В края на XIX и началото на XX век ирландският журналист Джеймс Баучер пребивава в България и става непоклатим защитник на българската кауза в турбулентните тогава години.
В десетките си статии, публикувани в сп. „Таймс“, като командирован кореспондент той остро осъжда несправедливите за България санкции от страна на т.нар. Велики сили.
Произход
Джеймс Баучер е роден на 18 декември 1850 г. в градчето Лимерик, Ирландия, в семейство на заможни земевладелци. Получава добро образование в Кеймбридж, Великобритания. Проявява интерес към музиката, но когато започва частично да губи слуха си, се насочва към журналистиката и езикознанието. Като млад преподавател в университета Итън пише редица статии, с което е забелязан от британското издание „Таймс“. Балканите - „Барутното буре на Европа“ привлича вниманието на любопитния репортер и той е командирован като кореспондент там. Най-много го привлича България, където трайно се установява от 1892 до 1915 г.
ЗАПЛЕНЕН
Баучер е запленен от българите до такава степен, че българските народни носии се превръщат в негова постоянна дреха. Завързва приятелства с колоритни нашенци. с които редовно сяда на раздумка в кръчма. На масата уискито е заменено с люта ракия, а мезето е сланинка и домат. Обикаля страната надлъж и шир, влюбва се в Рилския манастир.
С изключение на официални срещи Баучер винаги носи народна носия или четнически дрехи.
СТАТИЯ
В една от статиите си Джеймс Баучер пише: „Наистина българите направиха чудеса. След несправедливия Берлински договор от 1878 г. те съществуват в условия, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени благоприятни за тяхното развитие. Нямаха активни приятели, а трябваше да се примирят с много активни и безскрупулни врагове! Трябваше да се бият със сърбите и да живеят под постоянната заплаха от окупация от неимоверно по-силен враг. Те се справиха с тези трудности с тиха смелост и упорство, черти, с които всеки един народ би се гордял, и доказаха, че са най-достойните претенденти за отхвърлянето на робството.”
Баучер често е обвиняван от гърците и техните приятели в пристрастност към българската кауза в Македония. Отношението му към борбите на македонските българи за свобода оказва влияние и това, че родната му Ирландия все още е под английско управление.
КОНФЛИКТ
В началото на престоя си в София кореспондентът на „Таймс“ не крие възмущението си от княз Фердинанд и министър-председателя Константин Стоилов, защото смята, че те имат пръст в убийството на Стефан Стамболов през 1895 г. Стига се дотам, че цар Фердинанд чрез посредници пише на „Таймс“ в опит да ги притисне да отзоват Баучер от България. Първоначалният конфликт с българския монарх е преодолян и Баучер става негов доверен съветник. Неслучайно през 1912 г. той играе посредническа роля между България и Гърция при сключването на Балканския съюз. Междусъюзническата война и нейните резултати са разочарование за Джеймс Баучер, който остро критикува позицията на другите балкански страни и Букурещкия мирен договор от 1913 г. като несправедлив.
В началото на Първата световна война Баучер многократно се обръща към представителите на Антантата с призив за по-благосклонно отношение към България. Това изобщо не се харесва на британското правителство и едва не му коства работата в „Таймс”. Напуска България с влизането на страната във войната през 1915 г. Пенсионира се в Лондон през 1918 г., което му дава пълна свобода да изразява свободно отношението си към българската кауза.
В десетките си статии Баучер осъжда клаузите на Ньойския договор от 1919 г., оценени от него като прекалено сурови към България. Той се интересува и от съдбата на бежанците и апелира към световната общественост насилията от сърби, гърци и румънци да бъдат спрени. В България го наричат Ирландеца с българско сърце! Неведнъж е изразявал желанието си след своята кончина да бъде погребан в Рилския манастир.
КОНЧИНА В СОФИЯ
В края на 1920 г. Баучер пристига в София, където е поканен да присъства на дипломатически прием. На 30 декември сутринта софиянци са поразени от потресаващата вест: ‘’Баучер е починал!” Пред хотел ‘’България’’ се струпва огромно множество от опечалени граждани. Всички вестници излизат с траурно заглавие: ’’Наший Баучер умре!”
Цар Борис III подписва указ, с който се разрешава Джеймс Баучер да бьде погребан до стените на Рилския манастир. Тялото му е изложено за поклонение в катедралата „Св. Александър Невски’’, където стотици българи се прощават с един от най-добрите си приятели. Тленните му останки са погребани до стените на Рилския манастир - така цар Борис III изпълнява неговото желание, изразено приживе.
ЗАПОЗНАНСТВО
Чешкият художник Ян Мърквичка, който в тези години също живее в България, и Джеймс Баучер се запознават, стават неразделни приятели. Двамата се срещат случайно в кръчмата на близкото до София село Бистрица, защото файтонджията на Баучер е родом от Бистрица и често го води в селото. На срещата присъства и генерал Владимир Вазов, един от братята на Иван Вазов, по-късно герой от Първата световна война, а след това и кмет на София. Тримата вдигат наздравица за запознанството си с люта ракия.
РЪЧЕНИЦА
Идеята за гениалната си картина „Ръченица“ Мърквичка реализира, като използва за модел своя приятел кореспондента на „Таймс“ в София Джеймс Баучер. Облечен в бяла шопска носия, гражданинът на Велика Британия играе сърцато ръченица в бистришката кръчма, което затвърждава името му на Ирландеца с българското сърце. Мърквичка прави серия скици и ескизи, а двамата остават неразделни през целия им престой в България.
Художникът е сътворил два оригинала с малка разлика в някои елементи. Едната е притежание на Националната художествена галерия и е с размери 75.5 х 105 см. Тропащият ръченицата в средата с бялата шопска носия е Джеймс Баучер. Втората картина с размери 64 х 99 см е била в неизвестност цели 80 години. Появява се сензационно на търг, организиран от аукционната къща “Аполон и Меркурий" в края на 2008 г. Откупена е за 75 000 евро от частен колекционер, чието име продължава да се пази в тайна. Не са известни и предишните собственици.
Румен Жерев
