С леди от подобни на вино вещества са намерени във вкаменелости на шестдесет милиона години, подсказващи, че предците на човека може би също са предпочитали „старото“ грозде.
Останки от вино, датиращи от 5400-5000 г. пр.н.е., са открити в северните планини Загрос в Иран. Виното се споменава в Библията, Омир също му отделя внимание в своята „Илиада“. Смята се, че прародителите ни са се захванали с винопроизводство малко след 6000 г. пр.н.е., когато опитомяват животни и растения и създават първите постоянни селища.
Виното е любима напитка на фараоните в Древен Египет, които искат то да ги съпровожда и в задгробния им живот. За направата му са използвали не само различни видове грозде, но и смокини, фурми и нарове.
Смята се, че финикийските търговци са запознали гърците с радостта от виното. В Древна Гърция то с уважение е наричано „сокът на боговете“. Богът на виното, Дионис, е син на Зевс и един от най-почитаните богове. Гърците са използвали вино, за да избистрят ума си на симпозиум - сбирка, на която се обсъждали философски теми. На пиянството не се е гледало с добро око. На особена почит е било сладкото вино, което може да се дължи на по-добрата му издръжливост, на привлекателния му вкус и по-високия процент алкохол. Затова е смесвано с вода, добавяни са мед и подправки. Имало е обичай амфори да се облицоват с дървесна смола, придаваща отличителен вкус на съхраняваната в тях напитка. Смята се, че това се е превърнало в популярното днес вино рицина.
Гърците разпространяват винопроизводството във всички земи, които са владеели. Така стига до римляните, които поемат щафетата и на свой ред го въвеждат във всяка една от своите провинции.
Резерви
Отначало римляните не приемат виното и предпочитат бирата и медовината. Затова изпращали произведеното от тях вино на галите, които го обожавали. Всичко това се променя при разграбването на Картаген през 146 г. пр. н. е. Катон пише книга за винопроизводството, наречена De Agi Cultura. Тя му носи цяло състояние и рядко засилва интереса към виното. Подобно на гърците, римляните също обичат да пият вино, докато се провеждат философски разговори и четене на поезия. Разликата е, че били склонни да прекаляват с напитката, а танцуващите момичета и оргиите също са били част от програмата.
Виното играе важна роля и в религията, където се прилага в някои обреди. Когато Римската империя пада през 476 г. сл. н. е., винопроизводството в Европа се поддържа живо от Римокатолическата църква. Заслуга за това имат монасите, особено бенедиктинските монаси. Виното, което те раздават, е силно разводнено, тъй като Църквата не одобрява пиянството.
Шампанско
Появата на шампанското е съпроводена от сътресения в буквалния смисъл на думата. Използването му е запазено само за много специални поводи, като например празници по случай коронация. Кралете го даряват в знак на почит на други монарси. Причината шампанското да бъде ценено толкова високо е, че натискът на мехурчетата въглероден диоксид върху върху бутилките често ги карал да експлодират. Раздробяването на една бутилка нерядко предизвикало верижна реакция сред останалите и било съвсем обичайно да се губят 20-90% от тази пенлива напитка.
Монасите го наричали „виното на дявола“ и влизали с железни маски в мазето, за да не пострадат. Проблемът е решен с удебеляването на стените на бутилките и въвеждането на телената яка, която помага на тапата да издържи на налягането.
Дълго време виното е съхранявано и транспортирано в амфори. Галите са тези, които въвеждат дървените (дъбовите) бъчви. Важна стъпка, като се има предвид, че дървото, използвано за направата им, придава собствени вкус и аромат на виното. Техниките за производство на стъкло процъфтяват в средата на 17-и век. В същото време някой се сеща да събере заедно бутилката, тапата и тирбушона и става ясно, че поставено в плътно запушена бутилка виното издържа по-дълго, отколкото в бъчва.
Изпитания
Едно от големите изпитания за винарската индустрия по света е източноамериканската въшка, филоксерата, която нанася сериозни поражения на насажденията от грозде между 1870 и 1900 г. Най-силно засегнати са Европа и части от Австралия и Калифорния. За борба с този паразит издънки на Vitis vinifera (европейска винена лоза) са присадени към подложки от видове, произхождащи от източните Съединени американски щати, които се оказали почти напълно устойчиви на вредителя.
В средата на 19-и век френският химик Луи Пастьор и други учени разгадават природата на ферментацията и идентифицират дрождите, отговорни за нея. Пастьор открива бактериите, които развалят виното и изобретява метод, с помощта на който те да бъдат убити чрез нагряване (т.нар. наречената пастьоризация).
Напредъкът в науката и технологиите се отразява благотворно на винопроизводството в следващите десетилетия.
Скандали
Не липсват и скандали. На 5 декември 1985 г. къща Christie’s г. предлага в Лондон бутилка вино, изработена от ръчно издухано тъмнозелено стъкло и затворена с печат от дебел черен восък. Няма етикет, но в стъклото са гравирани годината 1787, думата Lafitte и буквите Th.J.. Твърди се, че идва от колекция вино, открита зад зидана стена на изба в стара сграда в Париж. Според информацията е принадлежала на Томас Джеферсън, което я прави изключително рядка и ценна. Преди да стане президент, Джеферсън е бил посланик на САЩ във Франция в периода 1785-1789 г., и завинаги остава в плен на френското вино. След завръщането си в родината, той продължава да поръчва големи количества бордо за себе си и за Джордж Вашингтон. В писмо от 1790 г. възлага съответните им пратки да бъдат маркирани с техните инициали. Впоследствие се появяват и други бутилки от тази „колекция“. В крайна сметка след анализ на съдържащите се във виното изотопи (на въглерод и др.), става ясно, че виното е получено след 1952 г. През 1990 г. Европейската комисия прие регламент и инсталира базата данни EU-wine. За нея всяка страна производител на вино от ЕС трябва да събира определен брой проби от грозде в лозята всяка година, за да бъде определен техният „изотопен профил“. Той е уникален като пръстов отпечатък за годината, в която е произведено виното и района, от който идва. Това прави невъзможни фалшификациите.
Най-скъпата бутилка вино (бургундско от 1945 г.) до момента е продадена на 13 декември 2023 на престижен търг в Женева, Швейцария, за 558 000 долара. През 2022 г. световното производство на вино възлиза на около 258 милиона хектолитра. Десетте най-големи производители на вино в света за 2023 г. са Франция, Италия, Испания, САЩ, Чили, Австралия, Южна Африка, Германия, Аржентина и Португалия.
На редовната, но умерена употреба на вино се приписват и здравни ползи, известни като т.нар. Френски парадокс.
Ресвератролът е съединения (естествен полифенол), доказано в повече от 70 растителни вида, особено в кожата и семената на гроздето. Открива се в червеното вино и различни храни. Притежава антимикробно действие срещу бактерии и гъбички, има висок антиоксидантен потенциал; съобщено е за противовъзпалителни, кардиопротективни и невропротективни свойства. Проявява обещаваща антитуморна активност и се разглежда като потенциален кандидат за превенция и лечение на някои онкологични заболявания. Независимо от това приложението на ресвератрол все още е голямо предизвикателство за фармацевтичната индустрия поради лошата му разтворимост и неблагоприятните ефекти.
*Автор: Проф. Радостина Александрова, БАН
