Е дна скорошна снимка във Фейсбук предизвика бурни дискусии между вярващите в социалните мрежи, в която се включиха и духовници. В нея стана дума за сетен път, че погрешно хората се фокусират не върху християнския празник и неговия духовен смисъл, а върху трапезата, която се прави тогава със задължителния курбан. По този повод в Югозападна България си има и епитет „курбанджии и стотинкари“ по адрес на хората, които „тачат“ църковните празници с идеята да напълнят стомасите си.
Корени
Думата „курбан“ е заемка през турски от арабски. Като „корбан“ се среща в книжовния български език още през XVII век. А през XIX в. понякога се среща и като „корван“ - от църковнославянските „корвана“ и „корванъ“, които пък са дошли през гръцки от иврит – производно от „приближава“, „съединявам“.
Именно във връзка с произхода на думата днес мнозина критикуват този обичай като езически или с юдейско-мюсюлмански корени. Но православното разбиране за курбана е коренно различно от жертвоприношението в исляма или в юдаизма. По Божията воля ние „сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло” (Евр. 10:10). И след като Христос веднъж завинаги се е принесъл в Жертва за нашето изкупление, Той е отменил старозаветните жертвоприношения (Евр. 10:9). Оттук насетне курбанът вече става „отдаване на дарове за материално и духовно насищане на ближните като акт на благодарност към Бога и измолване на благословението Божие върху всички“. Затова Православната църква винаги е освещавала храната курбан, особено на храмовите и манастирски празници.
Народност
Имайки предвид изричната забрана в християнството на подобни жертвоприношения, които са заменени с жертвата на Иисус Христос и с причастието, историците - както църковни, така и светски, са единодушни - че обичаят е зает от исляма през Османската епоха и е характерен само за православието на Балканите. В Русия, Украйна и Беларус, както и в католическия свят, той не съществува. Но учените обясняват това не само с влиянието на исляма, а и с неговата социална функция, наложена от историческата съдба на православните народи на полуострова. Селските и манастирски курбани са били инструмент за поддържане на чувството за народност и християнска идентичност в условията на друговерско иго. Както и повод да се нахранят сиромасите под формата на милостиня, осигурена от по-заможни люде от общността в даденото населено място.
Българската дума е оброк
За да се избяга от ислямската връзка на думата курбан, много богослови препоръчват тя да се замени със старата българска дума „оброк“. В Средновековието тя е означавала данък или трудово задължение (ангария). По-късно в религиозен смисъл тя остава като веществен израз на задължение или благодарност към Бога. Така при оцеляване при някое премеждие или в израз на благодарност за успех или изпълнена молба облагодетелстваният е обричал за даден ден или празник да даде жертвен израз пред Бога - супа от месо, а ако денят е постен - постно ястие, обикновено бобена чорба, която се раздава за благословение и здраве. Според народното схващане курбанът се приготвя „чисто“ – вари се във вода единствено със сол, а в краен случай – с кромид лук. В някои райони обаче към казана се добавят различни зеленчуци и/или картофи, по-рядко – ориз.
