А ко Франция и Италия наричат себе си страните на лакомниците и пият вино сред лозята на замъци, то ние можем да кажем - тук е земята на винените и слънчевите мистерии. Потомци сме на траките, признати от елините за майстори на виното и вкусните храни повече от 18 века, преди днешните западноевропейци да засадят първите си лози. Ахейците със завист наблюдавали как тракийците доставят кервани с мехове еликсир на троянците по време на войната за хубавата Елена. Днес виното се пие заради удоволствие за небцето. За нашите предци то е било част от мистериите и култа, свързан със слънцето. Пиели са го в златни и сребърни фиали и ритони. Траките - и жени, и мъже, са поглъщали удивителни количества от гъстата напитка за почуда на ахейци, гърци и римляни, които са добавяли вода.
И днес, ако българите искат да съживят дремещото в гените им ДНК на траките, не е нужно да кръстосват музеите, за да се дивят на златните и сребърните съкровища. Има над 180 малки изби, от Белоградчик до Мелник, през Пловдив до Южен Сакар и Варна. В 90 от тях правят дегустации с божествената напитка, която се точи направо от бъчвите. Наред с модерните днес кабернета, сира, пино ноар, траминер, мускат и прочее стопаните поддържат стари сортове, останали от траките.
Желаният Зелос
Един от тях е новият признат тракийски сорт с доказано ДНК на повече от 3 хил. години. Казва се Зелос, което на тракийски означава желан. Вероятно Омир е описал точно виното от него от Троянската война.
За този Великден ще бъдат отворени амфорите, импрегнирани с пчелен восък, в които е отлежала първата по-голяма реколта от него. Дегустации от еликсира ще има в хотели в курорта “Св.Константин и Елена” във Варна. Собственикът на лозята и виното - Атанас Карагеоргиев, твърди, че е близо до каберне совиньон и мавруд, но не е нито едно от тях. Има аромат на череша, вишна и синя слива и е гъсто, защото е отлежавало в амфори, поръчани от Кападокия. Направено е по технология на траките. Лозите, от които е захванато, са намерени увити около дървета в дъбова горичка в село Татул до Момчилград до оброчище на Орфей. Любителите на сензационните вкусови усещания ще го отпиват с хляб от леща, каквато са консумирали траките.
Елегантни
Ценители и експерти са единодушни, че около морската столица са местата с най-модерните бели вина и по-нежни червени. Визират бутикови изби, не големите, чиито напитки могат да се намерят в супермаркетите. Преживяването там е уникално, може да си поръчате и само чаша с хубава фермерска храна. За региона на Северна България важно е да се знае, че еликсирите са по-изящни, по-издължени за разлика от юга, където виното е по-гальовно и топло.
Славна гъмза и бел муж
За експертите една от първите изби в най-новата винена история на България, която предлага висококачествени вина, се намира близо до Белоградчик в село Боровица. Дегустациите са изключително професионални, те са и първите, които създадоха оранжево вино, което стигна космически цени на пазара в САЩ. Цветът бе получен от минералния състав на почвите, а не на допълнително оцветяване, както се практикува в много страни. Освен модерните световни сортове там е едно от местата, където все още може да се вкуси славната гъмза, сорт от тракийското ни наследство. Към избата има и стопанство и вината може да се дегустират с домашни сирена. В района има нови хотелчета и гурме ресторант с готвач, работил в Скандинавието. Там могат да се опитат екзотични храни, едно от които е старинният бел муж и турлашка кухня. При нея много от съставките са треви, лапад и левурда от поляните. Също варена домашна кокошка с червен пипер и прясна питка.
Ако имате приятели из Монтанско, трябва да сте наясно, че много от тях си правят вино. Ето там можете да извадите луд късмет и да пиете букет, който мирише на липа поради стар сорт от отел, който не се използва в професионалните винарни. В района все още отглеждат и древния памид, от който се прави естествено розе. В Монтанско може и да имате късмет да ви нагостят с лютеница от сухи и люти чушки, която се гаси с мръвки, печени в тава на печка с дърва, мазно сирене и букет с липовка.
Врачанска теменуга и пиле лютика
И щом пътешествате из Северозапада, то непременно трябва да се отбиете във Враца. Хем ще видите тракийския венец от 4-ти век преди нова ера в музея, хем ще се дивите на величествените скали на прохода Вратцата. Наоколо има ресторанти, в които храната наистина си заслужава. Като се започне от пиле лютика, пилешка саламура, каквато се прави само от Враца до Дунава, та се стигне до друсан кебап със свинско. Точно това са местата, където вече може да се опита омайващата Врачанска теменуга, сорт, който възкръсна в две изби. след като всички мислеха, че е изгубен. И колкото врачани са кибритлии, толкова по-мека и отпускаща е тази теменуга. Трябва да се признае, че ракията от същия сорт грозде е не по-малко достойна. В града има хотели, в които вече почти през цялата година гостуват французи и испанци, много от които идват заради турнирите по катерене. А като награда можете да си подарите разходка в една от най-красивите карстови пещери - Леденика, на около 20 км от града.
Преди залез в Рожен слънцето целува пясъка
Мелник е от специален по-специален. Може да е въпрос на пристрастия, но в най-малкия град, може би на планетата, не можеш да не се връщаш отново и отново.
Ако сте в средата на април там, можете да преживеете истинско тайнство. Трябва обаче да стигнете до село Рожен, в подножието на манастира, на няколко километра над Мелник. Важното е да сте на мястото малко преди залез. В края на пътя от Рожен за село Любовище има тунел, който естествено е издълбан в пясъка. Застанете там, когато слънцето тръгва да се скрива в посочения час. Наблюдавайте челото на тунела и пясъка, който има сивкаво-жълтеникав цвят. Когато слънцето потегли към своя заник, лъчите му попадат на това място и сякаш то започва да поглъща слънчевите лъчи. В този момент пясъкът постепенно се обагря в оранжево и топло и започва да сияе, докато слънцето бавно се скрива зад планината. Местните хора казват, че това е целувката на слънцето и пясъка и е благословен този, който е успял да я види.
Точно такова е усещането, когато пиеш хубаво вино от Мелник. Топло и омайващо. Ако сте тръгнали да дегустирате, вижте Кордопуловата къща, но само като музей. Вино там не пийте, за да не си развалите настроението и стомаха.
Освен вината от познатите международни сортове в избите от Сандански до Мелник ценителите трябва да опитат еликсирите от Широка мелнишка и производните й Мелник 55 и др., защото имат корени от времето на траките, а тези лози виреят само там. В село Рожен, Златен Рожен и Орбелия предлагат възможности за спане и вкусна храна. В Мелнишко са царе на печените меса, вкусния хляб и суджуците с праз. Не се пропуска Вила Мелник, която преди години спечели международно признание като място за гостоприемство. По-висок клас дегустации предлага и Вила Синтика до Сандански.
С две думи, избите са много, виното се лее, а на някои места направо ще ви вкарат при буретата. Такава малка изба към хотелче има на самия вход на Мелник. Държи я грък от Солун, който се е преселил в района и има в колекцията си вина на 100 години.
В долината на Струма задължително трябва да се опитат сандански мискет и керацуда, но с нея трябва да се внимава, защото е истинска само в района на Илинденци.
Пак там спокойно можете да се наслаждавате на добър мавруд, защото има достатъчно слънце, за да узрее.
Светлана Трифоновска
