П ътешественикът Цвети Русев поема към Атон доста преди пътят натам да бъде така утъпкан и свободен, както е днес. Отвъд табутата и легендите нашенецът споделя третата част от своите впечатления за полуострова. Според него технологиите и изкушенията на съвременния свят засягат все повече живота на полуострова, пазещ световното православие във времената преди свършека на света. И все пак там от векове не се допускат жени, но дали тази забрана ще удържи още дълго. Почти никой не коментира и въпроса с отшелниците извън манастирите, които нито се знае колко са точно, нито къде се подвизават. А понякога били и агресивни. За всичко това разговаряме с родния емигрант в Северна Гърция. Той е на 73 г., вече там е пенсионер, като преди това дълги години е работил като икономист, а след това и като майстор дърводелец.
Продължение от бр. на 29 януари...
- Г-н Русев, малко се знае за монасите, които живеят извън атонските манастири. Бихте ли описали къде точно се подвизават те?
- Да, монаси на Света гора живеят не само в манастирите, а и в по-ниските степени на обитания, както аз ги наричам. В низходяща посока след манастира идва скитът. Той представлява масивна сграда (или няколко) с черква и брой на обитателите около 10-20 човека. Един от най-хубавите и може би най-големият на полуострова е скитът, посветен на „Свети Андрей“.
Скитът Свети Андрей е най-големият.
Към него даже функционира духовно училище и издателство, а според някои мнения по своята големина и украса превъзхожда дори някои от атонските манастири, а някои го наричат двореца „Свети Андрей“. Започнал е като руски скит, след това по времето на комунизма е бил изоставен. През XX век е преминал към красивия и доста богат Ватопедски манастир.
- Коя е следващата степен в класацията на монашеските обитания?
- Следващата степен е каливата, което и на български език означава „колиба“. В нея пребивават един или няколко монаси. Следващото място – кътче на православния живот, се нарича Келия (или Килия). Това е отделна малка постройка – жилищна част с обособен параклис в нея. А последната и най-ниска степен са обитанията на отшелниците. Те живеят сами в малки, зле сковани заслони или в скални пещери. Обикновено отказват да се срещат с хора. Денят им минава изцяло в молитви. Хранят се с който каквото им занесе, но не лично, а се оставя отвън. В южната част на Атон има пещери, обитавани от такива отшелници.
Достъпът до някои от отшелниците е много труден.
Те обикновено живеят в непристъпни места, а достъпът до тях е опасен, тъй като трябва да се пълзи по скалите. Снабдяването им с храна става по следния начин: отшелникът спуска кошница с въже. Обикновено рибари оставят в нея някаква храна, която после аскетът изтегля нагоре. Когато кошницата не се дръпне нагоре дълго време, се предполага, че човекът е болен или е починал.
- Споменахте отшелници, някои поклонници споделят, че има и такива, които в стремежа си да се откъснат от всичко земно са подивели и дори са ги замеряли с камъни?
- Допускам, че може и да е имало такива случаи на грубо отношение, особено ако някой посетител много е настоявал да отиде при отшелника. И така той се е почувствал обект на специален интерес. Защото, използвайки съвременната терминология, това си е вид нарушаване на личното му пространство.
Монаси живеят и извън големите манастири като приказния Симонопетра.
Още повече че е известно, че щом този човек се е отделил тука, то не желае присъствие дори от своите събратя камо ли от някой друг. Аз самият съм срещал монаси, които са отказвали да говорят. Когато го поздравиш, той просто се обръща и бързо се отдалечава от теб.
- Как минава денят на толкова отдаден на вярата и Бога човек?
- Трудно е да си представим битието им. Денят им минава в изричане на стотици хиляди път на ден на Исусовата молитва „Господи, помилуй мене грешния“. Много от тях живеят с някакво чувство за вина (или сторен грях) и вярват, че с молитва и усамотение тя може да им бъде опростена. За мен това е някаква крайна форма, която съвременният мислещ човек отказва да приеме. Например чух за един отшелник, който са го намерили буквално изсъхнал. В неговата пещера открили само една стъклена дамаджана с вода. С какво се е хранил и ял ли е въобще никой не знае.
- А откъде идва забраната жени да стъпват на Атон?
- Според легендата Богородица плавала в морето с апостол Йоан към Кипър, когато се разразила голяма буря. Това ги принудило да акостират на Атон, близо до сегашното пристанище на манастира Ивирон. Дева Мария се възхитила на красотата, след което глас от небето й казал, че това парче суша й се дава Отгоре. Друго предание реди, че в миналото една царска дъщеря е дошла с различни дарове. Слизайки на брега, тя е била пресрещната от Богородица, която й е казала „остави даровете тук и недей да отиваш до манастирите“. Оттук тръгва тази легенда, че забраната всъщност идва от самата Божия майка. После това става решение на самите манастири, тъй като Атон се самоуправлява.
Отшелниците от скита Карулия в една от най-непристъпните части на Атон.,
Някои изследователи обаче сочат друго, което спорен мен е най-логичното и приемливо обяснение. А именно, че през Средновековието, когато епидемиите не са били чак толкова рядко явление, както днес, редовно са върлували чумата и холерата. Заради мора градове и цели области са ставали безлюдни за нула време. Тогава манастирите заради своето изолирано положение и затворен начин на живот са станали най-сигурното убежище, даващо не само душевно, но и физическо спасение от пандемиите. Именно през тези дни Атон е ставал обект на много посещения от хора, които са били готови на всичко, за да се сдобият с храна. Особено жените, които за разлика от мъжете са по-жертвоготовни, за да нахранят децата си. А имайте предвид, че тогава в цивилизования свят всичко е замирало – земеделие, животновъдство, занаяти. Било е пълен апокалипсис. Тогава доста Еви са обсаждали манастирите с цел да осигурят препитание на семействата си. Те обаче са представлявали неприемливо от гледна точка на християнската етика изкушение за монасите. Така легендата им е послужила по един прагматичен начин да се отърват от съблазънта, като я забранят и вече не я допускат до себе си.
- Според вас възможно ли е един ден и Еви да започнат да се допускат там, защото положението сега от тяхна гледна точка е доста несправедливо и дискриминационно?
- Аз мисля, че това скоро ще се случи. Една от причините е, че вече има заведени доста дела в Европейския съд от жени, които са спечелили правото да бъдат допускани. Друг е въпросът, че това не се разрешава още на местно ниво. Гърците обаче са изобретателно племе, вярвам, че в близко време ще направят така, че хем жени да посещават Атон, хем да се спазва и традицията. Например ще направят за тях някакви отделни дървени пътеки. Иначе сега често чувам да се коментира, че там нямало поквара, защото видиш ли женски крак не бил стъпвал. Но това не е много вярно както в исторически план, така и днес. Появиха се разследвания в гръцки медии, че забраната доста показно се нарушава, и то със съдействието на монаси.
Една дама наскоро ми сподели колко много се дразни, че не може да посещава светогорските манастири, а много би искала. Успокоих я, че всъщност там няма нищо да види, което да го няма в друг манастир, включително в България, Европа или Северна Америка с техните католически и протестантски обители.
- Какви закони действат на Света гора и как е обособена чисто административно?
- Географски принадлежи към Гърция, но административно не. Има само един представител губернатор, който се назначава от правителството в Атина и служи за връзка. Самоуправлението вътре в полуострова се извършва от техния Свети синод. Взаимоотношенията между Света гора и външния свят се определят от Вселенската патриаршия в Цариград, някогашния Константинопол.
- Как може човек да постъпи за монах там?
- За да стане един човек атонски монах, е необходимо да договори това предварително с някоя от обителите - манастир или скит, като отиде на място и се представи лично. И ако преценят там, че той става за калугер, ще го приемат, но преди това документите му ще трябва се изпратят до Вселенската патриаршия за одобрение. Паралелно с това тези, които не са гърци, при одобрение ще получат гръцко поданство, какъвто е редът.
Различните спорове между 20-те манастира на Атон се решават във Великата лавра, където всеки от тях има право на глас. Монасите се наричат братя помежду си, но човек трудно може да получи усещането за братство, защото като се съберат, понякога те спорят толкова жестоко и яростно до степен на неприемливост - било в поведението или в изказаните тези.
Любомир Старидолски
