- Г-н Шурелов, на 21 юни настъпва сезонът лято. Около сакралната за нашите прадеди дата организирате посещение на мегалитното светилище Бегликташ за калибриране на слънцестоенето. Бихте ли обяснили какво означава това?
- Мегалитното светилище в местност Бегликташ е едновременно календар, слънчев часовник и свещено място за дедите ни. Вероятно е използвано още в праисторически времена, като според мен стои в основата на създаване на календарната система от нас, хората. На светилището чрез различни ясно изразени маркери се засичат лятно и зимно слънцестоене, както и есенно и пролетно равноденствие.
В деня на лятното слънцестоене от единствената изсечена дълбока дупка в скалата се наблюдава как слънцето преминава през централния камък, наричан Апостолташ. По този начин можем категорично да засечем най-дългия ден в годината. Слънцето се наблюдава да преминава през Апостолташ и в дните преди и след слънцестоене, но встрани от тази дупка. Само в най-дългия ден се наблюдава от самата дупка. Тази година предвиждаме да посетим Бегликташ няколко пъти преди и след най-дългия ден, като целта ни е да се отбележи от какъв ъгъл се наблюдава изгревът през централния камък в различните моменти. По този начин ще се направи едно калибриране, чрез което ще установим няколко неща – от кои ъгли се вижда изгревът през Апостолташ в различните дни около лятното слънцестоене, какви са изместванията във вертикала и хоризонтала, и детайлно прецизиране на изгрева в самия ден на лятното слънцестоене. Всеки е добре дошъл да засечем заедно този удивителен слънчев спектакъл, който всъщност е част от изключително древен календар, работещ и днес.
- От години изследвате това мистично място, сравнявано и със Стоунхендж. Установихте ли кога най-добре се наблюдават първите лъчи на новите сезони и има ли разлики през есента или пролетта например?
- От поне 10 години се стремя да съм на изгревите в началото на всеки сезон. Древните са поставили маркери за тяхното засичане, като всички са свързани с наблюдаване на преминаващото през Апостолташ слънце. Първият летен изгрев се наблюдава от изсечена дълбока дупка в скалата. На Коледа първите лъчи преминават през Апостолташ и осветяват първия камък на слънчевия часовник. Реално всеки ден започва с падаща сянка на Апостолташ върху подредени на север от него 6 огромни камъка, но на Коледа, когато започва новата година, се осветява първата стрелка (камък). Така се ознаменува не просто началото на новия ден, а на новата година.
Първите изгреви на пролетта и есента се наблюдават от Брачното ложе като слънчевите лъчи, преминаващи през Апостолташ, съвпадат точно с една издълбана яма до ложето. В тази връзка самото място Брачно ложе е особено интересно – през есента олицетворява заспиващата природа, а през пролетта – разплождането.
- Правите ли нещо като възстановка на практикуваните тук ритуали?
- Няколко групи самодейци са правили възстановки на ритуали на мястото, като по този начин пространството сякаш оживява. Според мен мястото е част от много по-голям комплекс от още няколко светилища в региона, като на всеки от тях са се провеждали ритуали от нашите деди в древността.
- На каква възраст е светилището и откъде идва името му?
- Съгласно проведени археологически сондажи се счита, че светилището е използвано в периода 14-и век пр. Хр. – 4-ти век сл. Хр. Това са 2000 години, при това съгласно информация от няколко сондажа, без да са провеждани мащабни проучвания. Около скалите се виждат много следи от зидове, като при едни редовни археологически разкопки ще се разбере много за неговата история. Според мен това светилище заедно с другите мегалити в светилищния комплекс на древния град Ранули (при Лъвската глава) са много древни храмове и календари, използвани от преди създаването на земеделието и усядането ни в постоянни селища. Тези обекти са подпомогнали създаването на календарната система, след което е развито земеделието и човешката цивилизация каквато я познаваме. Защото за да имаш земеделие, е нужен календар. Без това условие категорично не можеш да имаш земеделие. Има множество агротехнически мероприятия, които трябва да се извършват в точно определени моменти. Избързване или изоставяне в някои от тях дори и с 20 дни е критично за реколтата. Затова според мен човечеството първо сме създали календар, а едва след това развиваме земеделие и уседналост. И едно от местата, на които са се извършвали наблюдения на Слънце, звезди и Луна, е големият светилищен комплекс на древния град Ранули, и в частност мегалитното светилище в местност Бегликташ.
Колкото до името – така се нарича местността, в която е светилището, като според някои означава „камък на бея“, според други Беглик идва от названието на данък, съществувал в Османската империя. Наскоро изследовател на мегалити от Турция ми сподели, че според него Беглик означава „пазителка“ в женски род. Което е изключително интересно.
- Лесно ли се стига до обекта или хората е желателно да вземат водачи като вас?
- Сравнително лесно се стига. Намира се на няколко километра по асфалтов път от Приморско в планината над града. Последните километър и нещо пътят е горски, но се изравнява редовно, като се поддържа в добър вид. Възможно е да се достигне спокойно дори и с ниско проходима кола, но повечето посетители предпочитат да оставят автомобилите си на паркинга до асфалта и за двадесетина минути да се разходят до светилището през прекрасната странджанска гора.
- А каква площ заема светилището и какви зони различавате в неговата архитектура?
- Площта по документи е 12 дка, това пише на информационна табела, поставена от Исторически музей-Приморско, който сега стопанисва обекта. Освен централната зона, над която доминира Апостолташ и където наблюдаваме изгревите, в обекта има и огромен долмен, лабиринт, провиралки, процепи, през които преминалите усещат, че са пречистени, ритуални ями и др. Както и съществуват множество следи от древни зидове. Мястото е огромно, с прекрасни гледки към морето и планината, като силно се надявам да се направят мащабни археологически проучвания, които, убеден съм, ще доведат до много изненади.
- Има ли единно мнение кои са древните строители на този уникален в световен мащаб градеж?
- Целият регион е изпълнен с такива скали като на Бегликташ. Но двете централни фигури – Апостолташ и големият долмен според мен са поставени, т.е. преместени и нагласени да бъдат така. Ямите в скалата – тази за засичане на лятното слънцестоене, както и ритуалните ями за изливане на течности също са издълбани от човешка ръка, защото подобни елементи не съществуват на скалите в региона. Според историците мястото започва да се използва едва от 14-и век пр. Хр. на база на откритите артефакти при сондажите, които са правени преди 20 години. Но според мен мястото е обитавано и използвано много по-рано, вероятно от преди повече от 12 000 години, още преди създаването на земеделието.
- Луната, видимите планети и съзвездията отразяват ли се от оптиката на Бегликташ?
- Луната и съзвездията преминават през Апостолташ, но точни засичания на конкретни моменти предстоят да се направят. Основно наблюденията ми в последните години са на изгрев и залез на Слънце, като установих, че за началото на всеки сезон има ясно изразен маркер, чрез който може да се установи съответният ден. Което е нещо уникално.
- А кой всъщност открива светилището, защото доскоро освен на местни изследователи то не бе известно за широката публика?
- Още чешко-българският археолог Карел Шкорпил след освобождението на страната от османска власт отбелязва, че до Маслен нос се намира каменен ансамбъл и скален връх, наречен от него Апостол Таш. Всъщност така се нарича и светилището. По-късно археолозите го записват като Бегликташ, но реално това е името на цялата местност, стигаща чак до морето. Първите теренни проучвания на обекта са от покойната Цоня Дражева – директор на Археологически музей-Бургас. Няколко години след това Даниел Пантов – директор на Исторически музей-Приморско, извършва сондажи в близост до скалите. Реално обектът е известен от началото на второто хилядолетие сл. Хр. – през 2002 или 2003 г. са проведени първите разкопки. Много бързо след това добива популярност, като в последните години е изключително посещаван целогодишно. През зимата всеки уикенд регионът е препълнен с туристи, като има и много семейства с деца. Туристи, поклонници и фенове на метафизиката освен Бегликташ посещават и древния град Ранули, голямото светилище Ехото, заливите Зигра и Св. Параскева, удивителния Маслен нос, устието на Ропотамо и др. Създадени са туристически маршрути, като са с маркирани и почистени пътеки, водещи до повечето интересни места в региона, а те са много. Поставени са и табла с карти и насочващи табели, като информацията за маршрутите е качена и в различни интернет страници.
- Остава загадка предназначението на Бегликташ – мегалитна обсерватория, геомагнитен лечебен център, място за прорицания и контрол над стихиите, земеделски календар или...?
- Мегалитното светилище е всичко това. Според мен мястото е древен еквивалент на манастирите. Имало е непрекъснато живеещи хора, които са наблюдавали движението на небесните тела, за да може чрез календара да контролират какво и кога да прави обществото основно в сферата на земеделие и животновъдство. Обсерватория, календар, храм, място, свързано с енергиите на земята, светилище за обучение и пречиствания, прорицалище и още, и още. Всичко това се отнася до това удивително и разтърсващо място.
- Има ли други обекти в близост с обредно-култово предназначение в региона на Странджа?
- В региона има още няколко обекта, които според мен, а и според други независими изследователи са категорично светилища, при това от най-висок ранг. Най-внушителното е светилището на древния град Ранули, където има пещери с посока юг, ритуални площадки с невероятни гледки и изсечени ритуални ями, провиралки и специфични конструкции, които се срещат по подобни обекти в Сакар и Родопите. Между Ранули и Бегликташ се извисява скалният масив на голямото светилище Ехото, където според мен са най-ефектните ритуални ями в региона, като има много интересен репер за засичане на пролетно и есенно равноденствие. На километър в посока изток от светилището Бегликташ, на връх Бегликташ има също голям комплекс с интересни скални образувания и изсичания – Осмицата, Казаните, Кита и др. До всички обекти са направени туристически маршрути с поставени табла с карти. Обръщам внимание, че Ранули е в рамките на резерват Ропотамо, като регионът е изключително красив. С цел да се запази тази невероятна природа се разрешава преминаване само по маркираните туристически маршрути, моля, всички, които посещават това крехко и прекрасно място, в бъдеще да се съобразяват с това.
Андрей Шурелов е председател на туристическото дружество в Приморско „Ранули“. От години популяризира и изследва Бегликташ и другите мегалитни светилища в района.
Роден е през 1981 г. Завършва финанси във Велико Търново и агрономство в Бургас, като тези две науки му помагат в изследванията на мегалитите. Заедно с колегата му Мескиан Палов откриват уникална календарна система върху делва от 9-и век пр. Хр.
Благодарение на Шурелов и съратниците му светилищата днес са достъпни за повече хора след реализацията на проект за маркиране и почистване на туристически маршрути в планината над Приморско. Заявява, че в следващите месеци ще подаде документи за разкриване на нови маршрути, които да свържат Приморско, Созопол, Веселие и Ясна поляна. „Много от тях ще преминават през изключително интересни мегалити, непознати досега на широката публика“, уверява независимият изследовател.
Любомир Старидолски
