Ц ели села изчезват в небитието и сякаш спасение няма, а с това създават мистерии, които учените не могат да обяснят години наред.
Случаите са от миналия век и сякаш са излезли от някои холивудски филми на ужасите, но са си напълно реални. Общото между всичките е сякаш жителите са напуснали току-що и ще се върнат всеки момент, но това така и не се е случило никога. Все едно Бермудският триъгълник се е появил на сушата и е взел своя смъртоносен данък.
Канада
На 12 ноември 1930 г. в северната част на американския континент произлиза мистерия с над 2000 души население, която разтърсва цяла Канада и света. До ден днешен мястото е обект на проучване и няма реално обяснение какво се е случило.
Край езерото Ангикуни е имало село, обитавано предимно от инуити. Домовете са съставени от стабилни къщи. Местните с радост приемат пътници, които най-вече са ловци.
Езерото Ангикуни (Канада) и днес е известно преди всичко с изчезналото село.
Жителят на Канада Джо Лабел се връща от лов по обичайния маршрут и пътят му минава през селището на инуитите на брега на езерото Ангикуни, където винаги е посрещан радушно и е оставал по няколко дни за възстановяване на силите и да си побъбри със старите приятели. Районът е рай за ловци и риболовци, а селото е традиционното място, където те отсядат след експедициите си.
Инуити от Ангикуни, снимани преди век.
С наближаването на селището Джо започва да издава характерния за местните поздрав с уста, но за разлика от друг път сега не получава отговор. Дори кучетата, които всеки дом притежава, не отговарят. От комините на някои от къщите излиза дим. Лабел започва да се притеснява и решава да провери в самите постройки на семействата, които познава добре. Влиза къде ли не, но няма нито един жител. Печките на повечето къщи са запалени. Някъде има поставено ядене да се готви. На много места Джо забелязва кожи на различни животни, използвани от местните за изработка на изделията, с които са прочути в региона. Топли дрехи в големи количества има във всяка една къща. Всичко изглежда така, сякаш жителите са отскочили отсреща за малко и съвсем набързо, всеки момент ще се върнат. Това обаче не се случва.
А времето навън не е било подходящо за разходки без топли дрехи дори на кратки разстояния. Имало е навалял сняг. Около езерото е пълно със снежни преспи. Но странно, никъде не се забелязват нечии други отпечатъци, освен тези на Джо Лабел.
Той много се разтревожил и решил да не остава повече в селището, а да продължи няколко километра до следващото. И макар че било вече тъмно, той се отправил на път. Стигнал до село с гара и там съобщил за видяното на полицията. Органите на реда веднага реагирали и изпратили хора, които заедно с местни ловци се отправили към брега на Ангикуни.
Оказало се, че Джо Лабел не бил забелязал всичко от мистерията и нещата изглеждали още по-плашещи. Следи от хора така и не били намерени. Но открили десетки, ако не и стотици трупове на кучета за впряг, които били завързани на синджир и издъхнали най-вероятно от глад. Местните имат навик дори на кратки разстояния да взимат със себе си кучетата, а тук това така и не се случило.
Следователите установили още, че на местното гробище, намиращо се близо до селото, всички гробове са били разкопани, а костите и телата са изчезнали безследно. Надгробните плочи обаче били много внимателно поставени. Това автоматично изключило версията диви животни или гладни кучета да са разровили гробовете в търсене на прехрана. Инуитите почитат задгробния живот и за тях е свещено задължение да не безпокоят мъртвите.
Мистерията става още по-страховита, когато един от местните ловци разказва, че преди няколко дни е видял странен светещ обект в небето, който се е насочил към езерото. Според трапера това не приличало на природен феномен или на гръмотевичен облак, а по-скоро на някаква механична конструкция, която витае във въздуха.
Случаят става известен на пресата и се появява цяла поредица от предположения – кое от кое по-фантастични. Това е времето, когато все още извънземните не са на мода и основните теории се свързват най-вече с призраци и всякакви феномени от отвъдното.
Полицията решава да успокои обстановката и излиза с твърдението, че тези 2000 души са решили да се преместят на друго място. Кое е това друго място, така и не става ясно. Ченгетата стават обект на подигравки и обвинения в некадърност и в прибързано приключване на случая. Версията на полицията не може да отговори на въпроса защо във всеки един дом покъщнината си стои, защо има толкова много топли дрехи, без които дори инуитите не биха могли да издържат, а най-вече защо кучетата са изоставени, без да са се разболели и защо не са били поне убити, каквато е практиката за болни животни, а е трябвало да умрат от глад.
Случилото се край Ангикуни предизвиква огромен отзвук по света и днес дори е включено в пътеводителя на ужаса, като едно от местата с най-масови и необясними мистерии. А мястото край северното езеро е известно като Селото на мъртвите.
Бразилия
В Бразилия също се случва мистерия като от филм на ужасите. Годината пак е 1923-а, а датата е 5 февруари. Топло и дъждовно време за страната, особено в близост до джунглата. Селото Хоер Верде има 600 жители. То е било традиционно място по пътя към джунглата, оттам минават търговски пътища. Група туристи решава да остане няколко дни в Хоер Верде, където щяла да намери подслон, храна и да се запознае с местните. Това обаче никога не се случва.
Стигайки до селото, туристите са шокирани. Първото, което им прави впечатление, е тишината. Не се чуват не само човешки възгласи и реч, а също животните са били замлъкнали. Не се чуват кучета, птиците не чуруликат, нито пък насекомите жужат. Пътешествениците така се изплашили, че забравили за умората и плановете си, а бързо отпрашили към най-близкото селище. Съобщили на полицията, а на мястото били изпратени войници от националната армия на Бразилия.
Армейците потвърдили думите на туристите. Наистина царяла мъртвешка тишина и се усещала тягостна атмосфера. Единствено се чували няколко включени радиоапарата, които още работели. Всичко изглеждало така, че сякаш жителите току-що са напуснали. На много печки имало храна, която тотално била изгоряла. На някои маси яденето било сервирано и очаквало някой да го изяде. Имало простряно бельо и дрехи за сушене.
Войниците открили в много къщи огнестрелно оръжие, което е било използвано наскоро, към деня на изчезването. Но най-стряскащото нещо намерили в училището. Там открили надпис на една от дъските: „Спасение няма“.
В близкото гробище били намерени разкопани могили, липсвали много от кръстовете или надгробните плочи.
Бързо разследването било засекретено и после било обявено, че е прекратено като необяснима мистерия. И тук полицията действала по сходен начин с канадския. Било оповестено, че най-вероятно тези 600 души население са се преместили в други части на Бразилия. И никой не си направил труда да отговори защо няма следи от събирането на покъщнината или друг багаж. Защо яденето било изоставено на печките и масата. Армията засекретила мястото и се смята, че в днешно време то е част от джунглата, която бързо го превзела. Има само предположения къде точно се е намирало това мистериозно село Хоер Верде, но за разлика от канадския север тук за него няма точни координати. Една от теориите гласи, че селото било построено на място, където витаят стари духове на индианците още от преди откриването на Америка от Колумб. И Там имало старо гробище.
Урал
Цяло село мистериозно изчезва и в Урал. Това се случва през 1976 г. в Свредловска област, Урал. Селото се казва Растес и съществува от XVI век като стратегически пункт по пътя, свързващ Сибир и европейската част на Русия. През XIX век там открили златни залежи и селото бързо се разраснало, като се превърнало и във важен район на минното дело. Жителите били богати и се радвали на видимо по-висок стандарт от тези в съседните села.
Днес в уралското село Растес цари само разруха.
По-късно, през съветската епоха, в един момент през 1976 г. жителите на съседните села решават, че отдавна не са виждали нито един от Растес и това им се сторило доста подозрително. Те се обръщат към властите и бързо е изпратена група от милиционери и доброволци да провери какво става. Влизайки в селото, групата забелязва, че вратите на всички къщи са отключени, а вътре цари пълна подредба на покъщнината. На някои маси има сервирана храна, както и в по-горните два случая. Сякаш стопаните са излезли за малко преди обеда или вечерята и всеки миг ще се върнат. Намерили и отворени книги за четене. Вещите и дрехите били на местата си и нямало никакви признаци нито на борба, нито за набързо стегнат багаж.
Само едно нещо веднага направило впечатление. Цялото гробище било разкопано. Всички надгробни плочи и паметници били изпочупени. Гробовете били ограбени.
Времената са съветски и цялото произлязло нещо било засекретено. Години по-късно властите излезли със съобщение, че за случилото се в Растес си има напълно правдиво обяснение. През 1971 г. областният комитет на комунистическата партия бил взел решение за преминаване на селището на подчинение на съседно село. Щели да запечатат и без това вече неработещите мини и с това да сложат край на поминъка на хората от Растес. Според властите селото години наред се обезлюдявало, докато накрая останали едни 150 души. Училището било закрито и накрая последните жители се разпръснали. А и наблизо имало колония за затворници, които често организирали набези към селото. Бил пуснат слух, че местните имат голямо количество злато в домовете си или пък, че то било скрито в гробищата.
Последното поне обяснява защо гробището било разкопано, но другите неща не изглеждат съвсем убедителни как така жителите ще сложат храна и после ще тръгнат. Макар че се появи и тълкуване как това било славянска традиция – някой, като напуска дома си, да оставя храна и дрехи за случайно преминаващи пътници, които да могат да се подслонят в дома му, където вратите също не са заключени.
Както се казваше в „Досиетата Х“, истината е някъде там и за трите изчезнали села. Дали става въпрос за съвсем обясними неща, или пък всичко е въпрос на малко повече въображение. Иначе теориите за призраци, дяволи и извънземни са примамливи, но и са много лесно обяснение. Но пък от Агата Кристи знаем, че най-лесният отговор може би е единствено правилният.
