У чител от Видин извършва околосветско пътешествие в началото на миналия век. Историята на разплитането на това мистериозно пътуване започва, когато преди няколко години краеведът Рачо Миланов в сайт за продажба на антикварни предмети случайно попада на стара снимка.
Краеведът Рачов Миланов
На снимката са запечатани трима мъже, а под снимката на немски език има текст, от който става ясно, че един от тримата е българин и неговото име е H.J.M. Nikoloff. За себе си мъжът споделя, че е пътешественик, който е тръгнал да обикаля света пеш. Пътуването му е започнало през 1903 г. и трябвало да завърши през 1915 г. Според текста на снимката мъжът е изминал 62 хил. км и е бил на четири континента.
Силно впечатлен, краеведът решава да се впусне по следите на мистериозния българин и през следващите години прекарва в търсене на допълнителна информация за него. Така все едно реди пъзел, той успява парче по парче да сглоби част от мозайката, както и да се добере до още няколко негови снимки, които още повече засилват мистерията по случая.
Снимка от публикация в американската преса
Сведения
От откъслечните сведения става ясно, че българинът Николов напуска родината и се отправя на запад към Централна и Западна Европа. Минава през Италия, Франция и стига до Испания. Там във Валядолид според съобщение в местната преса той е намушкан в гърдите и откаран в болницата.
Там пострадалият споделя, че е българин и че има 11 деца и 9 внуци. Както и че е богат, но обикаля света без пари, за да го опознае. Въпреки тежката рана българинът оцелява и продължава пътешествието си.
Следващата спирка, за която има сведения, е Мароко, откъдето вероятно започва африканската му авантюра. По това време с него пътува и друг българин, както и един италианец, Те обаче са убити в Мароко, тъй като се появили на улицата, облечени в немюсюлмански дрехи. Николов обаче не само останал жив, но бил приет на аудиенция от султана на Мароко, който му дал документ, с който може свободно да се придвижва из страната му.
Два месеца нашенецът обикалял из Африка, като преминал с камила пустинята Сахара. В Занзибар българинът бил пленен от местни бандити, които обаче го освободили, след като разбрали, че няма пари и че няма кой да плати откуп за него.
Според събраната оттук-оттам информация от Африка българинът Николов заминава за Азия. Там той посещава Китай и Япония и е приет от местните императори. Нещо, което звучи малко вероятно, като се има предвид затвореността на двете азиатски монархии.
Америка
Доста подробно е документиран престоят му на американския континент, и по-точно в САЩ. Първата вестникарска публикация за българина е от Сиатъл, където вероятно пристига с кораб. Оттам се отправя на юг и през Сан Франциско стига до Сейлъм, щата Орегон, където е посрещнат от кмета и губернатора с почести като важен гост.
Публикация в американката преса
От публикация в местната преса става ясно, че българинът носи със себе си книга, в която са оставили подписите си „много държавни глави с корона или без“. Другото сведение е, че Николов е член на Българската революционна партия, като вероятно в случая става дума за ВМРО.
От Орегон българинът пристига в Мисури, където отново предизвиква истински фурор. А оттам след кратък престой заминава за Питсбърг. От публикации в местен вестник става ясно, че българинът е на 61 години, което означава, че е роден около 1847-1850 г. Пред кмета на Питсбърг българинът сензационно заявил, че баща му е жив и е на 115 години, а дядо му бил починал на 140 години в България.
Следват празноти в точките по маршрута на българина Дж. Николов. Следващата следа от него е от столицата Вашингтон.
Една от целите на българина е да се срещне с президента Рузвелт и да го убеди да се подпише в книгата му за автографи. Е, нашенецът не успява да се види с Рузвелт, но е приет от кмета на града.
Последното населено място в американското пътуване на българина е Ню Йорк. Оттук той изпраща открита пощенска картичка до България със следното съдържание:
„От Александър Николов, видинлия,
Ню Йорк 2.07.1908 г.
Г-ну Ив. Ев. Гешов
Ул. „Цар Освоб., София, Bulgaria, Europa
The only object of my journey is to studi nature and tne was and customs of the countries through which i pass. I have undertaken this journey without money, counting only on the assistance of the public. This card with my portrait will serve as a memento of my visit to your countri. My journey lasts from 1900 to 1915.
H.J.M. Nikoloff, Professor in Vidin - Bulgaria“
(„Единствената цел на моето пътуване е да изучавам природата и обичаите на страните, през които преминавам. Предприех това пътуване без пари, разчитайки само на съдействието на обществеността. Тази картичка с моя портрет ще служи като спомен от посещението ми във вашата страна. Пътуването ми продължава от 1900 до 1915“).
Картичката от Америка
Както става ясно, получател на картичката е Иван Евстатиев Гешов, който по онова време е лидер на Народната партия, а три години по-късно става министър-премиер на България. В случая обаче пътешественикът най-вероятно се обръща към Гешев не като към политик, а като председателя на Българското книжовно дружество (днешна БАН).
Иван Гешов, до когото е адресирана пощенската картичка от Америка
Техеран
Последното открито по хронология съобщение за околосветския пътешественик е от 10 април 1909 г. То е статия в английски всекидневник и съобщава, че българинът Николов току-що е пристигнал пеша в Техеран.
Пред репортера на вестника пътешественикът се похвалил, че досега бил изминал 117 хил. км в Европа, Африка и Америка. От Техеран той възнамерявал да продължи към Северна Азия и да посети Сибир, Монголия, а след това на връщане да мине през Божи гроб. Общо преди да се завърне в родината си трябвало да измине 200 хил. км. С това сведенията, до които успява да достигне краеведът Рачо Миланов, се изчерпват.
Те дават доста интересна, но и противоречива информация за мистериозния българин, извършил почти 400 години след португалския мореплавател Фернандо Магелан околосветско пътешествие, но не по вода, а по суша.
Трудно е да се каже кое в разказите на българина е вярно и кое е плод на въображението му. Ако се вярва на написаното от чуждите вестници, той определено е бил една доста странна птица със склонност към фантазиране и преувеличаване.
Съкращения
Интерес будят и загадъчните съкращения на имената му H.J.M. преди фамилията му. Би могло да се предположи, че първите две букви са съкращение на „хаджи“. Но какво тогава означава буквата „М“, след като от изпратената пощенска картичка става ясно, че името на нашия човек е било Александър. Всичко потъва в една огромна мистерия и догадки.
Интересно е и самото пътуване на българина Александър Николов. Навсякъде той държи да подчертае, че е състоятелен, но пътува без пари, за да има адреналин, както бихме казали днес. За всеки, който някога е предприемал подобни пътешествия обаче, е ясно, че без пари най-малкото не може да се мине океанът, за да се стигне до Америка. А пътуването с кораб преди 100 години едва ли е било много евтино.
Така че нашенецът определено си е имал средства. Интересен момент е и причината за пътуването. Известен е интересът на цар Фердинанд към флората и фауната, но с каква цел би изпратил той свой пратеник да прави околосветско пътуване? Още повече в навечерието на балканските войни, когато на самия Фердинанд опознаването на света вероятно е било последната му грижа.
А учен, професор от Видин, пътешественик от онова време, също не е известен. Може би трябва да се насочи погледът към Българската революционна партия, на която пътешественикът твърди, че е член. Партия с такова име в България няма, но е възможно да става въпрос за ВМРО. Като се има предвид, че началото на пътуването на мистериозния Николов е през 1903 г. Това съвпада с времето на Илинденско-Преображенското въстание.
Така че би могло да се предположи, че той е бил участник или дори защо не и от организаторите на въстанието и след потушаването му вместо да търси убежище е решил да избяга по-далече?
Както става ясно, снимките и вестникарските публикации вместо да ни дадат отговори, пораждат далеч повече въпроси по отношение на личността и историята на живота на мистериозния българин Александър Николов. Единственото, което е ясно със сигурност, е, че преди повече от 100 години той е успял наистина да посети четири от седемте континента на Земята.
Иван Георгиев
