Т рудно е да се повярва, че действието на сериала „Имало едно време в Чукурова“ се развива през 70-те години на миналия век.
Порядките и нравите, черноработниците, които са живи роби, макар да не са оковани и дамгосани, моралът на главната героиня, която е нещо като фатална жена и ще смени трима мъже през сезоните, като ще погребе двама от тях – всичко това звучи объркано, но всъщност, това е един от най-любопитните сериали в момента. Напомня малко на бразилските сапунки, от които тръгна пристрастяването ни към този жанр. В същото време сериалът е издържан съвсем в духа на турските драми, в които се повтарят едни и същи казуси – за бедно и скромно момиче - Зюлейха, което се е препитавало като шивачка. В него се влюбва до полуда единствен син, богаташ - Демир.
Зюлейха и Йълмаз във влака, в който ще бъдат обрани.
Остава принцът да премери стъклената пантофка и тя да прилепне по крачето на Пепеляшка. Само че целомъдрената и скромна девойка вече е дала сърцето си на бедняк с добро сърце - Йълмаз. А такива екзепмпляри в турските сериали винаги си намират богат осиновител, който им предоставя бизнеса и дома си.
Ковьорчето на стената в стаята на прислужницата показва селския й статус.
Земевладелецът Демир Яман
Съдба
Така беднякът автомонтьор, обезчестил любимата си преди да сключи с нея брак, защото двамата са се врекли един на друг символично, потегли сюжета с убийство, извършено заради честта на Зюлейха. Двамата се качиха на влака за Адана (където бяха обрани, защото залюханият автомеханик си беше напъхал всичките пари в джоба на връхната дреха) и пътят ги отведе до Чукорова, където работи приятел от казармата на Йълмаз – Гарфур. Той обаче веднага усети накъде отиват нещата и започна да му прави сечено. И всичко би тръгнало иначе, ако двамата влюбени веднага бяха признали, че са двойка, но не. За да е по-интригуващо, богаташът Демир се влюби в Зюлейха още на една гара, а тя пък излъга, че двамата с Йълмаз са брат и сестра. И поддържаше тази теория дори когато се отбиваше в неговата колиба, където от дума на дума забременя.
После се намеси властната майка на Демир, - Хюнкяр, която искаше да натрие носа на бившата си снаха, като докаже, че той не е безплоден. Тя принуди бедната Зюлейха да се омъжи за сина й, а Йълмаз изпрати в затвора, където му се случиха разни премеждия, но накрая удари кьоравото, когато в килията се оказа бъдещият му покровител – Али Рахмет Фекели.
Мъж №3 на Зюлейха, който още не се е появил в сериала.
Каскет
Подробност от пейзажа е, че във влака беднякът с добро сърце беше обикновен селяк с каскет, а в килията вече беше стегнат с риза – прелюдия към бъдещия охолен живот. Така селската чест се превърна в надпревара кой по-луксозен стандарт да демонстрира, а сценаристите за пореден път доказаха, че логиката отстъпва назад в името на интригата. Така автомеханикът тутакси се превърна в блестящ мениджър и започна да управлява умело бизнеса, който му бе подарен, без да си е мръднал пръста да си заслужи тази привилегия. А земевладелецът Демир се превърна в гадняр, който обсипва с бижута жена си и прави всичко по силите си тя да бъде щастлива, обича детето, за което си мисли, че е негово и в замяна тя приема всичкия този лукс, но продължава да се тръшка, че обича друг.
Селска чест или интересчийство? Въпрос на гледна точка. Когато тръгна да бяга от имението, Зюлейха награби всички бижута, сякаш й се полагат по право. А мотивите на добряка Йълмаз сякаш са повлияни от ревност, отмъстителност и накърнено мъжко достойнство, което не го прави чак пък толкова благороден.
Обрат
Селската чест в крайна сметка е само в сламените колиби, които обитаваха работниците на Демир и Хюнкяр, преди Йълмаз да им накупи дрехи и да ги съблазни с топла храна да започнат да работят за него. И всички вкупом се преместиха от едни, на други полета. Още една недомислица – преди Хюнкяр да си хареса нова снаха, за да не е сам разведеният й син, тя се е грижела за работниците досущ като майка и те са й целували ръка, защото им е осигурявала медицински грижи, вдигала им е сватби. И това, че вечно гладният и алчен Гарфур е крадял от храната им, не означава, че господарите не са полагали грижи. А слугините в сериала са почти като членове на семейството. От друга страна, въпреки грижите, работниците на полето живеят по-зле от цигански катун. Не е ясно къде се мият и къпят и как се отопляват в колиби от слама с врата от провиснала черга.
Йълмаз
От сериала стана ясно, че когато някоя слугиня трябва да бъде наказана, защото има голяма уста, веднага я пращат на полето да бере плодове и да пъшка, че кръстът й е отишъл. А работливите берачки, които правят само това, сега си почиват и злорадстват как й се пада. Но и те, както наказаната слугиня, са забрадени по един и същ начин. С други думи – символът на селянията е... забрадката.
Пепеляшка между двама принцове единият от бедно потекло, другият от царско.
Кристи Петрова
