К раят на лятото за мнозина означава край и на лятната отпуска, почивката на плажа или край басейна в планинската къща за гости. С отминаването на летните жеги и идването на по-хладни и поносими температури обаче настъпва идеалното време за някоя вълнуваща екзотична екскурзия в чужбина.
Туроператорите предлагат десетки маршрути кои от кои по-вълнуващи и спиращи дъха, някои близо, а други на десетки хиляди километри през морета и океани. Днес на вниманието на читателите представяме едно тематично пътуване, предлагано от някои агенции под вълнуващото название „По стъпките на Чингис хан“.
То е с продължителност цели 21 дена и е просто едно идеално предложение, на което едва ли някой любител на пътешествията би могъл да устои.
Още повече като разбере, че през тези три седмици пътуване туристите ще обиколят не една, а цели пет държави. И то не какви да е, а бившите съветски соцрепублики, известни под името „становете“.
Обяснението на това име е много просто и идва от окончанието на имената на тези пет държави: Казахстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и Киргизстан. За някои преситени от културен туризъм постсоциалистически държави едва ли представляват някакъв интерес.
„Какво пък толкова може да се види в тях“, се питат те. А всъщност нямат представа какво ще загубят, ако не посетят „становете“.
Цена
Сред предимствата на този маршрут е, че и петте държави се намират сравнително близо и не е необходимо да се правят 10-15-часови пътувания със самолет и чакане по летищата.
Цената е между 4000-4500 лв., като в нея са включени нощувките и храната и таксите на англоговорящите гидове.
Да, макар и бивши съветски републики, българите ще трябва да се задоволят с екскурзовод не на руски, а на английски език.
Доста неща не са включени в цената обаче и сред тях са: самолетните билети, допълнителните хранения, входните такси за обектите и задължителните бакшиши. Това е неудобството при организирано пътуване до бивши соцстрани - че нещата винаги си остават малко непредвидими.
Но това също е и част от очарованието и мнозина туристи го предпочитат пред перфектно организираната екскурзия в някоя класическа западноевропейска или азиатска държава с богати традиции в посрещането и обгрижването на милиони туристи годишно. Непознатото, неизвестното и дори на моменти опасното винаги крият една позната тръпка, така любима на ветераните в туристическия бранш.
Планина
Пътуването „По стъпките на Чингис хан“ започва от най-източния от петте бивши „стана“ – Киргизстан. Началната спирка е столицата Бишкек, обявен за най-зеления град на цяла Централна Азия.
Разположен е в подножието на планината Тяншан. И въпреки че някога оттук е минавал известният Път на коприната, досега Бишкек все още не се е превърнал в туристическа дестинация. Затова и предвид голямата натовареност на екскурзията за разглеждането му е предвидена само една панорамна обиколка с автобус.
Сред основните забележителности тук са Централният площад, Дъбовият парк, Площадът на победата, сградата на държавната филхармония и др.
Бишкек
Езеро
От Бишкек маршрутът се насочва към езерото Исък Кул, известно като „перлата на Киргизстан“. То е второто по големина планинско езеро в света след Титикака, напълно безотточно е и водата му е леко солена.
Името му означава „топло езеро“ и е характерно, че макар и да се намира в полите на планина, то никога не замръзва. По пътя към езерото се предвиждат две спирки за кратко: на кулата Буркана и в красивата долина Чон Кемин.
Чон Кемин
Денят завършва с нощувка в къмпинг с юрти само на 200 м от брега на езерото. За любителите на удобствата на цивилизацията трябва да се отбележи, че в юртите има баня. Което, макар и да нарушава лекичко автентичността на изживяванията, ще задоволи и най-претенциозния вкус. Стига, разбира се, туристът да не очаква, че ще бъде посрещнат в президентски апартамент на петзвезден хотел.
Пътуването в Киргизстан продължава на следващия ден към град Каракол, бившия Пржевалск. Пътят минава през долината Джети Огуз, известна с двата си скални феномена – Разбитото сърце и Седемте бика, и с каньона Сказка (Приказка), който напълно оправдава името си. В Каракол туристите ще посетят Дунганката джамия и дървената руска православна църква, построена през 1869 г.
Тук е и следващата нощувка, а на другия ден рано сутринта започва планинският преход, който завършва на границата с Казахстан – най-голямата от „становете“, трета по големина в Азия и девета в света.
Исък Кул
Полигон
За мнозина Казахстан едва ли ще е чак толкова желана дестинация, ако разберат, че когато страната е в състава на СССР, ръководството в Кремъл решава именно тук да бъде ядреният полигон на страната. През годините на комунизма в североизточната част на Казахстан са извършени 467 опита, 120 от които са на и над земната повърхност.
А според проучване от 1997 г. в Казахстан има близо 180 млн. тона радиоактивни отпадъци. Другото безумие по време на съветизацията е свързано с отклоняването на водите на големите реки Амударя и Сърдаря от коритата за напояването на огромните памукови полета.
В резултат на това в Югозападен Казахстан има сериозен воден проблем, а Аралско море почти е пресъхнало. И въпреки това Казахстан се смята за най-богатата държава днес в Централна Азия. Нещо, с което ръководителите на съседен Китай едва ли са особено съгласни.
Алмати
Туристическото преживяване в Казахстан започва в столицата Алмати, близо до която се намира Чарънският каньон, известен с Долината на замъците и техните скални фигури.
Със своите 1,7 млн. души Алмати е най-големият град на Казахстан и е негова столица от 1929 до 1998 г., когато тогавашният президент Нурсултан Назърбаев решава столицата да бъде преместена в Астана. Но въпреки това Алмати си остава икономически, промишлен и финансов център на страната. Една от най-известните забележителности на Алмати е катедралата Зенков, намираща се в парка Панфилов. Тя е любопитна с това, че е построена, без да се използва при строежа й нито един метален пирон. Това е най-голямата дървена сграда в света. Близо да парка се намира Музеят на музикалните инструменти. Интерес за туристите представлява и Зеленият пазар – един от най-големите в цяла Централна Азия.
Аулът Хуни пък е уникален етнографски комплекс, пресъздаващ традициите, културата и бита на местния народ. Тук туристите ще могат да се запознаят с обреди, ритуали и дори да опитат от националната казахска кухня. При наличие на желаещи срещу допълнително заплащане може да бъде уредено и посещение на ледената пързалка в Медео, както и на ски курорта Чимбулак.
Алмати
Душанбе
От Алмати със самолет само за половин час туристите се озовават в Душанбе, столицата на Таджикистан. Любопитното е, че в продължение на 32 години, от 1929 до 1961 г., той е носил името Сталинабад в чест на съветския диктатор.
Таджикистан
Душанбе е една от малките столици на бившите съветски републики. Населението му е малко над 1 млн. души. Въпреки това градът е красив. И би бил и още по-привлекателен, ако по времето на гражданската война в средата на 90-те години на ХХ век част от неговите забележителности не са унищожени. Въпреки това и днес има какво да се види в него.
Душанбе
Сред местата за посещение от туристите са 30-метровата арка и паметникът на бащата на нацията Исмаил Самани на площад „Дусти“, както и Таджикският национален музей, оперният театър „Айни“ и паркът Рудаки, носещ името на известния персийски поет от IX век. В Таджикистан обаче има още много други природни и културно-исторически забележителности, които не трябва да бъдат пропуснати.
Езерото Искандеркул носи името на Александър Македонски и е известно с триъгълната си форма, което му придава доста нестандартен и необикновен, но и много красив вид. По желание и срещу допълнително заплащане групата може да посети и Седемте планински езера близо до град Пенджикент. Екскурзията до езерата продължава цял ден и струва 70 евро.
Искандеркул
Последният ден от престоя в Таджикистан преминава в посещение на Истаравшан – известен със своите майстори ковачи ножари, и в Ходжент, в който се намира най-големият пазар в страната, джамията Масляхадин и двореца Арбоб.
Узбекистан
От Таджикистан туристите минават през границата в Узбекистан. Минават действително е най-точно казано, защото границата между двете държави се минава пеш при граничния пункт Ойбек. Откъдето с автобус за два часа се стига до столицата на узбеките Ташкент.
Повечето културно-исторически паметници тук са свързани с културата на исляма. Сред тях особено значение за целия ислямски свят заема религиозният комплекс „Хаст Имам“, в който се съхранява Коранът на халифа Осман. Останалите важни култови и религиозни сгради са мавзолеят „Кафал Шаши“, медресетата „Кукелдаш“ и „Барак Хан“. А освен тях туристите ще могат да посетят още и паметника на завоевателя Тимур хан, Площада на независимостта, Музея за приложни изкуства, театъра „Алишер Навой“ и пазара Хор Су.
Хаст Имам
На следващия ден само за два часа с високоскоростен влак туристите вече са в Самарканд, един от малкото все още обитавани древни градове в света. Изграден е преди 2500 години и е бил столица на империята на завоевателя Тимур и наследниците му.
Тук се намира и може би най-известната и внушителна забележителност на цял Узбекистан – огромният площад „Регистан“ с издигащите се в центъра медресета: Улуг Бег, Тила Кари и Шер Дор. Това са трите религиозни сгради, признати за най-красивите образци на архитектурата от времето на Тимуридите. Медресето Улуг Бег е най-старото от трите.
Регистан
Построено е през второто десетилетие на XV век и за онова време в него се е помещавал най-известният университет в целия мюсюлмански свят. Останалите две медресета са построени 200 години по-късно, но също заемат своето достойно място в мюсюлманския свят. Венец на пребиваването в Самарканд е посещението на гроба на самия завоевател Тимур, който се намира в мавзолейния комплекс Гур Емир.
Освен него в комплекса почиват и наследниците на Тимур, както и неговият учител Саийд Барака. Всъщност още приживе завоевателят си изгражда малка гробница близо да двореца си Ак сарай. Внезапната му смърт през зимата по време на военната експедиция в Китай прави невъзможно транспортирането на тялото му обратно до сарая и затова по решение на синовете му той е погребан в Самарканд. А по-късно е издигнат и самият мавзолей.
Балсамираното тяло на пълководеца е поставено в абаносов ковчег и е скрито под огромен нефритен блок, тежащ няколко тона. Камъкът е взет като плячка от двореца на китайския император, където е бил използван като място за поклонение. След като Узбекистан и Самарканд стават част от Съветския съюз, учени се подготвят да предприемат отваряне на мавзолея, за да изследват тялото на Тимур.
Тогава сред местните жители се разпространява слухът, че страшно проклятие ще застигне всеки, който проникне в гробницата. Дали е повярвал в слуховете или поради друга причина, но Сталин нарежда мумията на неговия „колега“ завоевател да не бъде осквернявана, а да бъде погребана отново. На 20 декември 1942 г. мумията е погребана с ислямски ритуали. Скоро след това настъпва обратът при Сталинград, откъдето тръгва и победоносният поход на Червената армия.
Според новопоявилата се легенда заслугата за този обрат във войната е именно на Тимур, който по този начин изразявал благодарността си, че паметта му не е била осквернена от комунистите. Трудно е да се повярва, че подобна легенда още повече с религиозен смисъл би могла изобщо да се разпространи, без да има благословия „отгоре“.
Екстремно
На два часа път от Самарканд се намира Бухара, също стар търговски и културен център.
Интерес тук представлява както запазената му стара част с медресетата и джамиите, така и останките от каналите и басейните. Днес е останал само един от тези басейни - Лияби Хаус, в съвременния център на града.
От Бухара пътуването придобива един наистина екстремен характер, тъй като за 8-9 часа туристите трябва да извършат преход през пустинята Къзълкум, за да стигнат до Хорезъм или Хива. Крепостите на стария град тук всъщност са първата узбекска забележителност, която попада в списъка на ЮНЕСКО за световно културно-историческо наследство.
Хорезъм
Последният от „становете“, предвидени за посещение, е Туркменистан. Тук обаче има една подробност, която трябва задължително да се знае. За влизане в Туркменистан се заплаща допълнителна такса от около 100 долара, като тук не важат банкови карти, нито чекови книжки. Плащането става само кеш на самата граница.
Тъй като това със сигурност не е от най-добре уредените граници, при повече желаещи за преминаване чакането може да отнеме няколко часа. И още нещо, което на повечето туристи едва ли ще се хареса, но ще трябва просто да го преглътнат. Всеки, влизащ на територията на Туркменистан, трябва да бъде претърсен. Нищо лично, просто държавна политика.
И тъй като до столицата Душанбе е доста далече от границата, се налага туристите да пренощуват близо до кратера Дерваза. За щастие вулканът, чийто кратер е Дерваза, отдавна не е изригвал. На следващия ден през прозореца на автобуса най-после се вижда столицата Ашхабат, в която за посещение са предвидени Арката на неутралитета, Националният музей и Паркът на независимостта.
В околностите на Ашхабат се намира друга забележителност, столицата на древната Партска империя Стара Ниска, защитена от ЮНЕСКО. А по пътя обратно към Ашхабат няма как да бъде пропусната джамията Туркменбаши, една от най-големите в цяла Централна Азия.
Ако в изключително натоварената програма все пак остане свободно време, то може да се използва за посещение на Националния мемориален парк „Халк Хакъдаси“, изграден в памет на жертвите на Втората световна война. А за онези, които не си падат по мемориали, може би по-интересно ще им бъде посещение на ферма за коне от традиционната местна порода аахалтекински.
Участвалите в екскурзия в петте бивши съветски соцрепублики са единодушни, че това е било едно от най-интересните приключения, оставило у тях разнопосочни чувства, мисли и настроения. Какви са те те обаче, няма да издаваме. Защото е хубаво всеки, който реши да се запише за участие в подобно 21-дневно приключение, сам да усети тръпката от новото и неизвестното. Но каквито и да са впечатленията му след края на екскурзията, той със сигурност няма да съжалява за направения избор.
Иван Георгиев
