„Туполев“ Ту-95МС (код на НАТО Bear-H, „мечка“). Това е самолетът носител на крилати ракети Х-55, създаден на базата на морския Ту-142МК.
6 машини преобразувани от Ту-142М, останалите са новопостроени в завод №18. Последният сериен самолет, заводски №1000214137566, е построен на 20 август 1992 година.
КАКВИ ЩЕ СА ЩЕТИТЕ: Операция „Паяжина“ оплете руската стратегическа авиация
Ту-95МСМ е модернизация на Ту-95МС-16 със замяна на двигатели с новите НК-12МВМ. Има нова авионика и нов радар „Новела-НВ1.021“. Самолетът носи 8 от новите крилати ракети Х-101/Х-102 на външни пилони (видимата разлика с предходните модели). Първият самолет с бордов номер 20 червен и регистрация RF-94122 („Дубна“) бе готов през 2015 г.
Модернизиран Ту-95МСМ каца на след мисия.
Уникален
Ту-95 и неговите варианти са единствените серийни бомбардировачи/ракетоносци в света с турбовитлови двигатели. Той бе съветският символ на военностратегическия паритет по време на Студената война.
Ту-95МС е на въоръжение и в Русия поради по-ниския си разход на гориво от реактивните самолети и най-важното – по-голямата скритост от спътниците SBIRS, които следят големи стратегически бомбардировачи с реактивни двигатели по техните отработени газове.
National Interest отбелязва, че е наивно да се смята Ту-95 за „остаряло оръжие“, тъй като всъщност от него не се изисква нищо друго, освен да лети на голяма височина, а истинското му оръжие са най-новите крилати ракети Х-101, които с обхват от 5500 km му позволяват да атакува „безнаказано“ цели далеч извън обсега на вражеската ПВО.
Практическото използване на Ту-95МС в Сирия доказа, че самолетът не е „абстрактно средство за ядрено възпиране“, а реално може да се използва и в съвременните локални войни.
Ту-95МС, гръбнакът на руската стратегическа авиация, е носител на крилати ракети Х-55. Задвижван е с 4 двигателя НК-12МП с мощност 4х15400 к.с. Далечината на полета е 16 715 km, а бойния товар е 31 500 kg.
Вариантът Ту-95МС6 носи 6 такива ракети в бомбовата шахта на барабанна пускова установка (БПУ). Вариантът Ту-95МС16 освен 8 ракети на вътрешната БПУ носи още 8 Х-55 на 4 подкрилни пилона. Инсталирана е СУРО (система за управление на ракетно оръжие), подобна на новия стратегически бомбардировач Ту-160. Оборудването за свободно падащи бомби е демонтирано.
Бройка
След разпадането на СССР Командването на далечната авиация на Русия е реорганизирано през 1998 г. в 37-а въздушна армия със стратегическо назначение. През 2009 г. тя отново е трансформирана в Командване на далечната авиация с 2 авиодивизии: 22-ра гвардейска тежкобомбардировъчна авиодивизия (22-ра гвардейска ТБАД) в авиобаза „Енгелс“ (Саратовска област), включваща 121-ви гвардейски авиополк с Ту-160 и 184-ти авиополк с Ту-95МС-16. Втората дивизия е 326-а ТБАД в авиобаза „Украинка“ (Амурска област), която включва 182-ри гвардейски авиополк и 79-и авиополк.
Към края на 2024 г. в Русия на въоръжение бяха 31 Ту-95МС и 27 Ту-95МСМ.
В бой
Ракетоносците Ту-95МС бяха използвани за първи път по време на руската военна операция в Сирия от 17 до 20 ноември 2015 г., когато удариха с крилати ракети Х-55 по цели на Ислямска държава.
На 17 ноември 2016 г. самолетите Ту-95МСМ с крилати ракети Х-101, изстреляни над Средиземно море, поразиха цели на терористите в Сирия.
На 5 юли 2017 г. стратегическите ракетоносци Ту-95МС, излетели от летище „Енгелс“, прелетяха до Сирия с дозареждане във въздуха и удариха складове и команден пункт на ИДИЛ с най-новите крилати ракети Х-101. Атаката бе извършена от разстояние 1000 km.
Ту-95МС са широко използвани за удари от руското въздушно пространство с крилати ракети Х-101 и Х-555 по цели в Украйна.
Огън
„Туполев“ Ту-22М3 (код на НАТО: Backfire-C, „ответен огън“) е свръхзвуков стратегически и морски бомбардировач с променлива стреловидност на крилото, разработен през 70-те години на ХХ век. Ту-22М е един от най-секретните съветски самолети от времето на Студената война. Това е най-сложният и най-скъпият самолет в СССР.
Първият предсериен Ту-22М3 лети на 20 юни 1977 г. След завършване на летателните изпитания Ту-22М3 е в серийно производство от 1978 г. В окончателния си вид е приет на въоръжение през март 1989 г. Последният Ту-22М3 е доставен през 1993 г. В Казанския авиационен завод (КАЗ) „Горбунов“ са построени общо 268 Ту-22М3.
През 2024 г. руските ВКС имат на въоръжение 56 самолета от типа според доклада на Международния институт за стратегически изследвания.
Ефектно кацане на Ту-22М3М
Модернизации
Ту-22М3 СВП-24-22 е модернизиран Ту-22М3 с нова система за наблюдение и изчисляване СВП-24-22 „Гефест“. Модернизирани са 5 през 2015 г., 2 през 2017 г., 1 през 2018 г., 2 през 2019 г. и 2 през 2022 г.
Ту-22М3М – през 2012 г. руското МО обяви, че ще модернизира 30 от наличните 60 Ту-22М3 до ниво Ту-22М3М. През 2012 г. е планирано до 2020 г. в КАЗ да се модернизират 30 Ту-22М3 до ниво М3М. Целта е удължаване на живота на планера на 40-45 години и модернизация на настъпателното въоръжение с новата крилата ракета „въздух-земя“ Х-32 с по-голям обхват и височина на полета и с напълно нова насочваща част, устойчива на РЕБ. През ноември 2019 г. няколко Ту-22М3 са доставени в Казанския авиационен завод за модернизация до версия Ту-22М3М от склад в авиобазата „Каменен ручей“ (Хабаровски край).
Ту-22М3М е с двигатели от Ту-160М2 (НК-32-02), 80% процента от авиониката е подменена или модернизирана. Това включва и инсталиране на система за дозареждане във въздуха, премахната по договора SALT II, за значително увеличение на бойния радиус. Самолетът ще носи 3 ракети Х-32 или 4 Х-47М2 „Кинжал“. На 16 август 2018 г. първият модернизиран Ту-22М3 бе представен в Казанския авиационен завод, с първи полет на 28 декември 2018 г. На 20 март 2020 г. летя вторият Ту-22М3. На 27 май 2020 г. модернизиран Ту-22М3М летя със свръхзвукова скорост по време на изпитателен полет.
Летяща чиния
„Бериев“ А-50 (код на НАТО: Mainstay, „опора“) е съветски самолет за ранно предупреждение и управление във въздуха (AEW&C), базиран на транспортния „Илюшин“ Ил-76. Разработен, за да замени „Туполев“ Ту-126, А-50 лети за първи път през 1978 г. Съществуването му е разкрито през 1978 г. от топ предателя Адолф Толкачов. Влиза в експлоатация през 1985 г., като до разпадането на СССР през 1992 г. са произведени около 42 броя.
Екипажът от 15 души извлича данни от големия радар за наблюдение „Лиана“, чиято характерна антена е разположена над фюзелажа и има диаметър 9 m. Оттам идва и прозвището „лещата чиния“.
Бериев А-50
Задачи
A-50 може да контролира до 10 изтребителя за мисии за прехващане „въздух-въздух“ или за атака „въздух-земя“. A-50 може да лети 4 часа с обхват от 1000 km от базата си, с максимално тегло при излитане от 190 тона. Самолетът може да се дозарежда с гориво от танкери Ил-78.
Радарът „Вега-М“ може да проследява до 150 цели едновременно в рамките на 230 km. Големи цели, като надводни кораби, могат да бъдат проследявани на разстояние от 400 km.
Усъвършенстван
Разработката на модернизирана версия А-50У започва през 2003 г.; държавните изпитания започват на 10 септември 2008 г., за прототип се използва А-50 б. н. 37 червен. Програмата заменя аналоговата авионика с нов цифров комплект авионика, която ускорява обработката на данни и подобрява проследяването на сигналите и откриването на цели. Място за почивка на екипажа, тоалетна и кухненски бокс също са включени в модернизацията.
След завършване на съвместните държавни изпитания „Бериев“ достави първия A-50У на руските ВВС. Самолетът с б.н. 47 червен, RF-92957, бе предаден в завода в Таганрог на 31 октомври 2011 г. Той бе приет от екипаж от 2457-а авиационна база „Иваново Северни“, единствената, използваща оперативно A-50, която експлоатира 16 самолета от типа.
Четвъртият A-50У, „Таганрог“, бе доставен на руските ВКС на 7 март 2017 г. Петият A-50У, 45 червен, бе доставен на 6 декември 2018 г. Осем самолета A-50У са доставени към септември 2023 г.
*Автор: Димитър СТАВРЕВ, Военен наблюдател на „Телеграф“
Димитър Ставрев, военен експерт
