Л етописците на родното автомобилостроене свидетелстват, че първите български автобуси са кръстени „Херкулесъ” и са произведени във фабриката на варненските братя Димитър и Атанас Илчеви. Рейсовете тръгват на 27 май 1937 г.
Името на по-големия от братята - Димитър (1903 – 1988), е добре познато не само за изследователите на българската автомобилна история, но и за жителите на Варна. Благодарение на него през 30-те и 40-те години на миналия век в морската столица функционира най-модерната фабрика за автобусни каросерии у нас.
Началото
През 1922 г. Димитър и Атанас основават във Варна фирмата „Братя Илчеви”, която се превръща в най-крупния доставчик на автомобили за България.
През 1925 г. съдбата среща братя Илчеви с генералния представител на „Дженерал мотърс” за Европа – Борис Трис. През 1927 г. Димитър Илчев основава фирма за пътнически превози, която първоначално разполага с три 12-местни автомобила Chevrolet. През 1929 г. той става представител на Chevrolet във Варна, а в средата на 30-те години открива фирмен магазин и в София.
През 1936 г. Димитър преустановява контактите си с Chevrolet и става официален вносител на американските камиони International, които не след дълго се налагат на нашия пазар като надеждни и достъпни машини.
Машина
Същата година Димитър Илчев купува работилницата за файтони на Петър Георгиев, която превръща в първата българска автокаросерийна фабрика “Херкулесъ”.
Херкулеси във Варна
Скоро започва производството на модерните за времето си автобусни каросерии, базирани върху шасита International. Разположената в тогавашното варненско село Аспарухово фабрика е оборудвана с модерна техника, а Илчев успява да привлече и едни от най-добрите майстори на автокаросерии от София, Варна и други градове.
Преди да се захване с новото предизвикателство, Димитър Илчев посещава някои от най-известните фабрики за автобусни каросерии в Европа - германските Bauer в Кьолн и Kаssbohrer в Улм. Отива и в прочутата работилница на братя Ури в Унгария, която след войната започва да произвежда автобусите Ikarus.
Той скицира подробно както външното оформление, така и интериора на най-интересните за него модели и предоставя рисунките на своите майстори. През пролетта на 1937 г. от варненската каросерийна фабрика излизат първите два автобуса „Херкулесъ“ с модерна “вагонна” каросерия и с шасита International D-300, които са наречени “трамбуси”.
За рождена дата на българското автобусно производство се смята 27 май 1937 г., когато двата „трамбуса“ са пуснати в експлоатация от Градската омнибусна служба във Варна. Пуска се автобус и по линията Варна – Бургас.
Екстри
Освен с бяло-зеления си цвят, автобусите се отличават и с технически екстри. Предната врата се отваря автоматично с помощта на хидравлика, а обзавеждането на луксозния кожен салон включва часовник, шест лампи и шест вентилатора.
Архивна снимка показва, че на някои „трамбуси“ са монтирани багажници на покрива. Българските автобуси “Херкулесъ” се налагат на пазара с високото си качество, но и с изключително достъпната си цена. Превозвачески фирми от Бургас, Перущица и Хасково поръчват херкулеси.
Основаната през 1938 г. фирма за градски превоз „Жар-птица“ във Фердинанд (дн. Монтана) сътрудничи също с Илчевата фабрика. Тя доставя и един „Херкулесъ“ за автопарка на царския дворец в Евксиноград.
На всеки 1-2 години “Херкулесъ” модернизира своите „трамбуси“. Наред със самите каросерии се предлагат и товарни ремаркета, в които се побира до 650 кг полезен товар – багаж на пътниците, пощенски колети, стоки за зареждане по магазини, а също и резервни гуми.
Реклама на автобуса във варианта с багажно ремарке
Производственият капацитет на фабриката е около четири каросерии месечно. Произведени са и първите линейки „Херкулесъ“, както и лекотоварни автомобили тип sedan, които се закупуват от пощенските станции.
Линейка, произведена във фабриката на братя Илчеви
Уникат
Сред производствената номенклатура на фабриката има и истински уникати. Такава е екстравагантната изцяло открита автобусна каросерия, оформена като корпус на пътнически кораб, с която са разхождани групи от елитни туристи по Българското Черноморие. Атрактивният 33-местен трамбус-кабрио прави редовни „круизи“ до Св. Константин, Аладжа манастир, Гюндюз чешме (гориста местност на 7 км южно от Варна в посока Бургас). Само срещу 5 лева туристите обикалят крайбрежието до Узун кум (днешни Златни пясъци), докато цената с файтон е 100-150 лв.
Намерения
В края на 30-те години другият брат - Стефан Илчев, се дипломира като автомобилен инженер в Германия и изкарва следдипломната си практика в заводите Krupp в град Есен. Намеренията на двамата братя са фабриката постепенно да премине към цялостно производство на автобуси с двигатели и шасита. За целта през 1939 г. дори е закупен парцел в село Илиянци край София, върху който е трябвало да се изгради голяма автомобилна фабрика. Идва Втората световна война и... проектът се проваля.
Крах
Производството на каросерии продължава въпреки войната, като голяма част от тях вече са базирани върху шасита от немски камиони Krupp, които след 1940 г. официално се продават в България от Димитър Илчев. С преврата на 9.IX.1944 г. и национализацията през 1947 г. каросерийната фабрика “Херкулесъ” прекратява своята дейност.
Димитър Илчев е набеден за „черноборсаджия“ и т.нар. Народен съд го изпраща за 3 години в Белене. След излизането си от лагера властта му „разрешава“ да постъпи на работа в Стопанското обединение за автомобилен транспорт (СОАТ), където е чиновник до пенсионирането си.
Конкуренция
Известни са и други специализирани фирми за автобусни каросерии като тези на Рачо Джамбов в Ботевград, софийската на Тодор Карабиберов и русенската на братя Габровски. Братя Габровски са родом от Търговище, но се преместват в Русе, където основават креватна фабрика „Изкуство” за железни кревати, детски колички и др.
През 1928 г. купуват фалиралата фабрика за мебели „Карпати”. На тяхната база създават „Бр. Габровски АД“ с дейност желязна индустрия и търговия. През 1939 г. стават представители на „Опел” за България. В креватната фабрика „Изкуство” са произведени около 50-60 луксозни автобусни каросерии върху шаси „Опел”.
За нуждите на полиция и жандармерия върху шаси „Додж” е произведена серия автомобили с удължена база. През 1940 г. братя Габровски преместват управлението на фирмата в София. По време на войната фирмата е принудена да започне производството на балиращи машини за сено и слама, за нуждите на войската. През 1947 г. е национализирана и закрита.
За съжаление до наши дни достигат само снимки от различните модели първи български автобуси. Единствено в гората край Варна е открита част от отдавна ръждясала каросерия на „Херкулесъ“.
Румен Жерев
