М алко преди новата 1975 г. в Студентския град в столицата е извършено едно от най-масовите убийства у нас. Макар в онези времена комунистическият режим да не толерира празнуването на Рождество Христово, то събитията от нощта на 25 декември 1974 г. остават в историята като „Кървавата Коледа“.
По-цял свят има такива явления по време на най-светлите християнски празници, понякога психично болни и нестабилни хора използват момента, за да предизвикат ужасяващи кървави събития. България не е изключение. Преди 49 години в коледния ден на 1974 г. у нас е извършена една от най-кървавите и зловещи касапници, при която загиват 8 човека, а други повече от 10 са ранени.
Килърът Бранимир Делчев след задържането му от органите на милицията.
Любов
Жестокото престъпление е извършено в студентските общежития в столичния квартал „Дървеница“, а загиналите са млади хора, дошли от цялата страна и от чужбина да завършат висшето си образование. Вместо заветната диплома обаче те получават куршуми от полудял непълнолетен. Виновник за кървавата Коледа е 17-годишният ученик Бранимир Делчев, а причините и мотивите за извършеното от него престъпление и до днес все още така и не са доизяснени. По-късно пред разследващите той ще твърди, че отишъл в общежитията да търси своята братовчедка, в която тайно бил влюбен.
Част от уликите, иззети от убиеца.
Комунист
Според убиеца той се определя като праведен комунист, а момичето му изневерявало с „врагове на народната власт“. Преди да се отправи към студентските общежития, Бранимир заедно със свои приятели ходил на кино, където гледали филма „Кръстникът“. Вероятно сюжетът на филма е отключил у него желанието да изиграе ролята на мафиот и да сее смърт. След филма ученикът се върнал вкъщи, запасал пистолета на баща си, три кутии с общо 75 патрона и един туристически нож и се отправил към Студентския град. За това, че вече е бил „влязъл яко във филма“ и че се вживявал в ролята на гангстер и мафиот, говори фактът, че по пътя Делчев като опитен шпионин няколко пъти сменял трамваите и автобусите.
Кървавата касапница в една от стаите на общежитието.
Пъзел
В студентските блокове имало портиер, но в празничния ден очевидно пропусквателният режим ще е бил „през пръсти“ и 17-годишният Бранимир успява без проблеми да влезе в един от блоковете. Какво се случва в следващите минути, е трудно да се опише в детайли. По-късно криминалистите ще подреждат пъзела парченце по парченце според разказите на очевидците, спасили се като по чудо. Едва минал покрай портиерната на входа, Делчев вади пистолета и се отправя към първата попаднала пред очите му врата, която отваря. В стаята живеят студенти от Виетнам, които по това време празнуват рожден ден. Бранимир вади пистолета и кървавата касапница започва. Някои от азиатците успяват да напуснат стаята и хукват по коридора, преследвани от килъра, който хладнокръвно дърпа спусъка срещу всеки, изпречил се на пътя му. Сред жертвите е и бременна студентка с приятеля си. Когато патроните в пистолета свършват, стрелецът спира само за секунди, колкото за да зареди, и продължава да си търси мишени като в компютърна игра.
Милиция
Трудно е да се каже кой спира вакханалията на развихрилия се умопобъркан ученик. Според една от версиите това е студентът Стоян Агов, който успява да се приближи до убиеца в момента, когато той презарежда. Хвърля се към него и успява да избие пистолета от ръката му, но секунда преди това килърът стреля и куршумът улучва Стоян в гърдите. Той обаче успява да хване през тялото убиеца и опитва да го събори на земята. Тогава убиецът вади ножа и го забива в гърба му. На помощ на Агов се притича друг студент - Исмет Север, но и той е ранен с ножа. Примерът на двамата младежи е последван и от други притекли се на помощ. Скоро килърът е тръшнат на земята. А минути по-късно в общежитието идват и органите на народната милиция, които щракват белезниците на Бранислав и го откарват в най-близкото районно управление.
Виетнамски студенти тъкмо са седнали да вечерят, когато падат убити.
Кратко
Случилото се в Студентския град днес би било сензационна новина, тема №1 за медиите в продължение на дни. Експерти щяха да обикалят сутрешните блокове на телевизиите, мнения на различни капацитети щяха да пълнят социалните мрежи. Тогава обаче България е народна република зад желязната завеса. За кървавата вакханалия има кратко информационно съобщение от 2-3 изречения. В него се казва, че психично неустойчив младеж е извършил нападение в едно от общежитията и има жертви. И нищо повече. Случаят потъва в мъглата на информационното затъмнение, характерно за онази епоха.
Бай Тошо разпоредил разстрел
Масовото убийство, извършено от 17-годишния Бранимир Делчев, по тогавашното българско законодателство е престъпление, което се наказва със смърт. Убиецът обаче е син на партиен кадър, директор на ДСО „Стара планина, държавна компания в областта на дърводобива и обработването. Младежът е обявен за невменяем и е спасен от съдебен процес и смъртно наказание. Изпратен е за лечение в психиатричната клиника към затвора в Ловеч. По пътя обаче Бранимир е убит, като според милиционерите това се случва при опит за бягство. Повече от ясно е, че това бягство е инсценирано. Според слуховете лично Тодор Живков дал указания убиецът да не стигне до психиатрията.
Иван Георгиев
