Г олемият режисьор Ники Скерлев пръв е снимал Азис в костюм, разкри пред „Телеграф“ самият той. Това се е случило за дуета му с Малина - „Не знаеш“.
„С нея съм снимал най-трудните клипове, тъй като тя е перфекционист като мен. Случвало се е да й премонтирам цял клип наново, 2-3 пъти сме преснимали заснетото, тъй като не се е харесала, а за баладата с Азис за първи път го показахме елегантен, в костюм. Наехме хеликоптер, от който направих страхотни кадри. Тогава още нямаше дронове. А един Никулден Малина дойде вкъщи да монтираме и изкарахме празника пред компютъра само двамата“, разказа авторът на най-хубавите клипове в попфолка.
Ангел
И на този Никулден режисьорът работи. „Този път съм оператор на дъщерята на Токича – Бетина Димитрова. Тяхната музикална компания „Токича проджект“ има нов изпълнител, направили са много хубава песен и имаме два снимачни дни - на 5 и 6 декември. Преди това с Бети снимахме новата версия на „Бели нощи“ с Деси Слава. Иначе често ми се е случвало да работя на празниците си, веднъж на рождения ден снимахме клип с Ивана“, разказа Скерлев. Той е завършил консерваторията и години наред е работил като барабанист в чужбина. „В една от паузите си бях в България и се запознах с Мария и Митко Димитрови. Вече бяха направили „Пайнер“, бяха купили страхотна техника, но нямаше кой да им снима клиповете. Направих две експериментални видеа с Еми Стамболова - „Тики-так“ и една балада. Постарах се с монтажа, вкарах и специални ефекти. Заснех още 5-6 клипа, но крайъгълен камък в нивото на клиповете се оказа „Ангел с дяволска душа“ на Глория. След него пак заминах за чужбина, но след 1-2 г. реших, че стига толкова и се върнах. През 1999 г. започнах работа в Пайнер“, връща лентата назад Ники.
Илюзия
За 25 г. той е заснел над 2000 видеоклипа, в това число и много тв версии и концертни изпълнения. „Сега не си ги харесвам, но и времето се променя, животът е различен, а сериозно работя и сега – оцелях в кризите и промените. Радвам се, че не съм само в един жанр като попфолка, а снимам Нели Рангелова, Георги Христов, също и много млади изпълнители ми се доверяват“, признава режисьорът. Един от клиповете, за който е отличен с много награди, е „Сериен лъжец“ на Вероника. Глория печели „Златният мустанг“ с „Илюзия“, „Леден свят“ на Малина впечатли и с анимация. „Сега вече има отделни студия, които само с това се занимават, но някога си ги правех сам. Първият такъв опит беше „Полунощ е“ на Надя. Сега съм много горд със сина си Александър Скерлев, който прави анимация и специални ефекти в студио „Кибер сектор“ в Пловдив – те направиха клипа на Галена с крилата“, доволен е Ники. Освен музикални спотове той снима и рекламите на световна компания за храни и напитки заедно с рапъра Устата. Направил е и 10 документални филма за музея в Хасково. „Съпругата ми Веселина Узунова, за която се ожених преди 3 г., е уредник там, тя е научен работник и член на БАН, но се оказа, че разбира и от документално кино и тя написа сценариите. Някои от филмите може да се гледат в YouTube, други само в музея ги прожектират. В момента замисляме един нов по-сериозен документален проект. Иначе аз от всеки клип се опитвам да направя малък филм. Фен съм на киното и то си личи в стила ми, но невинаги успявам, тъй като не всички изпълнители са и добри актьори“, казва още Скерлев.
Милко Калайджиев пее в оркестъра на баща му
Ники Скерлев е кръстен на дядо си Никола – баща на татко му. „Беше работлив, скромен. Имаше лозе в Свиленград, което поддържаше като образец. Вадеше хубава продукция. А в края му имаше и колиба, в която като деца се криехме със сестра ми. Трудолюбието съм взел от него. Това е характерна черта на семейството и по майчина линия. Не мога да стоя без работа и малко ме е страх от тоя момент, но съм сигурен, че пак ще си намеря занимание. Работя и по празници, и в уикендите, защото не обичам да бавя клиентите си“, споделя режисьорът. Той е наследил талантите от баща си, който починал миналата година. „Беше музикант в духовия оркестър в Свиленград, отделно имаше и естрадна група, Милко Калайджиев пееше с тях. Първите ми детски спомени са от ресторанта, в който свиреха – прибирах се и с две вилици се опитвах да изсвиря това, което съм запомнил, върху тенджерите на мама. Татко се увличаше и от фотографията, беше си направил фотолаборатория. В четвърти клас ми даде лента за една екскурзия, като се върнах, я прояви и останах поразен от заснетите кадри. Исках това да правя, но се изучих за музикант. Ето че след години спрях да свиря и отново се обърнах към снимането“, добавя Скерлев
Лео Богдановски
