С лучайно телефонно обаждане кара жертва на системно домашно насилие да набере смелост и да заяви на мъжа си, че го напуска. Разделени още след раждането близнаци избират за булки жени с име Линда, развеждат се, вземат по една Бети и кръщават синовете си Джеймс и Алън. За тези и за други съвпадения ще си говорим днес.
Сали е жертва на домашно насилие. Тя отдавна се е примирила с това. Докато се подготвя да излезе, Сали мисли само за това как да не ядоса мъжа си, когато се срещнат след малко. Готова е да му прости за пореден път за побоя, който й е нанесъл. Слага си плътен слой грим, за да прикрие следите от удари по лицето си. В този момент телефонът звъни. Отсреща чува разтревожен женски глас. Станала е грешка. И не съвсем. Сали се опитва да разбере от какво е причинена тревогата на жената, но сякаш знае предварително, че съдбите на двете са сходни. Наистина се оказва, че и другата жена е редовно пребивана от мъжа си. Двете изплакват мъката си и затварят.
Осъзнаване
„Страхът и ужасът в гласа на непознатата ми посестрима по съдба ме накараха да осъзная, че това не може да продължава повече. Би било грешка да остана с мъжа ми и да живея ден за ден, без да знам дали ще оцелея при поредния побой. Когато се видяхме с мъжа ми на аерогарата, където трябваше да го посрещна, аз му заявих, че се разделяме. Не ме беше страх да му го кажа в очите. Знаех, че трябва да стане така”, разказва Сали пред д-р Бърнард Бейтман, професор по психиатрия във Вирджинския университет. Бейтман се занимава с нова междудисциплинарна област - наука за съвпаденията.
Мнения
В доклад през 2011 г. той анализира мнения на различни учени, а също и на хора от други сфери, които се опитват да дадат обяснение на съвпадението в конкретния случай. Някои заявяват, че случайното телефонно обаждане е оправдано от гледна точка на статистиката. Други предполагат, че жената вероятно е от категорията на хората, които винаги търсят съвети или знаци на съдбата и затова е придала на този разговор толкова голямо значение. Трети смятат, че това е бил гласът на провидението. Една част от хората смятат, че всички изброени варианти може да са отчасти верни.
Бейтман смята, че да се отдават съвпаденията на случайността - това означава да признаеш, че те по принцип нямат значение или не са чак толкова важни. „Без съответни доказателства такова изявление не може да се смята за научно”, твърди той. Бейтман признава несъстоятелността на науката по отношение на такива въпроси, защото с научни методи е много трудно да се докаже, че съвпадението е нещо повече от обикновена случайност.
Фредерик Мостелер (1916-2006), основател на отдела по статистика в Харвардския университет, говорейки за съвпаденията, заявява в интервю през 1980 г.: „Работите, които са известни на всички, много трудно се доказват. Това е доста любопитно”.
Вероятност
От гледна точка на вероятността отделни съвпадения изглеждат напълно в реда на нещата: например някой е спечелил повторно от лотарията или сте срещнали човек, с когото сте родени на една дата. Но не е задължително да се говори, че съвпаденията са проста случайност.
Мостелер и съавторът му Пърси Диаконис са изчислили вероятността различни хора да имат рожден ден на една дата. Сред 18 човека те са открили шанс 50/50, трима от тях да са родени в един ден. Сред 88 човека поне двама са на една дата.
Да се спечели два пъти на лотария не е такава рядкост. „Когато жена от Ню Джърси удря печалба двукратно за четири месеца, нейните шансове за това са били 1 към 30”, пише Мостелер, като цитира изследване на Стивън Самуелс и Джордж Маккаб от статистическия отдел в Университета „Пардю“ в щата Индиана. Но дали стоят така нещата, ако съвпадението е предизвикано от многобройни външни фактори, произтекли едновременно?
Мери Воленс от Торонто, Канада, печели двукратно от лотарията през септември 2006 г., като записва във фиша числа, които е видяла насън. Диана и Кери Кармайкъл от Аризона спечелили от лотарията през септември 2013 г., когато парите от предишната им печалба през 1995 г. почти били привършили.
Фактори
Друг подобен пример, когато множество фактори водят към невероятни съвпадения, е случаят с близнаци, разделени още в кърмаческа възраст и осиновени от различни семейства. Двете семейства, които не подозирали едни за други, решили да нарекат момченцата си Джеймс. Когато пораснали, двамата младежи започнали работа към правоохранителните органи, като единият станал охранител, а другият - заместник-шериф. И двамата минали под венчило с жени, които се казвали Линда. И двамата се развели и встъпили в повторен брак с жени, които се казвали Бети. След това и двамата близнаци нарекли синовете си Джеймс и Алън. Всички тези съвпадения не можели да не им направят впечатление, когато накрая се срещнали. Докато умували на какво се дължи това „индиго” в съдбите им, те установили, че всъщност са братя. Историята е публикувана в списание People.
„Големият брой съвпадения възникват поради скрити причини, които така и не могат да бъдат открити”, пише Бейтман. Случайността, смята той, не е обяснение, а просто констатация за случилото се.
През 1939 г. психологът В.Ф. Скинър анализира сонети на Уилям Шекспир и открива, че използваните в тях рими и алитерация биха могли да се получат случайно, от произволно подбрани думи.
Спомени
Съвпаденията имат тясна връзка със спомените и впечатленията от тях, смята Бейтман. Рума Фалк през 1982 г. показва в свое изследване, че самият маниер на повествование на случилите се съвпадения влияе на това ще бъдат ли те възприети като удивителни от хората или не.
Бейтман признава наличието на субективност при изучаването на съвпаденията, но от негова гледна точка това не противоречи на научните изследвания. „За да забележим съвпадението, важни са мислите на човека, а също и мисловните образи и емоции при наблюдаването на произтичащите събития. Някои хора са склонни да забелязват съвпаденията, а други сякаш ги пропускат край себе си”, пише той.
Бейтман продължава: „Един от най-големите проблеми в развитието на новата дисциплина е това, че съвпаденията зависят от разума на наблюдателя. Главният въпрос е: как да се развият методите и техническият език, които биха могли да отчитат субективния фактор. Отговорът на този въпрос предстои да бъде намерен”.
Айнщайн
Бейтман отбелязва, че теорията на относителността на Айнщайн и квантовата физика вземат под внимание индивидуалната гледна точка. Теорията на относителността говори за това, че положението и скоростта на наблюдателя влияят върху резултата на измерването. Квантовата физика показва, че самият процес на наблюдение може да оказва физическо въздействие върху наблюдавания обект.
На въпрос проявяват ли учените интерес към неговите идеи за изучаване на съвпаденията, Бейтман отговаря: „Нямам данни някъде да се водят изследвания в тази област, макар че по темата има много теории и събрани доказателства. Ще са нужни години преди тази нова област да бъде включена в университетските програми. Университетите са много консервативни по отношение на новите идеи”.
Кристи Петрова
