И змамите съпътстват историята на човечеството от неговото създаване. Всеки ден и час в различни страни по света се извършват стотици измами в различните обществени сфери. Въпреки това обаче някои измами и афери са надживели вековете и са достигнали до наши дни. И тук ще бъде направен опит за представянето на най-шокиращите от тях.
В исторически план една от първите известни ни измами днес е Троянският дървен кух кон, създаден от хитроумния Одисей и използван в Троянската война, за да вкара част от ахейската войска в Троя, в резултат на което тя е превзета. Оттогава изразът „Троянски кон“ е останал и се използва като синоним на скрита измама.
Дарвин
През 1859 г. Чарлз Дарвин публикува труда си „За произхода на видовете“, в който доказва произхода и еволюцията на животинските видове, в това число и на човека. 50 години по-късно любителят археолог Чарлс Доусън сензационно обявява, че е открил кости на неизвестен до този момент на антрополозите човешки вид, който самият той нарича пилтдаунски човек по името на град Пилтдаун, Англия, където са намерени костите. Находките са изследвани лично от д-р Артър Смит Уудуърд, началник на Геологичния отдел в Британския музей по естествена история, който твърди, че е готов да заложи целия си авторитет, че костите на пилтдаунския човек са автентични. Поради това на находките е оказана изключителната чест и те са изложени във въпросния музей.
През 1953 г. обаче с напредване на науката е доказано, че автентичните кости всъщност са абсолютни фалшификати и че те дори не са от човек, а от орангутан. Големият въпрос е: кой е спретнал колосалната измама? Според учените едва ли това е самият Доусън, тъй като той никога не би разпознал череп на човек от този на маймуна. По онова време като основен заподозрян е писателят Артър Конан Дойл, „бащата“ на Шерлок Холмс. За него е известно, че е завършил медицина и има определени интереси в областта на човешкото развитие. Самият писател умира още през 1930 г. и поради тази причина няма как лично да потвърди или да опровергае повдигнатото му неофициално обвинение.
Най-големите измами обикновено са там, където са и големите пари. Защото за какво би рискувал човек живота и свободата си, ако не за да натрупа много бързи и лесни пари, като се възползва от доверчивостта и наивността на другите. Някои от бизнес измамите обаче наистина впечатляват и дори шокират със странностите и чудатостите си.
Париж
Айфеловата кула е основният символ на Париж. Тя е издигната през 1889 г. специално за Световното изложение, като според първоначалните планове е трябвало да остане 20 г., след което да бъде демонтирана. През първите години след построяването си парижани мразели желязното съоръжение и се страхували, че то може изведнъж да падне и да ги затисне. В първите години на ХХ век обаче на върха на кулата били монтирани първите радиоантени, а по време на Първата и Втората световна война кулата била използвана за предаване на радиосъобщения. Така нарочената за събаряне кула останала и станала един от символите на френската столица.
Няколко години след Първата световна война обаче Айфеловата кула е свързана с една от най-големите измами в световната история, която измама за щастие на всички парижани остава нереализирана. Основен играч в тази афера е топ мошеникът Виктор Лустиг, който в средата на 20-те години на ХХ век цели два пъти едва не продава символа на Париж за скрап.
Виктор Лустиг, човекът, който продаде два пъти Айфеловата кула.
За изходна точка на своята измама Лустиг използва едно съобщение в парижки вестник, че Айфеловата кула не може повече да бъде ремонтирана и затова трябва да бъде съборена. Мошеникът изготвил писма върху бланки с фалшиви печати от висшестоящи правителствени учреждения, които разпратил на най- богатите стоманени магнати в Европа. В писмата от името на държавата той уведомявал господата, че могат да участват в търг за придобиване на метала от Айфеловата кула, като търгът щял да се състои в най-скъпия ресторант в Париж.
Капанът щракнал и на срещата се явили неколцина от най-влиятелните и богати европейски бизнесмени, занимаващи се с метали. Пред тях Лустиг се представил за правителствен служител и помолил господата да участват в таен търг, като всеки напише на лист хартия сумата, за която би купил кулата. След като избрал най-скъпата оферта, измамникът поискал от търговеца капаро в размер на 50 хил. долара и двамата се разделили, като си стиснали ръцете с уговорката да се срещнат в предварително определения ден пред самата кула, където търговецът щял да получи цялата документация и подписаните от правителството договори. В уречения ден търговецът пристигнал пред Айфеловата кула и там с изумление научил, че тя никога не е била обявявана за продажба и че сам той е станал жертва на изключително нагла измама.
По времето, когато измамата му е разкрита, самият Лустиг успява да напусне Франция и се установява във Виена, но за кратко, откъдето се премества в САЩ. Там продължава с измамите си, като успява да преметне и самата гангстерска легенда Ал Капоне. Как след това е останал жив, никой не знае. По-интересното обаче е, че в началото на 30-те години Лустиг се връща във Франция и за втори път успява да „продаде“ Айфеловата кула, след което отново се връща в САЩ. Този път обаче дългите ръце на американското правосъдие го застигат. Той е арестуван, осъден и изпратен в затвора, където умира. Името му обаче остава като символ на изключително брутална и нагла измама.
Параход
Оттатък Ламанша, в Англия, по същото време - началото на миналия век, се вихри друг изпечен измамник - Артър Фъргюсън. Само за няколко месеца той успява да „продаде“ успешно на богати туристи Колоната на Трафалгарския площад, кулата Биг Бен и дори Бъкингамския дворец.
Артър Фъргюсън успя да изтъргува Бъкингамския дворец, преди да бъде арестуван.
След като в Лондон за него става напечено, той хваща парахода и заминава за САЩ. Там продължава с измамите си, като успява да продаде Белия дом на изплащане. Заловен е, когато уговаря поредната си сделка за изтъргуване на Статуята на свободата. Пред съда измамникът забавлява присъстващите и съдебните заседатели със своите остроумни реплики. На въпроса какво е накарало да извърши наглите измами, той отговаря с усмивка: „Просто исках да разбера къде е границата на човешката глупост.“
Фърсюсън получава само 5 години затвор, които чинно си излежава. А когато излиза на свобода, продължава с мошеничества чак до самата си смърт.
Нигерия
Достоен продължител на делото на Ластиг и Фъргюсън е и нигериецът Емануел Нвуде, една изключително колоритна и странна фигура. По професия той е художник, но за целите на измамата си се представя за директор на Националната банка на родната си страна.
Емануел Нвуде, нигериецът, който преметна директор на банка и му сви 242 млн. долара.,
През 1995 г. той се запознава с директора на бразилската Banco Noroeste Нелсън Сакагучи и успява да го убеди да инвестира в новото летище на Нигерия в столицата Абуджа срещу 10 млн. долара комисиона за посредничеството. Която сума е ни повече, ни по-малко от 242 млн. долара. Без да поиска дори да види това летище, Сакагучи неизвестно как дава съгласието си и банката превежда милионите по сметката на Нвуде. Две години по-късно измамата е разкрита. През 2016 г. измамникът е арестуван. Разследването обаче така и не успява да събере необходимите доказателства за вината му и не след дълго е освободен.
Невинно
Наред с бизнеса другата сфера, в която често стават измами за грандиозни парични суми, е изкуството. За най-голямата афера в тази сфера се приема тази с фалшивите картини на Хан ван Мегерен. Тази лъжа всъщност започва съвсем невинно. Неизвестният художник Мегерен установява, че му се удава да копира стила на рисуване и картините на известния си колега Ян Вермеер и му хрумва гениалната идея да представи собствените си картини, от които никой не се интересува, в шедьоври, като ги представи в неизвестни платна на Вермеер. И идеята му проработва. Той майсторски успява да състари картините си така, че дори и експертите не успяват да установят разликата.
Ханс ван Мегерен митичният фалшификатор на картини.
Трябва да се има предвид, че става въпрос за началото на ХХ век, когато днешните начини за установяване автентичността и времето на създаване на едно платно не са съществували тогава. Така или иначе Мегерен успява да продаде доста голям брой свои картини за доста добра сума. Алчността му обаче скоро нараснала и той започнал да фалшифицира и други художници. Както във всяка подобна случка обаче, и тук лакомията не довела до нищо добро. По време на Втората световна война той продава една своя картина на виден нацист, представяйки я за платно на Вермеер.
След края на войната и разгрома на Германия правителството на Холандия обвинява художника, че е разпродавал националните културни съкровища на врага. За да се спаси от грозящата го солидна присъда за държавно престъпление, решава да избере по-малкото зло и разкрива тайната на фалшификатите. Така той получава само една година затвор. Гръмналият скандал обаче оказва фатално влияние върху здравето на художника и само месец след като излиза от затвора, умира от инфаркт.
Царствено
Сред най-скандалните измами в световната история е и тази, свързана с кражбата на царска самоличност. След идването си на власт в Русия през 1918 г. болшевиките на Ленин избиват цялото царско семейство на династията Романови. Две години по-късно обаче най-неочаквано в Берлин се появява млада дама, която обявява, че е най-малката дъщеря на цар Николай - принцеса Анастасия, и търси помощ. Това не е първият подобен случай жени да се опитват да спечелят слава, представяйки се за тази царска дъщеря. В този случай обаче съществува и сериозна физическа прилика.
Разстреляната принцеса Анастасия Романова, вляво, и психично болната самозванка, представяща се за нея, вдясно.
Много руски емигранти, а и самите германци, трогнати от съдбата на принцесата, откликват на молбата й за помощ. Чак 7 години по-късно, през 1929 г., е установено, че поредната самозванка всъщност е психично болна полякиня на име Франциска Шанковска. Самоличността й е разкрита след неуспешния й опит за самоубийство. И въпреки разкритието много руски емигранти от жалост продължават да издържат финансово самованката чак до смъртта й през 1984 г. А тя от своя страна до последния си ден продължава да твърди, че е принцеса Анастасия. Чак през 2016 г. е извършена ДНК експертиза на намерените тела на семейството на цар Николай Романов и със 100-процентова категоричност е установено, че Анастасия е сред убитите през 1918 г.
Двойничка
Един век преди появата на фалшивата принцеса Анастасия, през 1817 г., в Глостършър се появява млада жена, облечена в странни дрехи и говореща на непознат език. Един моряк споделя, че разбира езика и че това е принцеса от остров в Индийския океан, която е била отвлечена от пирати, продадена, но успяла да избяга. След като историята е публикувана в местната преса обаче, принцесата е разпозната от една от читателките като дъщерята на неин съсед обущар. Измамницата е изпратена в Новия свят, но там тя отново успява да измами американците, че е принцеса от далечна и екзотична държава. По историята по-късно е заснет филмът „Принцеса Карабу“.
Краля на измамниците Жълтото шалче, човекът, който измами самият Мусолини.
Жълтото шалче мами Мусолини
Учудващо, но факт - оказва се, че измамниците имат свой крал и това е Джоузеф Уайл, известен с прозвището Жълтото шалче. Краля на мошениците е истински експерт в измислянето на измами. Като младеж започва да продава лекарство, което лекувало от глисти. Най-големите измами в живота му обаче са две. В първия случай той наема помещение, което превръща в незаконен банков офис. След това започва да убеждава милионери да купуват парцели на половин цена, като всички плащания се извършват през неговата банка. Накрая, разбира се, една сутрин банковият офис изчезва, а заедно с него и милионите на вложителите.
Краля на измамниците Жълтото шалче, човекът, който измами самият Мусолини.
Във втория случай Жълтото шалче успява да измами самия италиански диктатор Бенито Мусолини, като го убеждава да купи несъществуващи петролни находища в американския щат Колорадо за 2 млн. долара. Въпреки непрекъснатото ходене по ръба на бръснача Краля на измамниците доживява до 100 години. Когато на стотния му рожден ден го питат дали би искал сега да слезе от инвалидната количка и да измами някого на улицата, той с усмивка отговаря: „Мечтая за това като гладно куче за костен мозък“. За честта на Уайл обаче трябва да отбележим, че негови жертви винаги са богати хора, бизнесмени, търговци и политици, за които той твърди, че са натрупали парите си по нечестен начин.
Лео ди Каприо в образа на престъпника Франк Абанял
В някои случаи историите на топизмамници вдъхновяват Холивуд, който прави филми за тях. Такъв е случаят с продукцията „Хвани ме, ако можеш“, в която Леонардо ди Каприо влиза в ролята на документния престъпник Франк Уилям Абанял.
За да успеят измамите му, Франк Абанял се превъплъщава в различни роли: на пилот, лекар и дори полицай.
Той започва кариерата си на измамник още на 16 г., като фалшифицирал чекове и ги осребрявал. През своята „кариера“ той успява да „ужили“ 26 банки по целия свят, а размерът на задигнатите суми надхвърля 5 млн. долара. Като при това за фалшифицирането на ценните книжа Франк използвал само 4 неща: химикалка, ножица, лепило и гума. През 1969 г. той е арестуван и осъден. А след излизането от затвора сътрудничи на ФБР за разкриването на подобен род престъпления, извършени от негови бивши колеги.
Иван Георгиев
