0

П реображение Господне - 6 август, е един от големите Богородични празници, честван още от първите векове на християнството.

Тавор

Според Библията повярвалите в Исус юдеи не разбрали, че в пророчествата Му се говори за небесно, а не за земно царство. Дори апостолите се надявали, че Христос ще възстанови израилското царство, спорели кой сред тях е по-велик, не могли да приемат, че Исус Христос, Синът Божий и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от хората, макар че Той често говорил с тях за своите предстоящи страдания, за Своята смърт и Своето Възкресение. Сърцата на учениците се изпълвала със скръб, но дълбоко в себе си те не вярвали, че това ще се случи.

Тогава Христос отвел трима от тях - Петър, Яков и Йоан, на планината Тавор в Галилея. Там Той се преобразил - лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син. Когато посмели отново да отворят очи, Христовите ученици го видели в обикновения му човешки облик.

Затова за всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда.

Свещеният плод

На този ден в Светата литургия на православните храмове се прибавя специален тропар „Освещаване на гроздето“.То заема особено място в християнската традиция, защото от него се прави виното, което символизира Христовата кръв. Затова стопаните носят първото узряло грозде в църквата, за да бъде осветено, а после раздават от него на съседите. Въпреки че празникът се пада в дните на Богородичния пост, на този ден канонът разрешава риба и вино.

Към зима

Според народната метеорология на 6 август лятото преполовява и настъпва трайно преобразяване в природата. Денят намалява, нощите стават по-студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. А щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.

В Родопите вярват, че Господ “прибрязнувал” - пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба. В Западна България било разпространено поверие, че в полунощ срещу Преображение ”се явявала и отваряла Божията врата”, “небето се отваряло и Господ се явявал в сияйна светлина”. “Дърветата се кланяли до земята” и който е праведен, може да види небесната врата и това, което си пожелае, ще се сбъдне.

Моми и ергени се сговаряли за сватби

В най-стари времена на Преображение момите и ергените се сговаряли за годежи и сватби. Тогава женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период.

В нощта срещу Преображение се изпълнявали лечебно-обредни практики - ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се „преобразява“, т.е. изчезва. а в Берковско правили магия за любов. В южните български земи на този ден пчеларите започвали подготовката за един от двата си патронни празника - Голяма Богородица (Успение Богородично).