24 май е празник не само на българите, но и за над 100 милиона европейци (и не само), получили християнство и запазили идентичност благодарение на равноапостолите светиите Кирил и Методий и техните ученици. За тях като че ли всичко е казано, но все така остават някои любопитни факти, които тепърва светът ще открива.
Архивите на Ватикана пазят доста информация в тази посока. Така например почитта към славянските апостоли, като едни от покръстителите на Европа, е била прокарана от бенедиктинския орден. Папа Пий II разказва в свое съчинение, че след като станал блажен духовен глава на Моравия, св. Методий отишъл в Бохемия и покръстил чехите, начело с княза им Борживой и съпругата му св. Людмила. За Кирил пък се споменава, че след като покръстил Светополк – княз на Великоморавия, и славяните (далматинци), той отишъл в Рим да моли да им се даде възможност да отслужват божествени служби на своя си славянски език. Тогава всички кардинали се събрали като при избор на папа и имало много дискусии.
Кирилското писмо в иконите на Кирил и Методий, сочи приемственост с делото на учениците им.
Безспорно най-тежката мисия на братята наистина е Моравската. Защото тогава успяват да се опълчат на цяла империя – Франкската. Благодарение на тях и народи като чехи, хървати, словаци, поляци приемат християнството и в частност запазват своята идентичност при различните империи, владели Централна и Западна Европа.
Нов папа
А тази година благодарение именно на Солунските братя българските държавници ще имат редкия шанс да са сред първите в света, на които новият папа Лъв XIV ще обърне по-специално внимание. По традиция в края на петия месец главите на Римокатолическата църква приемат делегация от България в чест на Деня на славянските просветители. Може би новият папа ще помогне и като разреши кампания по ново проучване на подземията на базиликата „Сан Клементе“, където се намира гробът на св. Кирил. Наскоро игуменът отец Пол Лоуър разкри пред „Телеграф“, че гробът на Кирил не е там, където ходят да се кланят и да поставят цветя правителствени делегации и миряни. Според абата святото място се намира на едно ниво по-надолу в подземията, от другата страна на стария олтар.
Стенопис с православен монах вероятно подсказва къде е лежал саркофагът на св. Кирил в базиликата Сан Клементе.
Там има стенопис на Анастазиса – слизането на Христос в ада при Възкресението. В композицията вляво личи поизбелял портрет на монах от източния обряд, за когото се счита, че е самият св. Кирил. Когато той умира, го погребват с почести като на папа. Мнозина се стичали в този храм, защото мощите на българина се считали за лечебни и често край тях ставали чудеса на изцеление. После мощите изчезнали. Сега една малка част от тях се намира в базиликата, която е в самия център на Рим, на около 10 минути пеша от най-голямата туристическа атракция – Колизея. В базиликата се намират още мощите на св. Климент – епископ на Сердика (днешна София) и един от първите римски папи. Прелюбопитен факт е, че тялото на св. Климент I е открито през 861 г. именно от св. Константин Кирил Философ при мисията му при хазарския хаган в Херсон (Крим). Малко по-късно, през 867 г., двамата братя са поканени от папата в Рим, но те предвидливо вземат и останките на св. Климент с тях. Тогава тялото на папата е тържествено препогребано в базиликата „Сан Клементе“. Това богоугодно дело фактически е осигурило освещаването на глаголическото писмо от властта в Рим. На церемония в базиликата „Санта Мария Маджоре“ папа Адриан II признава славянския език за равнопоставен на гръцкия и латинския и освещава литургичните книги, написани на него с новата азбука – глаголица.
Княз Кардам
За братята, изпълнявали сложни духовни, научни и дипломатически мисии, се знае, че са родени в Солун, Византия, през IX век. Има хипотези (на изследователи като М. Маргаритов и А.Х.Е. фон Сумтал), че дядото на Кирил и Методий е бил български благородник, служител на княз Кардам. Заради вътрешни борби в страната ни той е бил принуден да напусне родното си място и да се засели в Солун. Индиректно потвърждение на тази хипотеза се открива сред житийните сведения за Хазарската мисия, провеждана в някогашни български земи, в които по онова време все още живеели много българи. Когато домакините го попитали какъв е по произход, че да го настанят на масата, св. Константин-Кирил казал следното: „Дядо ми беше много велик и славен, та стоеше близо до царя. Но след като доброволно отхвърли дадената му висока чест (сан), той беше изгонен, дойде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз усърдно търся старата дядова чест, но още не съм успял да я получа, понеже съм Адамов внук. А хазарите му отговориха: Достойно и право говориш, гостенино.“
Нещо повече – покойният проф. Божидар Димитров развиваше хипотезата, че Кирил и Методий са говорили родопски диалект. Във Ватиканската апостолическа библиотека във фонда „Биржиано Латини“ той случайно се натъква на една неизвестна до онзи момент хроника от XVI век. Тя е на италиански език и касае Моравската мисия на славянските апостоли. Там светското име на Методий е посочено като Страхота.
Интересно е, че векове по-рано, базирайки се на ранносредновековни източници, Хавел Салански (1567-1621) в своята проповед за Ян Хус пише следното: „...Бог изпратил на чехите двамата апостоли: Църхо и Страхота.“ А Ян Амос Коменски уточнява, че Страхота значи Методий.
Мисии
Родени в Солун, през 855 г. по Божията промисъл се случва обрат в живота на просветителите, получили обучение в най-елитните училища във Византия. Скоро по-големят брат Методий се замонашва в манастира Полихрон на планината Олимп, в областта Витиния. Твърде вероятно това да е станало под давлението на св. патриарх Фотий. Считан за най-влиятелния патриарх на Константинополския престол след Йоан Златоуст, той е бил духовен учител и наставник не само на Методий, но и на Кирил. Последният е учил и учителствал в Магнаурската школа, заемайки катедрата именно на своя учител Фотий.
Същата година след завръщането си от мисията при сарацините в обителта идва и Кирил. Според легендата двамата започват да мислят как да направят достъпно Божието слово за славянските народи. Така стигат до идеята да създадат писменост, която стъпва върху старобългарския диалект. И ако датировката на тяхната нова азбука е точна – ок. 855 г., то тази година се навършват знаменателните 1170 лета от сътворението й. Наричат я глаголица, тъй като „глагол“ сред славянските народи означава „дума“.
Брегалница
Според апокрифа „Брегалнишка легенда“ в същата година те идват на мисия в България, в района на река Брегалница, като се установяват в тогавашния град Равен (до днешния Щип в Северна Македония). Там те успяват да покръстят за една година около 54 хиляди българи. В този разказ се казва, че цар Борис I, който дошъл да инспектира мисията, също е бил покръстен от тях.
Периодът 863-867 г. се свърза с мисията на Кирил и Методий във Великоморавия при княз Ростислав. Пред него, както и пред княз Борис стояла дилемата дали да приеме християнството от Византия, или от Рим. В крайна сметка решил да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските феодали. Ето защо през 863 г. Ростислав поискал от Константинопол да му изпрати мисионери. Патриарх Фотий командирова именно братята Кирил и Методий.
Там двамата с риск за живота си работят в изключително враждебна среда.
Скоро, изтощен от тежките пътувания, Константин Философ отива на спомената Римска мисия, в която донася мощите на св. Климент, с което гарантира освещаването на славянската писменост. Едва на 42 години е, но зад гърба си има каскада от мисии с тежки пътувания, диспути и лишения (освен Моравската мисия, той предприема Багдадска, Хазарска, Аланска, Панонска). Усеща, че силите го напускат, и отсяда в един римски манастир, където приема велика монашеска схима и името Кирил. Дава последни напътствия на брат си и умира на 14 февруари 869 година. Методий иска позволение да вземе тялото му със себе си, но папата отказва.
Папеса
Оттук насетне съдбата на Методий също търпи доста превратности. Това е времето, в което вече зрее схизмата, която скоро ще раздели Христовата църква на Източна и Западна.
Малко по-рано той е ръкоположен в Рим за архиепископ на Великоморавия, като този акт е на папа Адриан II. Това обаче не се харесало на водачите на германското духовенство, които хвърлили брата на св. Кирил в тъмница. Когато след две години и половина вестта за това кощунство стигнала Рим, Йоан VIII изненадващо наредил Методий незабавно да бъде освободен и възстановен на поста си. Той дори заплашил немските епископи с отлъчване и им забранил да отслужват меса, докато не изпълнят заповедта му. Папата изпратил Методий за архиепископ на Великоморавия. Там той организира самостоятелна църква, обучава свои ученици и налага богослужение на славянски език.
Меч в Микулчице сащиса археолозите
Методий завършва живота си като архиепископ на Великоморавия – изчезналата през X век държава, съществувала на части от днешните Полша, Словакия, Чехия, Унгария, Австрия. За разлика от брат му неговият гроб и до днес остава загадка. Археолозите спорят къде точно е погребан българският духовник, също донесъл християнството в Централна Европа. Проучвания от последните 20 години сочат една стара базилика, открита в чешкото селце Микулчице. Разкопки на проф. Йозеф Поулик изваждат на бял свят развалините на голям град. Точно там е разкрита голяма трикорабна базилика от византийски тип с размери 36,5/12 м.
Под олтара й е разкрит саркофаг, а в него – скелет. Покойникът е облечен в копринена дреха, с кожен колан със сребърен накрайник. Край тялото са положени златно звънче и позлатена декорирана медна пластина, която може би е от украса на книга. Загадъчни са разпознатите съответно като меч и кинжал два железни предмета. Според археолога Зденек Кланица това са мощите на св. Методий. Други обаче изказват възражения както за мястото, така и за наличието на оръжия край тялото на православен духовник. И все пак един факт може да наклони везните – духовникът е донесъл Словото, което в мрачните времена на Средновековието е било най-силното оръжие. Защото онези народи, които са имало свое слово, са оцелели.
Император Карл IV им посвети манастир
Паметта на двамата братя се въвежда за първи път в календара на Римската църква още през 1583 г. със съставянето на мартирологията на Цезар Бароний. В началото Солунските братя са били почитани на 9 март, но после са преместени на 16 март.
Но почитта към тях на Запад датира от доста по-рано. През 1347 г. при основаването на прочутия Емауски манастир, император Карл IV го посвещава „На Бога, на Майката Божия и на преславните Кирил и Методий...“
На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание (Egregiae Virtutis) папа Йоан Павел II обявява братята за съпокровители на Европа. Православната църква пък ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Св. Климент редактира глаголицата
Основата заблуда, която съществува около делото на Кирил и Методий, е, че те са преки създатели на днешната кирилица. Тази заблуда се подхранва и от възрожденските икони, на които те държат скрижали със старобългарски писмена. Съставената от тях писменост се нарича глаголица и е с доста сложна графика. Има теории, че е ползвала прабългарските руни. Иначе буквите, с които пишем и днес, са дело на техния ученик – свети Климент Охридски. Той опростява делото на двамата братя и го нарича кирилица – в памет на Константин-Кирил Философ. Все пак има и сензационна хипотеза, че кирилицата и глаголицата са били създадени паралелно. Основание за това дават кирилски надписи, които са с близо век по-ранни от глаголическите – от началото на X в. в източна България. Иначе през годините са се появявали различни спекулации. Например много хора навремето са били убеждавани в СССР, че Ленин е създал четмото и писмото.
Любомир Старидолски
