К алканът (Scophthalmus maximus) е вид лъчеперка от семейство Калканови (Scophthalmidae). Тази дънна риба рядко плува и обитава води на дълбочина между 40 и 80 метра.
В българската акватория на Черно море се срещат три вида калкани. Обикновено достигат дължина около 1 метър и тегло до 4 килограма, но някои видове като Rhombus maeoticus могат да достигнат тегло до 15 килограма. Калканът има специфична форма на тялото – несиметрично, плоско и ромбовидно.
Очите са разположени на горната страна на тялото, което е покрито с многобройни бели, кафяви и черни петна, подобни на копчета.
Хищник
Калканът е хищник и прекарва голяма част от времето си заровен в пясъка, дебнещ своята плячка. Когато доближи риба, той “скача” и лакомо я поглъща. Основната му храна включва дънни риби, ракообразни, зарган и сафрид. Малките калкани се хранят с дребни ракообразни и скариди. Висококачественото месо на тази риба я прави предпочитан деликатес.
Калканите се срещат в Черно море, Средиземно море и северната част на Атлантическия океан. В България по-голяма концентрация се наблюдава на север от нос Калиакра. Обичат крайбрежните води. В последните години се наблюдава трайна тенденция към значително намаляване на броя на тези риби особено в България. Затова се извършват специални трални снимки, за да се определи количеството на калкана в нашето море.
Квоти
Калканът е единствената риба в България, която се лови на квотен принцип. Голяма част от улова се изнася за Турция, където цената на борсата е много по-висока. Държавната политика в България цели опазване на популацията от калкан и същевременно осигуряване на устойчиви улови за ангажираните в този риболов, намаляване на незаконния, нерегулиран и недеклариран риболов, както и постепенно увеличаване на определената квота за България.
Йото Пацов
