Е дна от важните задачи на Търновското учредително събраниe в 1879 година е да повери кормилото на младата ни държава на достоен управник.
Кандидати за българската корона не липсват: Александър Екзарх, принц Хайнрих VII Ройс, Валдемар Датски, сръбският крал Милан, граф Юлиян Пеячевич, румънският крал Карол I, княз Емануил Богориди, граф Игнатиев, княз Дондуков-Корсаков, княз Божидар Петрович, грузинският княз Мингели. Сред мераклиите за трона е и румънският княз Георги Бибеско, който е напълно непознат, но житието му заслужава да се осветли, защото той провежда първата у нас предизборна кампания.
Букурещ
Княз Георги Бибеско е роден на 2 март 1834 г. в Букурещ. Баща му принц Георги Димитри Бибеско е роден през 1804 г. Учи в Париж. В 1841 г. е избран за член на румънския сейм, в който води опозицията срещу правителството на княз Александър Гика. На 1 януари 1842 г. е назначен за регент доживот на Влашко. По негово давление през 1847 г. френският език е въведен във висшите заведения. През 1857 г. е член на дивана, работейки за нова конституция и за съединението на Влашко с Молдова. Почива през 1873 г. в Париж.
Княз Георги Бибеско е роден на 2 март 1834 г. в Букурещ. На деветгодишна възраст е заведен в Париж, където завършва средно и висше образование – литература. На 20 май 1855 г. постъпва във военното училище Сен-Сир, което завършва през 1859 г., след което завършва с отличие курса на генералщабната академия. По заповед на император Наполеон III е зачислен като офицер във френската армия. След 4 юни 1860 г. е прехвърлен в 32-о отделение.
Мексико
В края на 1861 г. Франция предприема експедиция в Мексико. Княз Бибеско е зачислен към щаба на генерал Лорец. На 16 януари 1862 г. отплува с 99-о отделение и на 21 февруари пристига във Вера Круз, където взел участие в сражението, което било в разгара си. Полковник Валазе пише, че „поручик Бибеско е бърз като огън“. След битката в Кумбрец с шепа храбреци, държейки високо френското знаме, той влязъл в Орибаца. Заболял тежко от тифус. Награден е с ордена за храброст. На 15 януари 1863 г. е произведен в чин капитан и останал в експедицията до 1863 г. Отличен е с офицерския кръст на Почетния легион и офицерския кръст на Гваделупа. От януари 1867 г. е адютант на генерал Феликс Дюриьо и като такъв участва в кампанията в Алжир. През 1868 г. напуска армията, но след две години взема участие във френско-пруската война. В едно от сраженията при Седан е ранен и пленен от германците.
Берлин
На 24 октомври 1875 г. княз Бибеско се оженил в Берлин за Мария Анриета Валентина Караман-Шимай, родена на 15 февруари 1839 г. в Менар, омъжена за първи път на 18 април 1861 г. за Пол, принц де Бофремон, разведена с него в Париж на 1 август 1874 г.
От брака си с графиня Мария княз Бибеско има три деца – една дъшеря Надежда, омъжена за принц Барбо Щирбей, брат на съпругата на покойния румънски държавник Йон Братиано, и двама синове – Жорж, починал на шест месеца, и принц Жорж-Валентин, роден на 3 април 1880 г.
Княз Бибеско е автор на няколко книги на военна тематика. През 1896 г. е избран за член на Френската академия на науките.
Цариград
Починал на 20 май 1902 г. в Цариград. Останките му са пренесени и погребани в Букурещ.
Бибеско започва да налага кандидатурата си за българската корона умело и мащабно. Първо изпраща специални пратеници в Цариград, чрез които иска предварително съгласие на султана и посланиците на Англия, Франция и Австрия да бъде избран за български княз. Безусловна подкрепа получава само от Австрия.
Париж
През месец април 1879 г. в Париж е Иван Евстатиев Гешов. Приятелят на Бибеско Едмон Абу, директор на прочутия вестник „XIX век“, организира обед в негова чест. На събитието присъства и Леон Гамбета, който заявява, че е за една „голяма България“, но при условие българите да дадат доказателства, че няма да попадат „изключително под влиянието на Русия“ (варварска според него държава). Едно от тях е избирането на княз на България, който не е предан на Русия, като княз Бибеско. Така Гешов е привлечен за каузата на Бибеско. На 17 април 1879 г. той пише писмо до Марко Балабанов, който е в Търново, да приеме с подобаващо внимание Жюл Берж, адвокат по професия, представител на Бибеско.
Търново
Скоро след това Берж и още няколко души са в Търново. Веднага се среща с Марко Балабанов и след протоколните любезности започва да го убеждава, че изборът на Бибеско за княз български щял да бъде едно щастие за възродена България, той щял да бъде венецът, който ще украси благополучния край на руско-турската война. Красноречиво разказва за превъзходните дарби и качества на Бибеско, за неговото ранно образование, за неговия просветен ум, за неговия политически талант, за неговата преданост към българското дело, за неговите обширни и верни познания по източните работи. След този дълъг разговор Балабанов му казва открито и без заобикалки, че решението на този важен въпрос зависи от руснаците и да се отнесе към тях „толкоз повече, че както сам твърди, бил в превъзходно добри отношения с всички руски меродавни политически кръгове“.
Дядовци
В продължение на близо две седмици Берж се среща с всички видни депутати, като започва да твърди, че дядовците на Бибеско били българи от Търново. Според Димитър Маринов Берж е донесъл със себе си повече от 15-20 хиляди наполеона за подкупване на представителите. Накрая той отива при Петко Каравелов, който му казва, че „княз Бибеско не е български княз, но и щалмайстор (коняр, началник на конюшня) едва ли ще бъде удостоен да бъде на българския бъдещ княз“.
Агитация
Единственият, който подкрепя кандидатурата на Бибеско, е Драган Цанков. Александър Головин, едно от най-доверените лица на княз Батенберг, твърди, че Цанков е получил от Бибеско „голяма сума пари за агитация“.
Но това е само част от предизборната агитация на Бибеско. Той осъществява връзка с Христо Бъчваров, който стопанисва печатница „Гюргево“ и издава вестник „Българин“. Известно време съдружник му е Димитър Кръстев Попов – известен като Централния. Бъчваров е един първите български печатари. Роден е в Одрин през 1853 г. Работил е в Цариград. През 1872 г. купува част от буквите и двете преси от фалиралата печатница на Славейков, но през зимата на 1874 г. го сполетява същата участ. По време на Априлското въстание издава с Петър Карапетров вестник „Ден“, но са арестувани и вестникът е спрян. След Руско-турската война започва да издава вестник „Българин“ в Гюргево. Тук птичето на късмета каца на рамото му. Бибеско му поръчва да отпечата в голям тираж хвалебствена рекламна брошурка с неговия портрет, която се раздава из цяла България.
Листовки
В нея има прелюбопитни послания, които са типични и за днешните предизборни листовки. Научаваме, че Бибеско е на средна възраст, здрав и неуморим, с едно тяло съществено елегантно, сгодно за всички упражнения. Гласът му е ясен и звънлив, вижда се, че той е юнак, даден за командуване. Князът е съчувствителен към музиката и изящните изкуства, притежава най-отлични умствени и сърдечни качества, той е в добри отношения с всички държави и ще поведе България по пътя на възраждането, прогреса и щастието, той единствен е достоен да бъде княз на България. Краят на писанието завършва с патетична заръка: „Повече да говорим е излишно, ний оставяме безпристрастно свободно българите сами да разсъдят и да изберат княза, който най-добре е сгоден за България! Не се съмняваме впрочем, че всички отечестволюбимци ще дадат гласа си за княз Георги Бибеско. Гласовете им ще се посрещнат от всъде с най-симпатични удобрения!“
За добре отпечатаната брошура „Чърти из живота на князъ Георгия Бибеско“ Бъчваров получава нова скоропечатна машина „Мариони“. Пренася печатницата си в Русе, а през 1890 г. в София. През 1900 г. открива в Белово фабрика „Книга“ за производство на хартия и картон. Умира през 1935 година.
По време на дебатите кой да седне на българския трон председателят на събранието Негово блаженство Антим I „дума не продумва за кандидатурата на домну Бибеска, защото считал за излишно да я критикува даже“.
Още по-лошо – в нужника на Народното събрание бил окачен портретът на Бибеско – тази чест му струвала 300 000 франка. Австрийският дипломатически агент в София Карл Олива се опитал да защити Бибеско, но бил заплашен с побой.
Така завършва първата предизборна кампания в България.
Боян Драганов
