И зпечен измамник успява да продаде Айфеловата кула за скрап, без да я е преместил от мястото й в центъра на Париж и без да е разглобил и болтче от нея. Историята на тази грандиозна измама днес вече е малко известна, но спокойно може да влезе в топдесятката на най-невероятните световни измами.
Извършителят на дръзката измама се казва Виктор Лустиг и е чех по националност. Роден е на 4 януари 1890 г. в тогавашната Австро-Унгарска империя, включваща чехските земи.
След като завършва училище, младият Виктор се отдава на охолен и разгулен живот, за който обаче трябват пари. Тъй като не желае да работи, младежът решава да изкарва пари чрез измами.
Каки
Първите негови мошеничества са сравнително безобидни. Той се качва на параходите, извършващи презокеански плавания между Европа и Америка. През дните на дългото плаване той успява да се запознае с богати по-възрастни от него дами, пред които се представя за беден талантлив художник или музикант, който има нужда от пари, за да си купи бои и платна или да преживее, докато бъде приет в някой оркестър. Според трета от версиите пък Лустиг се представя за музикален продуцент, който търси средства, за да постави своя композиция на Бродуей. След като номерата му стават известни и достъпът до презокеанските лайнери му е забранен, мошеникът трескаво мисли нови сценарии за престъпната си дейност. В началото на 20-те години на ХХ век той успява да убеди банков агент да му уреди предоставянето на кредит, който след като получава, изчезва безследно.
През 1925 г. Виктор Лустиг напуска Съединените щати и се връща обратно в Европа, като се установява да живее в Париж. Един ден той прочита в местната преса статия, в която общината се жалва, че няма необходимите средства, за да направи ремонт на Айфеловата кула, която е започнала да се руши. И това вдъхновява измамника за поредния „подвиг“.
Скрап
След кратка подготовка Лустиг кани група търговци на скрап на среща, на която им се представя като зам.-министър на пощите и телеграфите. По време на срещата той опитва да убеди присъстващите, че френското правителство възнамерява да продаде Айфеловата кула. Заради това, че кулата е емблематична сграда за страната обаче, засега намерението се пазело в най-строга тайна. Затова министерството било поканило тях, най-големите търговци, които да дадат своите оферти. Самият Лустиг се представя като човека, на когото правителството е гласувало доверие да избере компанията, която да демонтира кулата и да я откара за скрап. Преди да се появи пред бизнесмените, измамникът доста спешно се подготвя, тъй като успява да ги убеди, че Айфеловата кула със съвременния си вид не пасва и не се вписва на намиращите се в съседство старинни готически катедрали и Триумфалната арка.
По време на срещата с търговците на скрап измамникът Лустиг внимателно наблюдава хората срещу себе си и избира жертвата си в лицето на Андре Поасон. Това е човек, който все още не е успял в търговията и бизнеса и чака златния шанс, за да успее. И измамникът решава да му предостави този шанс, макар и измамен. След официалната среща с многото търговци на скрап Лустиг урежда среща на четири очи с Поасон, на която му обещава, че може да уреди Айфеловата кула да е негова, но срещу съответния рушвет. За бъдещата сделка Поасон дава на измамника около 70 хиляди франка. След като получава парите, Лустиг незабавно напуска Франция и заминава за Австрия, където прекарва няколко месеца. След което се връща обратно във Франция. По вече познатия сценарий той опитва да продаде за втори път Айфеловата кула, но този път удря на камък. Нарочените за нови жертви проявяват здрав разум и правят проверка в парижката община, след което подават сигнал за измама в полицията. Научавайки, че може да бъде арестуван и изправен пред съда, измамникът Лустиг напуска Франция и заминава за САЩ. През цялото това време обаче той не си губи напразно времето.
Кутия
Наред с продажбата на Айфеловата кула чехът създава „уникална кутия“, за която твърди, че за 6 часа може да превърне всяка оставена в нея банкнота в желаната от собственика на банкнотата. Макар и в началото този номер да работи, скоро след това измамените търсят сметка на мошеника. Любопитното е, че сред измамените е и шериф от Тексас, който се заклева да преследва измамника, докато не го гръмне. В крайна сметка след подадени жалби и сигнали Виктор Лустиг е арестуван в САЩ. По време на Голямата депресия той едва не се забърква с мафията. Той успява да убеди не кого да е, а самият Ал Капоне да вложи 40 хил. долара в акции. Само след два месеца Лустиг връща обратно парите на мафиота, като му заявява, че сделката е пропаднала. Мафиотът е толкова впечатлен от честността на човека срещу себе си, че му дава награда от 5000 долара. През 1930 г. Лустиг участва и в схема за отпечатване и разпространение на фалшиви долари.
Разкриването на измамника става, след като самата му съпруга се обажда, за да го наклепа. На 10 май 1935 г. Лустиг е арестуван в Ню Йорк и е обвинен във фалшификация. Два дни преди изправянето му пред съда той опитва да се измъкне, но е арестуван. Осъден е на 15 години затвор, които да изтърпи в страховития затвор Алкатраз, щата Калифорния. Той не прекарва обаче дълго време зад решетките. На 11 март 1947 г. Виктор Лустиг умира от пневмония в Медицинския център на федерални затворници в Спрингфийлд, Мисури. А Айфеловата кула за радост на парижани продължава да си стои здрава и непокътната като един от символите на френската столица.
Хитлер заповядал да бъде взривена
Опитът на измамника Лустиг да продаде Айфеловата кула за скрап не е единственият опит монументалното съоръжение да бъде съборено. В края на Втората световна война, когато съюзническите войски наближават френската столица и за нацистите става трудно да я удържат, фюрерът Хитлер заповядва всички парижки забележителности, сред които и Айфеловата кула да бъдат взривени за отмъщение. Военният губернатор на Париж Дитрих фон Чолциц обаче с риск за живота си отказва да изпълни безумната заповед. Доста след края на нацизма, в средата на 60-те години, група млади неонацисти планират да обърнат внимание върху себе си, като изпълнят заповедта на своя кумир фюрер. Те успяват даже да се сдобият с известно количество динамит. При опитите да го внесат в кулата обаче те са заловени от френската полиция. Каква е била съдбата на бомбаджиите по-късно, не е ясно.
Айфеловата кула е проектирана от френския инж. Густав Айфел през 1889 г. специално за Световното индустриално изложение. Според предварителните замисли след 20 години тя трябвало да бъде разрушена. След това обаче кметската управа на Париж решава, че това е едно от забележителностите на столицата и трябва да остане такава. Кулата тежи 10 000 т, висока е 324 м и до 1930 г. е най-високата сграда в света. Издигната е за две години и два месеца, което е строителен рекорд за времето. Състои се от 18 хил. метални части, които са съединени с 2,5 млн. нитове.
Има „клонинги“ в Китай и Япония
Впечатляващата конструкцията на Айфеловата кула е провокирала държавните глави на няколко държави да изградят нейни „клонинги“ по света. Първият е във Великобритания, по поръчка на кмета на Блекпул, сър Джон Бикерстаф. В следващите десетилетия копия на Айфеловата кула се появяват и в още десетина града по света: Тиандученг (Китай), Токио, (Япония), Флорида (САЩ), Лахор (Пакистан), Берлин. 32-метрова реплика на кулата има и в курорта Златни пясъци. Кулата в Париж е вписана и в Книгата на рекордите на Гинес като най-големия рекламен билборд на автомобилна компания през 20-те и 30-те години на ХХ век.
Луда фенка се омъжи за нея
Айфеловата кула е свързана и с едно меко казано странно събитие. Американката Ерика от Сан Франциско изпитва траен фетиш към неодушевени предмети. След събарянето на Берлинската стена жената обявява, че е влюбена в стената и поддържа физическа връзка с нея чрез парче бетон от нея, което държи винаги в спалнята си. Десетина години по-късно обаче Ерика избива рибата, като съобщава, че е сключила брак с Айфеловата кула. Това се случило на скромна церемония с участие на свещеник и няколко приятелки. В резултат на това епохално събитие американката официално отправя искане от властите в САЩ да променят имената и в документите за самоличност на Ерика Ла Тур Ейфел.
Иван Георгиев
