М аска на актьора и режисьор Нейчо Попов беше открита във фоайето на Сатиричния театър.
Тя е поставена на същата основна колона, на която е и тази на неговата голяма любов – Стоянка Мутафова, а поводът е 100-годишнината от рождението му.
Памет
Инициативата е част от усилията на театъра да почете и съхрани паметта на личностите, допринесли значително за развитието на българското театрално изкуство. Минути преди премиерата на най-новата постановка на Теди Москов „Обадете се по-късно – в кома съм“ Калин Сърменов, директорът на Сатиричния театър, произнесе реч и официално представи маската за първи път на гостите на откриването: „Нейчо беше обединител на Сатиричния театър и създаваше правилата в него.
Той се грижеше за младите и остави много истории след себе си.“ Автор на маската, както и на всички останали, като тези на Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова и други в театъра, е скулпторът Кунка Димитрова. Попов има и своето почетно място в Голяма зала "Щастливеца" - ред 14, място 19, а ликът му е включен и в стенописа "Небесен театър", който посреща зрителите на Сатирата в централното фоайе на театъра.
Командировка
Нейчо Попов е едва на 32 години, когато става един от емблематичните създатели на Държавния сатиричен театър и остава в него от 1957 г. до смъртта си на 20 март 1974 г., едва на 49 години вследствие на инфаркт на миокарда. В паметта на близките си приятели, колеги и зрители той остава като съчетание на ярък актьорски и режисьорски талант и богата, завидна ерудиция.
Публиката го познава от малкия екран като инспектор Кантарев във филма „Мъже в командировка“ (1969). Там си партнира с първата дама на българското кино Невена Коканова. Също и с ролята си на режисьор на българския трисериен телевизионен комедиен игрален филм от 1974 г. – „Нако, Дако, Цако“. В личния си свят той е главна роля на стихията на българското кино и театър Стоянка Мутафова, която след загубата му не поглежда друг мъж до края на живота си.
Лео Богдановски
