Б иографията „Раят тук и сега. Необикновеният живот на Карл Лагерфелд“ е написана от Уилям Мидълтън (издание на „Книгомания“). Благодарение на добрата съвместна работа между Мидълтън и преводача на книгата Герасим Славов специално за българската публика има включена глава, която прави българското издание на биографията прецедент. Предизвикателен, ироничен, понякога дори саркастичен, талантлив, упорит, самоуверен и много раним - са само малка част от познатите и непознати черти на Карл Лагерфелд, които Мидълтън разкрива вследствие на личното си приятелство с Кайзера (прякор, с който се сдобива още в началото на кариерата си и който ненавижда). Биографът прекарва също така дълги години в проучване на живота на емблематичния дизайнер и срещите му с многобройните и разнообразни герои, които са гравитирали около него. В житейската одисея на Лагерфелд е връзката му с единствения мъж, в който е бил влюбен: Жак дьо Башер - бохем, вдъхновение и причина за емоционалния дуел с Ив Сен Лоран, който за кратко също споделял живота си с Башер.
Церемонията по връчването на наградата „Улмарк“, която дава тласък на кариерата на Карл, се провежда в петък, 10 декември 1954 година. Приемът привлича над хиляда гости - парижки дизайнери, международни журналисти, екипа на МСВ, актьори и светски личности. След церемонията Карл се връща в хотел „Жерсон“. Около 20,30 ч. той вечеря сам, а в 22,30 ч. сяда да напише писмо от осем страници до майка си, в което с подробности й разказва церемонията.
Карл често твърди, че тя се отнася пренебрежително към кариерата му на дизайнер. „О, това е добре - казва майка му, когато той започва работа, – показва, че не си сноб, защото иначе никога не би се занимавал с подобно нещо.“ Вярно е, че по онова време модните дизайнери нямат общественото положение, което ще добият през следващите десетилетия. Но Елизабет Лагерфелд проявява по-голям интерес към работата на сина си, отколкото той предполага.
***
На сутринта в деня на церемонията по връчването на наградата „Улмарк“ МСВ изпраща официално прессъобщение до журналистите по света. „Ако победителите тази година доказват, че творческите дарби могат да се развиват във всяка среда, те също така ясно показват, че модната илюстрация наистина процъфтява в Париж - се отбелязва в комюникето. - Победителите са от съвсем различни светове, но и тримата са учили под ръководството на парижки преподаватели.“
Международният секретариат за вълна представя тримата победители. Колет Браки е двайсет и две годишна френско-италианска студентка в Синдикалната камара за висша мода. Тя участва за пръв път в конкурса година по-рано, когато нейният проект за рокля се класира на четвърто място. Тазгодишният печеливш костюм, черно-бяло сако и пола, е изработен в ателиетата на Жак Фат.
Осемнайсетгодишният Ив Матийо Сен Лоран от Оран, Алжир, също е студент в Синдикалната камара. И той участва в конкурса предходната година и се класира на трето място в категорията за рокли. Всъщност според МСВ предишната му победа го насърчава да се премести в Париж, за да се съсредоточи върху кариерата си. През 1954 г. освен печелившия дизайн на рокля той има и друга рисунка, която се класира на трето място в същата категория. Неговият опит за първа награда е коктейлна рокля от черна вълна с изрязани рамене, изработена от студиото на Юбер дьо Живанши.
„Господин Карл О. Лагерфелд е роден в Хамбург преди двайсет и една години - обявява МСВ, като използва точната му възраст. - През изминалата година изучава модна илюстрация при мадам Нореро, дъщеря на художника Птижан, за която научава от Жак Фат. Живее във Франция от 1952 г. и се надява да постъпи на работа в някоя модна къща като дизайнер. С тази цел през последните шест месеца посещава и курсове по шивачество.“ Печелившият дизайн на Карл е изработен от модната къща на Пиер Балмен.
Вечерта се състои в „Театър дез Амбасадьор“ в градините на Шан-з-Елизе, в непосредствена близост до площад „Конкорд“ (от 1970 г. театърът е известен като „Еспас Карден“). Карл напуска хотел „Жерсон“ с такси малко след 16 ч. и стига до „Амбасадьор“ доста преди началото в 18 часа. На сцената има няколко масивни свещника и големи букети цветя. В задната част на сцената има червени кадифени завеси, на които са разположени трите печеливши проекта, увеличени в по-голям от реалния мащаб. Подиумът се простира навътре в залата.
Застанал на сцената, Карл е красив, с високи скули и пълни устни. Облечен в тъмносив костюм от мека вълна с три копчета, бяла риза с двойни маншети и тясна вратовръзка. Лъскавата му черна коса е вдигната във висока прическа. „Косата ми беше доста дълга, но беше покрита с брилянтин, за да се държи - разказва по-късно той. - Бях с морава вратовръзка, много необичайно за онова време, която си бях купил в първия бутик на Пиер Карден.“
Карл е в двойка с Мари-Терез, звезден модел, тясно свързана с модната къща „Балмен“ (веднага след церемонията тя заминава на обиколка в Южна Америка с дизайнера). Мари-Терез е облечена с палтото на Карл, с голямото деколте отзад, с велурени ръкавици, къса тройна огърлица от перли и широкопола шапка с воал. Карл стои до нея, до увеличеното копие на рисунката си, пред фаланга от фотографи в тъмни костюми с обемисти фотоапарати и огромни светкавици. Светкавици обстрелват победителите, докато новинарските камери записват сцената.
Карл забелязва, че рисунките, класирани на второ и на трето място, са по-малки и са преместени отстрани на сцената. Не проявява великодушие към подгласниците си. „Бяха почти невидими - пише той на майка си, - а втората награда в категорията за палта беше особено сложна и грозна.“
Също толкова безпощаден е и към другите победители. Карл смята, че Браки и Сен Лоран са изключително нервни на сцената, а той е съвсем спокоен под светлината на прожекторите, стои до Мари-Терез, прави корекции по палтото, позира заедно с нея. И смята, че този модел получава най-големите овации на публиката. „Мадам Нореро ми каза, че хората около нея са били много ентусиазирани, смятайки, че палтото е новаторско и смело - казва Карл на майка си. - В сравнение с него другите не изглеждаха толкова съществени.“
Той критикува другите модели. Смята, че костюмът на Колет Браки е лошо направен, платът е тежък и шапката, за която предполага, че е част от колекцията на „Фат“, не подхожда. Отрицателно настроен е и към печелившия проект на Сен Лоран. „Роклята беше добра, макар да я намирам за много банална - пише Карл на майка си. - Не е ли ужасно? Дизайнът е изискан, но не е много вълнуващ. А и толкова прилича на другите рокли, които „Живанши“ правят от две години насам.“
Карл смята, че има практически причини, поради които неговият дизайн е по-добър. Той е единственият кандидат с рисунка, която показва предната и задната част, а това според него може да повлияе на качеството на продукцията. Другите кандидати явно не присъстват на пробите на своите проекти. Карл го прави.
Церемонията започва със скеч на френската актриса Одет Жоайо. След това всеки модел минава по подиума, а победителите застават пред микрофона и им задават въпроси. „След събитието някои казаха, че сякаш съм свикнал да бъда в светлината на прожекторите - пише Карл. - Много хора, с които току-що се бях запознал, ме поздравиха, че съм бил толкова прям.“
Наградата е връчена от Телма Суийтинбъро от МСВ, която впоследствие става моден редактор (допринася за възхода на „Уименс Уеър Дейли“ през шейсетте години). През 2007 г., когато Суийтинбъро умира на деветдесет и седем години, Карл скицира по памет дрехите, с които е облечена в онзи ден - сив ансамбъл от мека вълна на Жак Фат. „Тя беше толкова елегантна – спомня си той. – Отидох в „Лашом“ и й поръчах цветя.“
След церемонията сервират коктейли и предястия, но Карл е съсредоточен върху създаването на контакти. „Не съм дошъл да пия, камо ли да ям.“ Той разговаря дълго със Суийтинбъро и Пиер Балмен. Дизайнерът поздравява Карл за проекта му и леко го провокира, намеквайки, че един толкова млад човек ще трябва да свиква с грубия свят зад кулисите на висшата мода. Балмен прави комплимент на Карл и за вратовръзката му от „Карден“. „Кадифената вратовръзка свърши работа - пише Карл на майка си. - Дали беше проява на добър вкус, не знам. Но я забелязаха, а това е единственото, което е важно за мен. Не ме интересува какво казват хората, стига да кажат нещо.“
