Невиждана вълна от адска агресия и брутално насилие заля България. В епицентъра на злото се оказа Стара Загора, където 26-годишният Георги Николаев зверски наряза с ножче приятелката си Дебора Михайлова. Имената на насилника и жертвата обаче са само подробност, защото се оказа, че в цялата страна насилието се е превърнало в норма. По този повод потърсихме Старозагорския митрополит Киприан с въпроси за корените на злото, чиито плодове берем в момента.
- Ваше Високопреосвещенство, как ще коментирате вълната от агресия и убийства, които наблюдаваме в България – в Стара Загора млад мъж, носещ името на Св. Георги, злокобно наряза младо момиче като инквизитор; в Цалапица момче бе убито, а негови връстници после скриха трупа му - случаите се редят един след друг?
- Наистина сме свидетели на брутални действия спрямо човешката личност. Издевателствата върху ближния стават ежедневие, и то в общество, в което твърдим, че е свободно и демократично. Кощунственото деяние, извършено върху тялото на младото момиче, убийствата и агресията, определено носят разруха в ценностната система на обществото ни. Колкото по-рано осъзнаем това, колкото по-навреме застанем против тези черни и греховни деяния, толкова по-навреме народът и времето ни ще намерят път към християнските ценности и норми на поведение.
- Тялото на Георги Николаев, задържан, че е заплашил с убийство и е обезобразил 18-годишната си бивша приятелка, се краси от татуировка „Свобода или смърт“. Защо патриотизмът се изроди толкова и не е ли това едно поругаване на фона на героизма, който проявяват защитниците на Стара Загора в боевете от 31 юли 1877 г.?
- Поругаване е, и то не само на себеотрицанието на защитниците на Стара Загора, но и на всички положили живота си за свободата на скъпата ни родина. Наистина такива декларативни призиви са много далеч от онова истинско родолюбие, което е струяло в сърцето на нашите деди, милеещи за свобода и бъдеще за всички нас. Този огън, запален от обич към народа, успява да преодолее страданията и постоянните стремежи на поробителя да унищожи и асимилира българския дух. Призивът, думите знаме „Свобода или смърт“ далеч не са пожелание, а верую, изстрадано от българското мъченическо сърце, което с търпението и героизма си пренася петвековните теготи до върха на възкресението и освобождаването на народа ни.
А на въпроса защо тези заветни думи сега се изпразват от съдържание, от поведението на част от днешната младеж, отговорът е кратък: ние все по-рядко се сещаме за изконните си народни и нравствени ценности, съхранили българския дом и огнище. Родната ни Църква постоянно зове към обич и тачене на родната ни стряха и всички добродетели, стаени в българското сърце, носещо вяра, надежда и любов, като живи символи на народностния ни дух. Иска ми се да вярвам, че младите хора, а и всички наши сънародници все по-ясно и отчетливо ще чуват този призив и ще го носят в делника си.
- Масовите убийства, дело на млади хора, които се случиха наскоро в Сърбия, повдигнаха там проблема за религиозното образование и възпитание. Сега ние стигаме до същия въпрос, защо моралът на млади, пък и на възрастни, израснали през последните 2-3 десетилетия, е толкова адски извратен?
- Отговорът се съдържа във въпроса ви. Като казвате адски, правите точна и директна препратка към същината на невярата, носеща не само злоба и отчуждение към другия, но и отдалечаваща ни от нравствеността и морала. Ние все по-рядко се замисляме за духовните си нагласи. Ежедневието ни поглъща със суетата си и забравяме за душите си и болките на другите край нас. Неслучайно в Църквата се обръщаме едни към други с думичките „братя и сестри“. Такива сме, колкото и да не го осъзнаваме и бягаме от тази истина.
Иска ни се да имаме разбиране и съпричастност от хората, но това не се случва, защото самите ние не виждаме с очите на сърцето си другия, той е чужд за нас. Свободната ни воля е тази, над която трябва да поработим и да видим не само нашата болка и житейски кръст, но и на ближния си.
- Как гледате на констатациите на по-възрастни религиозни хора, че дяволът не само от 1989 г., но дори от 1944 г. не е спирал да вършее в България?
- Далеч по-отдавна злото се опитва да вършее. Същественото е, че то няма битие, неговото съществуване е плод на липса, на отсъствие на доброто. В капана на времето, какъвто е земният ни живот, то търси своите жертви. Намира ги, когато допуснем в сърцето си, когато дадем свобода на гордостта, тщеславието, егоизма и омразата. Всеки от нас, иска или не иска, води тази лична борба в дъното на сърцето си и там в духовното ни сърце, както го нарича Св. Йоан Кронщадски, побеждава или не. Затова трябва да сме внимателни в чувствата, мислите и делата си. Да се трудим в православната си вяра с вътрешни усилия и външни трудове, с молитва и изповед, свето Причастие и добри дела, помнейки думите на Св. ап. Яков, че вяра без дела е мъртва (Ср. Яков 2:17-18). Правим ли го, ще придобием мир и добродетели.
- Общата криза, която изживяхме по времето на т.нар. политически преход, и особено през последните 2-3 години – хаос в управлението, икономическа криза, масова смърт по време на ковид пандемията, не доведе ли до смут в душата ни и до разпада на нашето общество?
- Не, народът ни е силен! Животът, хилядолетната история го е доказала. Спасителя ни предупреждава „В света скърби ще имате“ (Йоан, 16:33). С вяра към Него и заветните Му думи народът ни, нашите предци, издигнаха родината ни над поробители и пепелища. Тази вяра е проверена от времето, а вкоренените от нея добродетели в българското сърце носят живеца на духовността му.
- В интернет форумите сега се повдига щекотливият въпрос, че в нашата народопсихология е вкоренен патриархалният модел, че Ева като по-слаб пол трябва да търпи всичко. Може би това е и причината случаят със зверски нарязаното момиче в Стара Загора в началото да се неглижира дори от институциите. Но какво казва Светото писание за агресията над жени?
- Свещеното писание отваря душите ни за неща, които са пред нас и до нас, но често не ги съзираме. Св. Йоан Богослов казва „Бог е любов“ (Йоан, 4:8). Всяка агресия, независимо от това дали е над жени или мъже, е недопустима. Библейска истина е, че правдата никога не се постига с неправда. Така не можем да бъдем Христови, ако не проявяваме любов и милост, ако не прощаваме и не осъзнаваме собствените си немощи.
Църквата съхранява думите на Св. апостол Павел: „Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си, който обича жена си, себе си обича.“ (Еф. 5:28). Уважението към майката и родителите е съществена част от духовното израстване на всеки християнин и тази вечна истина винаги е проповядвана в родните ни храмове. И сега Църквата отделя внимание към своите пасоми, за да положи семената на доброта и обич към родители, народ и общество. Имаме изградени десетки неделни православни училища за деца и възрастни към енорийските храмове, чиито врати са широко отворени за всички, търсещи духовност.
- Оказва се, че въпреки че са многобройни случаите на побои и друг вид насилие, то рядко стигат до полицията. Обяснението е, че родителите на такива момичета се страхуват за себе си и живота на децата си и затова потулват случилото се. Страхът грях ли е?
- Грях е, ако като личности и общество не застанем с твърда позиция срещу злото и проявите му. Нека не забравяме, че с поведението си формираме не само днешния делник, но и култивираме мисленето на младите хора след нас. Ако нямаме стремеж и не отстояваме християнските добродетели, ако не обявим нулева търпимост при появата на всяка кощунствена и груба постъпка, на всяка неправда, ние лишаваме поколенията след нас от нравствени ориентири.
- Има ли думи, с които бихте желали да се обърнете към младите мъже, склонни към агресия, и жените, които позволяват да бъдат малтретирани така зловещо?
- Нека да помним, че ближен ни е всеки човек, с когото животът ни среща и затова Спасителя ни казва „По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Йоан, 13:35). Ние сме призвани да вървим по пътеките на нашия Господ Иисус Христос, да проявяваме доброта, която Той ни остави като пример. Ежедневно да се борим със злото и стъпка по стъпка да утвърждаваме доброто в себе си и обществото. То няма алтернатива, без благодатната му одухотвореност душата ни не може да намери пътя към своя небесен Отец, мира и радостта.
* Елена Дюлгерова, Любомир Старидолски
