О тблизо 30 години българският национален и клубен футбол твърдо и упорито върви надолу към дъното. За известно време в международните прояви на клубния ни футбол имаше известни проблясъци, свързани с отбора на Лудогорец. Но през последните години като че ли и този отбор се оказа заразен от смъртоносния бацил на българския клубен футбол.
Едва ли по-младите футболни фенове биха повярвали, че е имало години, когато български отбори са побеждавали такива велики футболни грандове като Барселона, Ювентус, Интер, Милан, Байерн Мюнхен, Нотингам и други звездни селекции. Това обаче е факт. И в няколко поредни броя на приложението на вестник "Телеграф" - „Златно време“ ще бъдат припомнени част от тези велики български победи на зеления терен. Тогава, когато в българските отбори играеха българи не само по паспорт, но и по националност, дух и съзнание. Футболисти, които излизаха не заради високите заплати, защото такива в онези години просто не е имало. А заради честта на клубния отбор и запалянковците, които още не бяха се превърнали във фенове. И за да не бъдем обвинени в клубни пристрастия, ще направим това пътуване в историята на българското клубно представяне в Европа хронологично във времето.
1960 г. ЦСКА – Ювентус 4:1
На 12 октомври 1960 г. на стадион „Васил Левски“ в София се провежда срещата реванш от турнира за Купата на европейските шампиони между отборите на ЦСКА и Ювентус. Първата среща в Торино е завършила при резултат 2:0 за домакините от Италия с голове на Лойодиче и Сивори. За реванша в София италианците идват в пълна бойна готовност. Домакините обаче също не смятат да вдигат бяло знаме. На вратата е легендата Георги Найденов, а сред останалите титуляри личат имената на Кирчо Ракаров, Манол Манолов-Симолията в защита, а в нападение на Иван Колев и Димитър Якимов. Националният стадион е пълен до дупка. Над 50 000 човека са дошли тук да видят не само звездите на италианския шампион, но и да подкрепят „червените“ шампиони. Да вкараш три гола на Ювентус, за да го отстраниш от най-престижния европейски турнир, това си е направо подвиг. Едва ли обаче е имало привърженик на „армейците“, който да не е вярвал, че това чудо може да се случи и италианците да преклонят глава пред българския шампион.
За съдия на мача УЕФА изпраща един от най-добрите за онова време рефери, Готфрид Динст от Швейцария, който е един от двамата, свирили в кариерата си финални мачове на европейско и световно първенство.
Подвигът, който ЦСКА извършва пред очите на 50 000 зрители, е невероятен. Още в 19-ата минута от пряк свободен удар Никола Ковачев вкарва гол, с който българският шампион повежда. Така завършва и първото полувреме. В началото на второто черно-белите от Торино решават да отворят малко повече играта си, за да изравнят резултата. Но вместо това в 57-ата мин. след разбъркване те получават втори гол във вратата си, а негов автор е отново Ковачев. Резултатът от двата мача вече е изравнен и това дава криле на българите, които се вдигат на нов щурм. В 67-ата мин. Панайот Панайотов с глава, а в 76-ата мин. Никола Цанев вкарват два нови гола и правят резултата 4:0. В края на срещата в 89-ата мин. Бруно Николе вкарва почетното попадение за гостите, но това едва ли им е дало някаква утеха. След последния съдийски сигнал националният стадион изпада в дива еуфория. ЦСКА е отстранил великия гранд Ювентус. След загубата треньорът на италианците е разпънат на кръст в родината си, че е подценил съперника и е пуснал на терена някои от резервите си, като е запазил титулярите си за следващия съперник и това му е изиграло лоша шега.
Както ще стане ясно обаче, на Юве тепърва предстоят главоболията, които ще му носят срещите с българските клубни отбори.
1964, Ювентус – Локомотив Пловдив 1:1
Локо Пд укротява Юве насред Торино.
Четири години след разгрома на ст. „Васил Левски“ от ЦСКА черна котка отново минава път на Ювентус. Съперникът този път е далеч по-скромният Локомотив Пловдив, а турнирът е за Купата на панаирните градове. Преди да дойде сблъсъкът с Юве в осминафинала пловдивското Локо побеждава два балкански отбора - сръбския Войводина и румънския Петролул. На стадиона в Торино домакините повеждат с ранен гол на Меничели, но „железничарите“ успяват да изравнят и да запазят резултата до края. Още по-любопитното е, че този резултат се повтаря и в Пловдив, където пък Локото изпуска победата. Така се стига до трети мач, който според наредбите на УЕФА трябва да се играе на неутрален терен. Което би трябвало да означава в трета държава. Да, ама не. Мачът се играе също в Италия, където цялата публика, разбира се, е за Ювентус. И въпреки това българите и тук се представят повече от достойно, като губят само с 1:0 след продължения. А голът според много футболни специалисти е бил 100% нередовен. Главният съдия обаче явно е бил инструктиран от шефовете си в УЕФА победител да бъде италианският гранд и успява да изпълни успешно поставената му задача.
1967 ЦСКА – Интер 1:1
ЦСКА и Интер излизат на терена.
Уникален успех за българския клубен футбол. В турнира за Купата на УЕФА, след като последователно побеждава 4 отбора, на полуфинала ЦСКА се изправя срещу италианския Интер с Джачинто Факети, Луис Суарес и Сандро Мацола и старши треньора Хеленио Херера. Първата среща е в Милано и там от 35 мин. заради червен картон на Кирил Райков ЦСКА е принуден да играе с 10 човека. Въпреки това обаче „армейците“ успяват да устоят и мачът завършва при резултат 1:1. Реваншът е като копиран. Джачинто Факети открива за готите, но армейците“ изравняват чрез Николай Радлев. Гол на ЦСКА е отменен. Така се стига до трети мач, който трябва да се играе на неутрален терен. Но УЕФА решава този мач да се играе в Болоня, което си е баш в Италия. В крайна сметка на почти домашен терен Интер печели с 1:0 и така нерадзурите продължават, класирайки се за финала.
*Следва продължение!
Иван Георгиев
