми в света.
Изток
На Изток парфюмите са били в основата на свещените индийски тантрически ритуали. Китайците са напоявали с тях редица всекидневни предмети, включително мастилото и материалите, върху които са пишели.
През Средновековието кръстоносните походи и експедициите на Марко Поло донасят в Европа екзотични материали и техники за производство на аромати, придобити в Далечния и Средния изток. С използването на етилов алкохол в дестилационните процеси алхимиците дават сериозен тласък на развитието на парфюмите.
Към 14-и век течните парфюми започват да изместват твърдите. Венеция се превръща в основен център за търговия с благоухания.
По време на Ренесанса изкуството на парфюма за първи път се превръща в наука. Открити са нови аромати благодарение на екзотичните съставки, открити от Христофор Колумб по време на неговите плавания. На сцената се появяват аромати с дъх на кардамон, карамфил, какао и ванилия.
Омъжвайки се за френския крал Анри II през 1519 г., италианката Катерина де Медичи допринася за разпространението на парфюмите в останалата част на Европа. Сънародникът й, парфюмерът Рене льо Флорентин, създава специално за нея ухание от портокалов цвят и бергамот.
Парфюмът се радва на огромен успех през XVII век, особено във Франция. Хигиената в онези времена е била доста непопулярна и уханията са използвани, за да прикрият неприятните телесни миризми. Столицата на ароматите вече е Париж. За Луи XV e било задължително никога да не използва един и същи аромат два пъти. Наполеон е получавал всяка седмица по два литра одеколон от виолетки и по шестдесет шишенца двоен екстракт от жасмин на месец. Жозефин пък е била пристрастена към мускуса и го е употребявала толкова интензивно, че шест десетилетия след смъртта й уханието му все още се е долавяло в будоара й.
В Англия парфюмите са особено популярни по време на царуването на Хенри VIII и кралица Елизабет I.
Днес парфюмите включват множество естествени и синтетични съставки, често наричани „нотки“. Chanel №5 е първият парфюм, създаден чрез прилагане на съвременни химически принципи, и първият, който съдържа синтетика.
Експерименти
Специалистите, които експериментират с различни материали, за да измислят приятни нови аромати, се наричат парфюмеристи. Те трябва да имат изострено обоняние, за да разпознават различните благоухания, богато въображение и добри познания по химия. Подготовката им отнема поне 6 години.
Ароматите се категоризират според концентрацията на етерични масла в тях. Най-концентрираната и, разбира се, най-скъпата форма е парфюмът, който е и най-силен и дълготраен (20-50%), съдържанието им в парфюмната вода е 10 до 15%, а в тоалетната вода (одеколон) е от 3 до 8%.
Когато пробваме парфюм, ние най-напред усещаме т.нар. връхна нотка на благоуханието, което продължава от 5 до 10 минути. За да разберем дали това е „нашият“ парфюм, трябва да достигнем до неговото „сърце“ или средната нотка. Тя започва да се появява, когато ароматът се слее с уникалната химия на нашата кожа, обикновено става след около 20 минути. Базовата нотка е крайният израз на парфюма, тоест ароматът, който се получава, след като гой изсъхне; това е миризмата, която остава. Един и същи парфюм може да ухае по различен начин при отделните хора, както и в зависимост от състоянието на един и същи човек.
Обонянието връща спомените от миналото
Хората използват аромати не само за да ухаят приятно, но и с надеждата да намалят стреса, да се заредят с енергия или да подобрят настроението си. Напоследък интерес предизвиква една млада наука – аромакология, която изследва връзката между ароматите и реакциите, които те предизвикват в нашето съзнание.
Обонянието, повече от всяко друго сетиво, има способността да връща ярко спомените за миналото. Проучвания показват, че студентите, изложени на специфични миризми по време на учене, си припомнят по-добре материала на самия изпит в присъствието на същия аромат. Разбира се, това не е чудотворен отговор на молитвите на ученици и студенти и най-сигурният път към получаване на добра оценка е упоритият труд.
Парфюмите имат и своята тъмна страна. Някои хора може да развият алергични реакции към техни съставки. Откриването на виновника за това невинаги е лесно, защото за направата на парфюми се влагат много компоненти, а етикетирането им не е задължително.
Днес ароматите и парфюмите са популярни модни аксесоари, които се използват от милиони хора по целия свят. Те никога не са били толкова изобилни и достъпни. Годишната им продажба в САЩ е на стойност около 6 милиарда долара. А вълнуващата история на парфюмите продължава да се пише всеки ден.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
