С вети Николай Софийски е един от българските новомъченици, които с кръвта си са засвидетелствали своята вяра. Неговата памет се отбелязва на 17 май, а ден по-рано се прави литийно шествие в столицата по ул. „Пиротска”, ул. „Опълченска”, ул. „Цар Симеон” до параклиса в чест на св. Никола Нови, находящ се на ул. „Цар Симеон” №125 .
За неговия живот и страдания и за мястото на гроба му разговаряме със ставрофорен иконом Спас Михайлов. Той е дългогодишен предстоятел на столичния храм „Свети Николай Софийски“.
- Отец Михайлов, какво знаем за софийския новомъченик Николай?
- За живота и страданията на новомъченик свети Никола Нови знаем доста от житието му, написано от неговия съвременник Матей Граматик. Той се родил в Янина, център на гръцката област Епир. По професия е бил обущар. По-късно се преселва в София, където турците започнали да го съблазняват да приеме исляма. Той бил твърд в православната си вяра и местните османски големци решили с измама да го накарат да приеме тяхната вяра. Поканили го на обяд, сложили в кафето – според други предания в шербета му – приспивателно и като заспал, го обрязали съгласно мюсюлманския религиозен обред.
Храмът на Свети Никола Нови в София.
Никола, като разбрал какво са направили с него, една година не излизал от дома си. Турците го канили да ходи на джамия, но той твърдо отказвал. Тогава бил арестуван и подложен на мъчения. Изправили го пред кадията, който бързо разбрал какво се е случило, наредил да го пуснат. Но фанатизираната тълпа повлякла Никола до Ючбунар (старото име на столичния кв. „Възраждане“ - б.р.) и го убила с камъни на 17 май 1555 г. Мястото оттогава се нарича Търницата, което не бива да се свързва с тръни, а защото това е бил трънливият път на мъченика към неговата голгота. Тялото му било изгорено, а пепелта – разпиляна нарочно, та да не остане никакъв спомен от него. Матей Граматик обаче заръчал на едно момче да събере частици от оцелелите мощи. Тогавашният митрополит Яков Софийски свикал събор и прославил новия светец за вярата. Той положил оцелелите мощи на мъченика в ковчега с мощите на свети крал Милутин.
- Къде днес е гробът на светеца?
- Категорично мога да твърдя, че това е единственият известен със сигурност гроб на български светец. Той се намира на улица „Цар Симеон“ 125 и представлява параклис, около който има малка градинка. Именно там завършва и литийното шествие, което се провежда всяка година.
На 16 май столичани почитат паметта на мъченика с литийно шествие.
- Откога датира тази традиция?
- Преди 15 години с благословението на блаженопочившия патриарх Максим и начело с днешния Пловдивски митрополит Николай - тогава викариен епископ на Софийска митрополия - направихме първата лития от храма до гроба на мъченика. Освен иконата му по време на литията се изнася и сребърното ковчеже с мощите му. Литията започва в 18 часа на 16 май, а на другия ден е и специалната служба в памет на мъченика.
- В този участък от улицата „Цар Симеон“, където е гробът на светеца, има доста магазини и други заведения, държани от арабски мигранти. Това съседство не ви ли е създавало проблеми?
- Абсолютно никакви. Напротив, най-близките до гроба мюсюлмани, които работят там, сами са идвали при мен и са ме уверявали да не се безпокоя за нищо и че самите те ще пазят гроба и дори, че ще се грижат за градинката. А по време на литийното шествие излизат пред вратите и чинно проследяват шествието.
- Кога е издигнат самият храм, наричан и „Свети Никола Нови“?
- Хората от Ючбунар са били главно бежанци от Македония, които винаги са почитали паметта на свети Николай Нови. Тук винаги е имало дървен параклис, наречен на светеца. През 1889 г. на това място е издигната дървена барака, в която започват да събират материал за строителството на храм. Инициативата се поема от отец Антоний Жостов. Заедно с отец Никола Крапчански те започват да събират дарения за изграждане на църквата.
Паметна плоча напомня за страданията на светеца.
Дарителите са главно македонски българи, сред които е Петър Сарафов - баща на видния деятел на ВМРО Борис Сарафов и на артиста Кръстьо Сарафов. Новината за храма, посветен на новомъченика, стига чак до Русия, като известна сума дарява самият император Николай Втори навярно защото е съименник на светеца. Но най-голяма заслуга за събирането на средства има отец Николай Крапчански, който впоследствие замества отец Жостов като председател на църковното настоятелство. Затова днес гробът му е до църквата.
Строителството на храма, чийто архитект е Антон Торньов, започнало на 3 октомври 1896 г. Църквата била издигната за 4 години и е осветена на 3 декември 1900 година от митрополит Партений Софийски. Това е втората по големина църква в София. Сега всеки четвъртък сутрин пред мощите на свети Николай Софийски се извършва молебен канон.
Константин Събчев
