И зминаващата седмица е емблематична за Българската академия на науките, която за първи път в своята 155-годишнина избра жена за свой председател. Това е член-кореспондентът Евелина Славчева от Института по електрохимия и енергийни системи. Тя получи 81 гласа подкрепа от членовете на Общото събрание. Опонентът й акад. Христо Найденски от Института по микробиология получи едва 19 гласа подкрепа.
Очаквания
За новия председател в ролята на учен и ръководител ни разказва издателят и чл.-кор. акад. Иван Гранитски. Пред „Телеграф“ той обясни, че Славчева е била два мандата председател на Общото събрание, т.е. тя има изключително богат и плодотворен опит в работата с отделните институти на академията. „Неслучайно нейната кандидатура беше подкрепена както от група академици, така и от ръководствата, и седемте научни института в БАН. Аз смятам, че този избор е добър, перспективен, защото Славчева е млад човек, с енергия, с голям опит“, заяви той.
По думите му представените от Славчева стратегия и програма са разумни, изпълними, енергични и най-вече насочени към един по-дългосрочен период за развитие на институцията. „От друга страна, тя показа, че има желание да работи в посока да се върне първоначалното значение на БАН и като обществена тежест, особено във време като днешното, в което виждаме, че обществото е разтерзано, раздробено, разделено, т.е. във време на обществена криза и институционален и структурен разпад е много важно да имаме една енергична и работеща глава на академията“, сподели Гранитски. Той изрази надежда Славчева да успее да си избере активен екип, който да работи в прослава на родната наука и славата на БАН.
Пол
Гранитски коментира, че според него българската жена в последните години е по-сериозната, по-отговорната част от българското общество, така да се каже, силният пол. „Надявам се, че и в това отношение ще имаме плодотворни резултати. Тя е чаровна, освен че е енергична, и би трябвало това да й помага още повече в благородната дейност. Важното е да има добри резултати, полезни за отечеството, в нашия случай за БАН“, смята той. Писателят и автор на над 50 книги коментира, че академията е най-старата организация, която девет години преди да се освободи България, е книжовното дружество, което след това прераства в институцията, която днес познаваме.
„БАН е длъжен да бъде духовен водач на обществото и на нацията и да помогне да се измъкнем от това тресавище, в което ни вкараха политиците в последните години“, призова той. Гранитски посочи, че в академията има над 2500 учени в отделните 44 института и лаборатории и те са със световна известност. По думите му още предшественикът й акад. Юлиан Ревалски е започнал да работи за това науката да е по-близо до хората, а БАН да е по-отворен към хората, да има по-голяма обществена активност, роля и място в обществото. „Академията върви в тази посока и предполагам, че чл.-кор. Славчева ще продължи тази благородна традиция и тенденция“, добави бившият генерален директор на Българската национална телевизия и директор на програма „Христо Ботев“ в Българското национално радио, главен редактор на вестници и списания, основател на едно от престижните български издателства – „Захари Стоянов“ (1997) и на поредицата „Дълг и чест“.
Моят основен принцип е приемственост и модерност, каза чл.-кор. Славчева. Успешното по-нататъшно развитие на Българската академия на науките в полза на обществото и държавата изисква както посветеност на научното поприще от страна на хилядите нейни учени и служители, така и едно модерно и гъвкаво управление, съобразено със съвременните потребности и предизвикателства, отбелязва чл.-кор. Славчева в програмата си за управление и развитие на БАН.
Развитие
В годините чл.-кор. Евелина Славчева заема различни длъжности в Българската академия на науките. Тя завършва ХТМУ София със специалност „Електрохимия”, защитава докторска степен върху корозионни инхибитори, доктор на химическите науки с дисертация в областта на водородните технологии. Славчева е основател и ръководител на секция „Водородни системи с полимерен електролит” в Институт по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС). Също така два мандата е директор на ИЕЕС.
Експерт е в областите: генерация на водород чрез електролиза на вода в клетки с полимерен електролит, горивни елементи, електрокатализ, електрохимични сензори, функционално електростимулиране, корозия. Стипендиант е на Кралското химично дружество, Великобритания; Немската служба за академичен обмен; Фондация „Фолксваген”. Старши изследовател в Технически университет Аахен, Германия, 2002-2005 г. Бенефициент по програмата „Мария Кюри” на Европейския съюз за кариерно развитие на утвърдени учени 2009-2011 г. Председател на Научния съвет на ИЕЕС 2012-2015 г. Председател на българската секция към Международното дружество по електрохимия (ISE). Председател на Седмото Общо събрание на БАН. За научните й постижения през 2021 е избрана за чл.-кор. на БАН. През 2019 е ръководител на Център за компетентност „Хитмобил – технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия“. Автор е на 127 научни публикации, 7 полезни модела и един патент. Ръководител е на повече от 25 научни проекта.
Владимир Христовски
