М ладият оперен певец Николай Попов, който играе Спондж Боб в Кукления театър, ще бъде един от гостите в юбилейните концерти на естрадната легенда Румяна Коцева, разкри пред „Телеграф“ самата тя.
Николай Попов в ролята на Спондж Боб в Кукления театър
45 г. на сцената ще бъдат отбелязани на 2 декември в Шумен (зала „Проф. Венета Вичева“) и 4 декември в София (зала „България“) с „Вечните коледни песни на български език“. Със своя ученик звездата ще изпълни „О, свята нощ“ и „Елате, блажени“.
Златният Орфей
Другият специален гост ще бъде джазменът Васил Петров, а общите им песни са „Бяла Коледа“ и „Сребърни камбанки“. „Когато завърши консерваторията през 1985 г., Васко дойде в моята група като басист, а после започна да пее самостоятелно. През 1992 г. ме покани да представим в дует композицията на Александър Миладинов „Пътеки“.
Тя не получи награда, но видяхме, че гласовете ни много си подхождат и през годините много пъти сме пели заедно. Дори тези песни сме ги изпълнявали на живо заедно с Биг бенда и маестро Янко Миладинов“, разказа Руми.
Златният Орфей "92 я събира с Васил Петров като дует
Симфониета Шумен с диригент Славил Димитров ще съпровожда изпълненията, а гост-музиканти са Цветан Недялков – китара, Кристиан Илиев – пиано, и Ивайло Звездомиров – бас, както и Детски хор на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София.
Дядо Мраз
А защо е избрала точно с коледните песни да празнува юбилея си? „Години наред съм ги пяла на живо в скандинавските страни и много са ми харесвали. Когато се върнах, исках да ги изпълнявам и тук, но у нас нямаше Коледа, а Дядо Мраз, и не се пишеха такива песни.
След промените записах първите три - „Тиха нощ, свята нощ“, „Елхичката“ и „О, свята нощ“ и ги издадох на малък диск в бутиков тираж за подаръци на приятели. Реших, че ще е хубаво да ги изпея на български, защото на родния език се възприема по друг искрен и интимен начин. Тези, които вече бяха преведени, не бяха близки до оригиналните послания, а те са живи и евъргрийни и заради тях освен заради красивите мелодии.
Затова се захванах сама да ги преведа и писах текстовете година и половина. За някои от тях четох библии и молитви, за да намеря най-точните думи. На български се пее много по-трудно, отколкото на английски, където думите са по 2-3 срички, а ударенията трябва да съвпадат с точно с такта, за да няма прозодия“, споделя Коцева.
Кадър от последния й клип Вечно море
Благодат
Тя е прослушала повече от 120 коледни песни, от които си е избрала 20, а за 15 е направила български текстове. През 2005 г. издаде за първи път албума си „Вечните коледни песни на български език“, в който включи 11 от тях. „Поръчах си специални аранжименти на Румен Бояджиев-син, той направи симфонични оркестрации, които записа заедно с Виктор Стоянов, но последната песен - „Удивителна благодат“, я записах акапелно, защото не остана време да й се направи аранжимент, за да може дискът да излезе преди празниците.
Тома Спространов пръв я излъчи в ефира на БНР и ми направи най-хубавия комплимент, като каза: „Това е най-хубавият превод, който съм чувал“. Хората си я харесаха така и затова винаги я пея акапелно“, доволна е звездата. Сега отново й предстои да преиздаде албума, като е включила бонус - три нови записа на „Нека сняг да вали“, „Аве Мария“ на Шуберт и „Чудна зимна страна“.
Със съпруга си саксофониста Апостол Апостолов и дъщеря им Таня заедно на сцената
„Тиха нощ“ спира войната
Коледните песни могат да се групират в три раздела. Първият от тях е на църковна тематика и възпява раждането на Исус. Това са и най-старите композиции като „Тиха нощ, свята нощ“, „О, свята нощ“ и „Малкият барабанчик“. „Тиха нощ“ за първи път е прозвучала на Бъдни вечер през 1818 г. в село до Залцбург, а през 1914 г. спира Първата световна война за коледно примирие.
Тогава от двете страни на фронтовата линия войниците я изпълняват всеки на своя език, а след това е преведена на 320 езика и диалекта“, припомня Руми Коцева. Втората група са песните, посветени на традициите и обичаите за празнуването на Коледа – украсяването на елхата и дома, посрещането на цялото семейство на празничната трапеза.
В нея влизат „Елхичката“, „Бяла Коледа“ и „Сребърни камбанки“, която за певицата е най-голямата й гордост. В третия раздел са детските песнички, с които майките плашат децата, че ако не слушат, няма да получат подарък - „Пей, звънче“ и „Дядо Коледа ще дойде в града“. За тях тя признава, че най-лесно е направила българските им текстове.
Лео Богдановски
