И аз като Лили не мечтая, а действам – това казва художничката Ваня Кръстева, която не чува, но се вдъхновява точно от примата на песента.
Ваня никога през живота си не е чувала как пее Лили, поне няма спомен за това, защото губи слуха си още в най-ранна детска възраст, когато е едва само на годинка. Но усеща енергията на Иванова и силата, с която преминава през сцената. Много я харесва като визия и излъчване, казва пред „Телеграф“ Деси, сестрата на Ваня. Точно затова се вдъхновява да направи портрета й върху стената на гаражи в столичния квартал „Манастирски ливади“. Повърхността е неравна и неудобна за рисуване. Има изпъкналости, които много пречат, но това само кара Ваня да се съсредоточи още повече върху рисуването.
Стената
Ваня Кръстева казва: „На стена Лили никога не са я рисували досега. Рисуват Христо Ботев, Левски, Дядо Добри и други, а е странно, че никога преди не са нарисували Лили Иванова“. И това я кара да се замисли. Избира гърба на гаражите на столичната улица „Казбек“ в „Манастирски ливади“.
Там рисува два портрета на Лили Иванова, а до тях прави и българският трибагреник, защото за Ваня Лили в наши дни е най-големият символ на родината, с който можем да се гордеем.
Самата Лили пусна преди няколко дни как Ваня я рисува на гаража и обяви, че издирва художничката. Само за часове фенове намират коя е художничката. И хората на Лили Иванова се свързали с близките й. Поканили я заедно със семейството й на първия на певицата легенда тази година в зала 1 на НДК, на 12 декември. Ваня много се зарадвала и вдъхновила, че макар и да не може да чуе любимата певица на цялото семейство, то поне ще може да я види и евентуално да се срещне с нея.
Преди време Ваня чете интервю на Лили, в което тя казва пред журналистката Валерия Велева: „Аз не мечтая, аз действам“ и това много я впечатлява. Така решава да направи портретите, като избира стената на гаражите.
Десислава казва за сестра си: „И тя прилага този девиз, като Лили. По същия начин е много активна, борбена и целеустремена. Съсредоточено рисува. С часове, без да се разсейва. Като хване четката и по цял ден, почти не прави почивки“.
Париж
Това рисуване на стената е почти първата картина в последните месеци, защото повечето от времето на Ваня е съсредоточено сега по отглеждането и възпитанието на сина й Борис, който е на година и четири месеца.
От време на време рисува някоя и друга картина и я дава на галерия „Ной“ в столицата. Ваня обаче е известна в чужбина. Последните й изложби са в Лондон и сега в Париж. Нейни картини буквално има в колекции по целия свят, от Щатите, през Европа, та до останалите части на Америките, Азия и др.
Завършва магистърска степен по живопис в Художествената академия, в ателиета на Светлин Русев при професорите Десислава Минчева и Ивайло Мирчев. Самият Светлин Русев не я е обучавал, но й казал, че бил силно впечатлен от картините й.
Ваня и до ден днешен не е научила жестомимичния език. Макар и да не чува, говори добре. Успешно чете по устните, особено, ако е по-бавно и не се избързва.
В село Златолист, в черквата на преподобна Стойна, „Св. Георги Победоносец“, има една голяма картина на Исус Христос, която е нарисувана от Ваня.
Дух и материя
Всъщност всичко тръгна от публикация в социалните мрежи на Мирослава Велева-Радкова, която видя как Ваня рисува Лили. Тя най-добре успя да улови устрема на художничката, която не чува, но явно усеща нещата по по-силен начин.
Психоложката написа: „От три дни наблюдавам една жена, която рисува на нашата улица – точно до входа на подземните гаражи. Днес реших да я поздравя за красотата, която създава, и тогава разбрах, че е глухоняма. Втория път, когато минах, не устоях – спрях и я загледах. Тя не просто рисуваше. Тя се наслаждаваше. Всяко движение на четката, всеки пласт боя, всеки детайл беше като молитва. Бавно, търпеливо, смирено, с усмивка“.
А след това продължава с размислите: „И си помислих – ако тази жена живееше живота си от позицията на жертва, ако беше позволила на етикета „инвалид“ да определи духа ѝ, никога нямаше да може да твори така. Никога нямаше да излъчва тази светлина и това отдаване. Колко погрешно е, че обществото нарича такива хора „не-валидни“… Всъщност те често са най-валидните. Те са душите, които чрез тишината, болката или ограниченията си успяват да събудят сетива, недостъпни за повечето от нас. Те ни показват, че истинската свобода не е във физическото тяло, а в духа. Че радостта не е в съвършените условия, а в отдадеността към творчествот. ❤️И може би именно тези хора са онези свръхчувствителни души, които животът е изпратил, за да ни напомнят, че не липсата, а изобилието вътре в нас определя колко сме живи. Че когато замълчим и се смирим, чуваме най-силно гласа на духа. Че красотата не е в това да бъдеш „нормален“, а да бъдеш истинен“. И накрая завършва за Ваня Кръстева: „Тя ме научи на нещо важно, без да каже нито една дума: ⌛️Силата на човека не е в онова, което му е дадено, а в начина, по който превръща липсата в дар“. След толкова точни определения думите стават излишни и идва силата на Ваня, побрана в картините, които твори
Георги П. Димитров
