„Най-старото златно съкровище в света, изкопано едва през 1972 година, не беше намерено в Месопотамия или Египет, най-ранните писмени цивилизации в човешката история. За всеобщо удивление то беше открито в Североизточна България, близо до привлекателния съвременен град Варна и е отпреди повече от 6000 години…“. Това пише в средата на миналия век проф. Колин Ренфрю от Саутхемптън, Великобритания. Британският учен визира изумителните артефакти от Варненския халколитен некропол, датирани от средата на V хилядолетие пр. Хр. (4600 – 4200 г.). Проф. Ренфрю обаче е опроверган само седем години по-късно. Тогава отново българските предели дават на света още по-старо обработено злато – съкровището от Дуранколашкото езеро.
Останало в сянката на артефактите от Варненския некропол, то се оказва най-древното засега, тъй като е на поне 7000 години. Интересно е, че и двете праисторически съкровища удивително съдържат числа и математически пропорции, сякаш доказвайки виденията на пророците. А именно, че семката на първото познание е било спуснато Свише от Бога на човека именно по днешните български земи. Благодарение на това ноу-хау по-късно са строени първите къщи в света, крепости, вдигнати са най-изумителните градежи на античността – Седемте чудеса, единственото от които оцеляло до днес е Хеопсовата (Великата) пирамида в Гиза, Египет.
История
Историята на откритието в Дуранкулашкото езеро от световна величина започва през 1979 г. Тогава на острова Дуранкулак, известен сред специалистите като „Европейската Троя“, е открит най-големият праисторически некропол в света. Щастието на обекта да работят по това време имат изследователите проф. Хенриета Тодорова и н.с. Тодор Димов. Те се натъкват на 1204 погребални съоръжения. В някои от гробовете от средната и късната каменно-медна епоха учените се натъкват на 142 накита, изработени от 24 карата злато. Сред тях има и медни произведения на древното изкуство, както и черупки от средиземноморските мекотели Денталиум и Спондилус, които също са оформени в различни бижута. Прави впечатление, че златните мъниста са полирани почти до съвършенство. Но онова, което е най-интересно, е, че съкровището издава, че вероятно древните са имали понятие за числата, тъй като нанизите на едно от колиетата се повтарят симетрично - 10, 11, 10. Големите камъни пък са точно 9, колкото са цифрите. В друго изделие, дело на първите разумни хора, бродили по нашите земи, също се виждат интересни „съвпадения“. Въпреки че някои от елементите са се разпаднали под напора на еоните, една от гривните съдържа точно 50 елемента. Хармонията в други бижута се постига винаги с по 4 разделителни камъка, а обеците са с по 16 елемента. На други артефакти се забелязва съотношение между различните използвани цветови мъниста като 2/3 или 5/2. Но дали нашите предци са подозирали за пропорцията, наречена Златното сечение (със стойност 1,618), изразяваща по математически път хармонията между частта и цялото, остава загадка. Тази пропорция се открива във всичко хармонично и красиво, което ни заобикаля - от черупката на охлюва до лицето и тялото на човека и в структурата на кристалите.
Златната спирала
Особен интерес представлява намерената в гроб №165 златна спирала, напомняща човешкото ДНК. Както тя, така и другите погребални дарове се датират към средата на енеолитната епоха. А това означава, че спиралата е с около 200-250 г. по-стара от златните находки, открити във Варненския некропол. Това не е изненада за учените, тъй като по Западното Черноморие възниква най-древната металургия в човешката история. И затова специалистите с право говорят за най-старото обработено злато в праисторическия свят. Търсачите на изгубеното познание откриват, че в оборотите на златната пружинка е числото 16 (или 17), колкото са елементите в един от пръстените. Което отново ни препраща към Златното сечение.
За да произведат въпросната пружинка, смятана за игла за коса, древните е трябвало да имат каменна пещ. Там самородният къс злато е трябвало да се разтопи при температура от поне 1063 градуса по Целзий. Металът се е отливал в калъп под формата на тънки плочки, листи. След това се е изрязвал с някакъв секач и се е навивал (вероятно около пръчица) определен брой пъти.
А кой е изработил тези артефакти и защо все още остава мистерия. Предполага се, че майсторите са представители на праисторически култури Хаманджия и Варна. Хората, живели тогава, са били земеделци, търгували са със зърно, обличали се с платнени дрехи. Познавали и обработвали като суровини камък, кремък, кост, рог, дърво, животински кожи, вълна, стъблата или влакната на някои растения. Те са живели в първите каменни жилища в континентална Европа (51 век пр. Хр.), като някои от жилищата на площ около 170 кв. м се предполага, че са били на етажи и са завършвали с двускатни покриви. Обитателите им са познавали форми на парично-разменни ценности.
Погребения
В гробовете са погребвали мъжете по гръб, а жените обърнати на една страна (обикновено надясно). Намерени са и празни гробове, като се предполага, че дори човекът да е загинел надалеч, се е устройвало погребение досущ обичаите в съвременния свят. Благодарение на традицията в гробовете да се полагат и ценностите на мъртвеца до нас достигат уникалните ритуални предмети. Те ясно сочат, че праисторическите хора, живели по нашите земи, са изпреварили в развитието си своите съвременници в други части на планетата.
Хората, изработили артефактите, вероятно са били на особена почит. Тези първи занаятчии са владеели магията на трансформацията – от парче медна или златна руда чрез стихиите (огън и вода) да правят красиви предмети. Но дали са се използвали само като украшения. Вероятно кодираните в тях числа са служили и за отброяване на някакъв вид земеделска продукция, кожи, цикли на садене и поливане на растенията, лунен земеделски календар, необходими елементи (камъни, греди) при строежа на къщи и др. А е възможно златните или медни халки да са били първите парични средства, а нанизът да е бил първобитният портфейл. Различни хипотези в тази посока тепърва ще набират скорост, но засега е сигурно едно, че Дуранкулашкото съкровище е дело на добре организирани общности, владеещи металургия и металообработка. Според учените те са стояли високо над родовообщинната структура и са се намирали на прага на ранната държава и възникването на писмеността. На това място са открити следи от една от най-ранните писмености върху женска фигурка на Богинята майка в чест на богинята Кибела. На гърдите й има пиктограма, която свидетелства за едни от първите писмени знаци в човешката история.
Потопът, писан в Библията, станал в Черно море. Пирамидите строени с варненско ноу-хау
Доста интересна е и „математиката“, кодирана във второто най-старо обработено злато в света - това от Варненския халколитен некропол. То е изровено случайно от багерист през 1972 г. в района на Варненското езеро.
В резултат на проучванията досега са открити 294 гроба. Само златните предмети в тях са повече от 3000 и са с общо тегло над 6 килограма, а разнообразието им е значително – над 38 различни вида. Много голямо е и количеството находки от други материали – медните изделия са над 160; кремъчните – над 230; почти 90 са от камък и мрамор.
Доста интересен е гроб №43. В него по гръб лежи скелет на 45-50-годишен мъж – вероятно вожд или жрец, който е бил изключително богат. Край него са открити над 1,5 кг златни предмети, много медни и каменни сечива, украшения и др. Ловците на митове са склонни да виждат в изделията математически еталони, открити хилядолетия по-късно. Така например елементите на жреческия жезъл са точно 9, колкото са цифрите, формиращи числата, с които си служим. Дали нашите предци са имали понятие за 0 все още не е известно. Откритата керамична купа със златни инкрустации е точно 52,36 см. Според една теория тя се оказва прототип на царския лакът, мерна единица, използвана за строежа и на египетските пирамиди. Доста изумителни изчисления могат да се направят и с кодираните стойности в двата златни бика. По ръба на единия има отбелязани 56 точки, а по контура на другия – 45. Ако тези числа се умножат, а след това резултатът им се умножи по височината на по-големия бик, се получава височината на голямата пирамида в Гиза, само че не в метри, а в милиметри (146 603,52 милиметра ).
Това обработено злато се оказало по-древно поне с 1000 години от цивилизациите на Микена, Шумер, Месопотамия и Египет.
Специалисти смятат, че на дъното на Черно море се крият още безценни артефакти и археологически обекти. Предполага се, че морето е било сладководно. Но преди 6000-8000 години при катаклизъм Средиземно море преляло през Босфора, което е довело до нахлуване на огромно количество вода. Това е довело до разселването на индоевропейските народи. Твърди се, че споменът за този потоп е описан по-късно в Библията.
