Д ревният китайски метод за прогнозиране на бъдещето И Дзин все още крие своите тайни. Но въпреки своята невъобразима древност в него можем да открием и модерни постановки, използвани в съвременните компютри, а именно предаването на информацията с бинарния код - 0 и 1. На този принцип работят съвременните чипове и изкуственият интелект, за който всички днес говорят. В някои научни форуми дори има коментари, че алгоритъмът, по който изкуственият интелект се обучава, следва хексаграмите на И Дзин.
Но компютрите все още не могат да прогнозират бъдещето. Това обаче е по силите на метода И-Дзин, прилаган и тълкуван от обучен човек. За практикуването на тази древна система се изисква многогодишно обучение, но и необученият човек би могъл да се съветва с И-Дзин, като спазва някои простички правила. Та нали все някак трябва да положим новото начало. В следващите редове ви предлагаме тайните, които разкри за метода езотерикът Ели Маринова.
Правилата за ползването му са следните:
Вземаме в дланите си 3 монети, които си наричаме за И-Дзин. Това може да са специални източни монети за гадание или български от 2, 5, 20, 50 стотинки или 1 лев. Номиналът е без значение, всеки сам трябва да прецени с кои монети му е най-удобно да работи. По принцип за извършване на гаданието в Китай се използват само специалните.
Както при всяка предсказателна система трябва да се съсредоточим за момент в това, което ни вълнува. Това е много важно, защото, за да получим правилните отговори, ние трябва да задаваме правилните въпроси. Преди началото на гаданието много майстори произнасят и кратка молитва.
Разтърсваме монетите в шепите си и хвърляме 6 пъти, като при всяко хвърляне записваме резултата. Ако 2 или и трите монети са паднали на ези, записваме една права, непрекъсната линия. Ако са тура, записваме прекъсната линия. Накрая трябва да получим общо шест линии, наричани хексаграми. Помнете, хексаграмите винаги се изграждат отдолу нагоре. Възможните комбинации са 64, като за всяка има специално значение.
Разделяме хексаграмата на две триграми и тогава се ориентираме в таблицата, за да намерим номера и текста на изградената хексаграма.
При гаданието един и същи въпрос не бива да се задава повече от веднъж в рамките на 24 часа.
Винаги четете текстовете, като задължително се съобразявате със зададения въпрос.
Ако ви се падне една от „лошите“ хексаграми: 3 - Джуан; 12 - Пи, 29 - Си Кан; 39 - Дзян; 47 - Кун, не се разстройвайте, а обърнете внимание на препоръките на оракула. Никога не се обръщайте към книгата, ако замисленото от вас може да навреди на околните. И-Дзин не е съветник за лоши дела.
Майстор на гаданията по Книгата на промените се смята човек, който от една хексаграма може да построи следващите и по този начин да предскаже събитията, които ще съпътстват дадената ситуация на три или четири нива като случване във времето и в пространството.
Канон на промените
Всъщност И Дзин е част от един от най-древните класически китайски текстове, част от световното културно наследство, познато ни като китайска Книга на промените, Канон на промените или Джоуска книга на промените. Текстовете на този древен и значим сборник от философски беседи са започнали да се развиват преди около 4-5 хилядолетия, слой по слой. Именно оттук са черпили познание философиите Конфуций и Лао Дзъ.
В числото на Каноните в Древен Китай са включени още: Книга на песните, Книга на стиховете, Книга на ритуалите и Книга на царствата. Тези шест книги са станали задължителни за просветените китайци. Книгата на промените била единствената окултна книга, задължителна за всички ученици, но именно заради това тя в крайна сметка изгубила своя окултен статус и преминала в графа философия. По същото време другите канони (Цзин) станали учебници: Царства – учебник по история, Ритуал – по култура, Песни – по музика, Стихове – по поезия, а Книга на промените станала фокус за всички аспекти на живота и знанието в Древен Китай.
Политика
Системата И-Дзин се използва най-вече за търсене на отговори от обикновените хора, но нейното влияние се разпростира не само във философията, но и в науката и политиката. Счита се, че тя обхваща всички варианти от онова, което може да се случи на човека или държавата. Нека да си спомним древното китайско проклятие: „Дано да доживееш до интересни времена“. Книгата на промените е илюстрация именно на това, че ние постоянно се променяме, адаптирайки се към промените на света около нас. А това невинаги е лесно.
Не толкова знанията, които съдържа И-Дзин, колкото практичността и разбирането на промените навсякъде и във всичко направили книгата абсолютно универсална и уважавана от всички. Всеки, който познавал тази реликва, бил уважаван от околните си и бил смятан за учен и мъдър човек. Постепенно хората изоставили другите канони, защото намирали всичко, каквото им е необходимо в И-Дзин. В тази книга те откривали и закономерностите в музиката, и ритъма на стиховете, и тактическата мъдрост на военното изкуство. Многостранността на Канона на промените се изразява и в това, че той съдържа в себе си и чисто практически съвети, и гадателска практика. Феодалите, които невинаги се интересували от философия, задължително използвали книгата като оракул. Преди да предприемат важни за владенията си решения, те поръчвали на гадателите да зададат на оракула необходимите въпроси и винаги се съобразявали с посланията.
Доктрини
Според изследователи идеята за постоянно променящия се свят в Древен Китай породила огромно количество философски доктрини, които от своя страна сътворили методи и начини за откриването и обяснението на тези промени. С тези методи започнали да се занимават гадателите. Те оформили стройни системи за прогнозиране на бъдещето, а от тях започнали да се интересуват феодалите, земевладелците и дори обикновените хора. Така книгата станала полезна за всички – от императора до простолюдието. В дъното на всичко стои стихийността, непредсказуемостта на природните явления, на човешките постъпки, на отношенията между хората, които ту се затоплят, ту се охлаждат, както земята между нощта и слънчевия ден. Именно постоянно изменящият се баланс между различните сили предизвиквал у човека стремежа да улови някаква закономерност в случващото се в живота му. Така успява да подреди в стройна и разбираема система битието. Но подобни системи са се появявали в различни времена и са получавали признание във всички древни цивилизации – шумерска, египетска, индийска. Но И-Дзин надживяла повечето от тях. Не бива да пренебрегваме и скандинавската система на руните, която все още е популярна и се използва от много хора.
Днес И-Дзин представлява многотомен труд. Освен триграмите и хексаграмите и прикрепените към тях текстове той съдържа и много томове пояснителна литература, като най-важни от цялата тази коментирана литература са така наречените Десет крила. Каноничната част на И-Дзин е приета за окончателна и неизменна. Тя окончателно е завършена около VI-III в пр. Хр.
В началото всичко започнало от един бинарен код, като ролята на 0 и 1 играели две черти – цяла за Ян енергиите (светлина, небе, топло, мъжко) и прекъсната за Ин енергиите (тъмнина, земя, студено, женско). Но между тези сили, тези енергии няма противоборство. Те отразяват цялостната същност на Вселената. Това е Тай-Чи, Тай Цзи, Великото.
По-късно, при съчетаването на тези две черти се появили четири комбинации, а след това и шестте триграми: Цян-Небе; Дуй-Радост; Ли-Слънце; Джън-Огън, Светкавица; Сюн-Въздух; Кан-Луна, Вода; Гън-Планина; Кун-Земя.
Император Вен-Ван създал системата
Системата на триграмите и хексаграмите, които се използват днес, се приписва на император Вен-Ван, който е основател на династията Чжоу и оттук идва другото име на книгата – Джоуска книга на промените. Освен това съществува и друг порядък на триграмите и хексаграмите, който се приписва на легендарния император Фу-си. Този порядък се нарича „преднебесна последователност”. Митовете разказват, че император Фу-си е живял в началото на III хилядолетие пр. Хр. Оттук следва, че системата на И-Дзин съществува от около 5 хиляди години.
Гадаели по корубите на костенурки
За съжаление системата, макар и древна, е твърде трудна и сложна. Началото на гаданията с нея е положено в средата на първото хилядолетие пр. Хр. с гадаене по коруби на костенурки или плешки от едър рогат добитък. Гаданието се извършвало главно от скотовъдци, като костите бивали нагрявани с горещи камъни и по това какви пукнатини се образували, ин или ян, прави или начупени, прекъснати, се извеждал отговорът. От този период датират и първите исторически доказателства, защото често се случвало на костите да бъдат написани и въпросите на хората, и отговорът на оракула. По-късно земеделците също започнали да прилагат системата и да гадаят по стъблата на бял равнец, наричан още хилядолистник. Първо се появили триграмите, като по-късно всяка от тях получила своето название.
Удвоени, тези 8 триграми се превърнали в 64 хексаграми, всяка със свое име и свое значение, придружена от уникално пояснение. В системата на хексаграмите всяка черта има своето място, значение и обяснителен текст. Днес процесът на гадание се състои от хвърляне на три монети, като се отчита дали те падат с лицевата (ян) или опаковата си страна (ин). Хексаграмата се изгражда отдолу на горе от две триграми, чието отделно значение винаги се взема предвид.
Следва продължение
Любомир Старидолски
