В сяка година в последния месец на мюсюлманската година милиони хора от целия свят, изповядващи тази религия, се отправят към Мека за традиционния ежегоден хадж. Според повелите на Корана всеки мюсюлманин поне веднъж в живота трябва да посети този град и да извърши задължителните ритуали, за да докаже принадлежността си към общността и да засвидетелства преклонението си пред Аллах. Също всяка година, но в седмицата преди Великден, християни от България и от останалите балкански страни също поемат по пътя към Близкия изток, за да се поклонят пред гроба на Божия син Исус Христос и да станат хаджии.
Съвпадение
Това любопитно съвпадение датира от епохата на османското владичество у нас, когато за да се доближат по социален и обществен статус до господстващото съсловие на османците, доста богати българи сами или със семействата също предприемали пътуване на изток. Тяхното поклонение, разбира се, било не пред свещения камък Кааба, до който като неверници никой нямало и да ги допусне. Българите посещавали гроба на Христос и се връщали с писмен документ, удостоверяващ, че те вече са станали хаджии. През онези трудни години пътуването до светите места е било истинско опасно предизвикателство, а някои от сдобилите се с титлата „хаджия“ така и не са се връщали по родните си места.
През последните години някои български туроператори успяха да напипат празната ниша и предлагат организирани екскурзии до светите места, Израел и Палестина и връщане като хаджии. Посещението на Божи гроб обаче е само част от маршрута на туристите.
Хълм
Пътуването до Обетованата земя започва със самолетно пътуване до Тел Авив, града, който дълги години е изпълнявал функциите на столица, а днес е икономическият и финансовият център на Израел. Името му се превежда като „Пролетен хълм“. За гостите интерес представлява както старият, така и новият град, като все пак акцентът е върху Яфа – един от най-старите градове в целия Близък изток и в цялата история на човечеството. Според археологическите находки той е съществувал като селище 8 хилядолетия преди началото на новата ера. През тези повече от 10 000 години тези земи са били управлявани от десетки племена и народи, някои известни само от Библията: ханаанци, филистимци, асирийци, финикийци, вавилонци, египтяни, римляни, византийци, араби, кръстоносци, за да се стигне до падането им под османска власт в началото на 16 век. Триста години по-късно тук е регистрирана първата еврейска емиграционна вълна. Следват още две: от Русия след болшевишкия преврат през 1917 г. и от цяла Европа след нацистката експанзия през 30-те и 40-те години на ХХ век. Любопитното е, че репатрираните от България евреи се установяват именно в древния град Яфа. Поради което и днес в тази пропита с история част от Тел Авив има кафенета и магазини с надписи на български език. А собствениците им винаги когато чуят, че туристите говорят на български, се разтапят от истинска радост и не ги пускат да си тръгнат без подарък или поне почерпка.
Ной
Разглеждането на Яфа винаги оставя едно неповторимо усещане у туристите, че са имали възможността да се докоснат до светини, за които дори не са подозирали, че съществуват в действителност. Местните екскурзоводи не пропускат да отбележат, че именно тук Ной е построил библейския Ноев ковчег, с който е спасил света от Всемирния потоп. За онези, които искат да докажат пред близки и роднини, че са били тук, са хилядите големи и малки дървени, метални и пластмасови макети на ковчега, с които всеки може да се сдобие само срещу символична сума. И ако оригиналният Ноев ковчег за съжаление така и не е запазен, то туристите могат да видят с очите си, да пипнат и да се снимат до камъка на Андромеда, известен от гръцката митология. Сред останалите забележителности са храмът на Свети Петър, Часовниковата кула, Пазарът на дървениците, Мостът на целувките и Мостът на зодиите. И, разбира се, няма как да бъде пропуснато и старото пристанище, запазило историята на десет хилядолетия. Яфа е любимото място и на местните поети, писатели, художници и артисти, които са намерили поле за творческите си изяви по старите улички. Какво по-хубаво от това човек да получи своя портрет, нарисуван на едно място, пропито от толкова много история.
Вечният град
Колкото и да са интересни Тел Авив и Яфа, за разглеждането им са отделени само няколко часа. Защото по маршрута има още много исторически и културни обекти, за които трябва да остане достатъчно време. Затова още същия ден туристите отпътуват към главната цел на своето пътуване, Йерусалим, известен още като Вечният град. Той е единственият град в света, почитан като свещен и от трите авраамически религии: юдаизъм, християнство и ислям. Това е и причината за жестоките конфликти и кръвопролитни войни между техните представители от Ранното средновековие, та чак до наши дни. Много трудно е в рамките на един репортаж дори само да се посочат и изброят всички обекти, които един турист не трябва да пропусне при посещението си. Но пък, от друга страна, обхождането им би било абсолютно невъзможно дори и с летящо килимче. Затова и програмата, която предлагат на клиентите си туроператорите, включва посещение на най-известните и интересни обекти. А за останалите е предвидена панорамна обиколка и разглеждане само отвън, транзитно.
Тайната вечеря
Йерусалим и околностите му са тясно свързани с живота на Исус Христос. Но градът има и история отпреди времето Исусово и свидетелство за това са гробът, кулата и портата на царя и пророк Давид. Гробът се намира в синагога, намираща се на хълма Сион. Според една от легендите близо до гробницата на пророка се намира богато съкровище. Това е причината през вековете това място да е разбивано и да е ставало обект на набези. Друга забележителност на Йерусалим, останала от Стария завет, е Стената на плача, където милиони поклонници от цял свят оставят листчета със своите молби и желания и вярват, че те ще се сбъднат с Божията помощ. Според предсказанието на пророк Иеремия целият храм Господен щял да бъде разрушен, само западната му страна щяла да остане невредима. Пророчеството се сбъднало и оттогава стената има важно значение в религията на евреите.
На втория етаж над гроба и саркофага на Давид се намира мястото, където се е състояла Тайната вечеря на Исус с 12-те апостоли. Впрочем това не е оригиналното помещение, което е срутено по време на някой от множеството набези по тези места. Днешното е построено 1000 години по-късно. След мястото на Тайната вечеря туристите се отправят по стъпките на Спасителя. „Виа Долороса“ е тясна уличка с дължина около 600 м, водеща от църквата „ Св. Възнесение Христово“ до крепостта Антония. По пътя на Христос, по който е носил своя кръст и е бил осмиван от тълпата и бичуван, има 14 спирки, символ на събитията, съпровождали пътя му. На мястото на всяко от тези събития има построена църква, часовник или само паметна плоча. Всъщност малцина от идващите тук християни от цял свят знаят, че това не е истинският път, който е описан в Библията и който е бил от Гетсиманската градина до Голгота, който се намира в друга посока. Сегашният маршрут е начертан от монасите от францисканския орден, като минавал през новия мюсюлмански квартал, изграден след превземането на Йерусалим от мамелюците
Градина
Гетсиманската градина, за която вече стана въпрос, където Исус произнася молитвата към своя Отец, преди да бъде посочен чрез целувка от Юда и заловен от римските войници, се намира на изток от стария град. В превод името й означава буквално „маслинова градина“. Днес в градината има осем маслинови дървета, за които се твърди, че са били свидетели на залавянето на Божия син. Мястото на разпъването на Христос, Голгота, се намира извън стените на Йерусалим, на хълмовете на северозапад от града. В превод от арамейски името му означава „череп“, асоциация с кръглата му форма. От друга страна, името е свързано и с черепа на прародителя на човешкия род Адам, който според Библията също е погребан тук. А оттук и Голгота се разглежда в християнската традиция като центъра, или „пъпа на земята“. Гробът Господен, който е крайната точка на всяко пътуване и най-желаното за посещение място от всеки дошъл тук християнин, се намира в църквата „Св. Възнесение Господне“. Първата църква тук е била построена 3 века след смъртта на Исус през 335 г. След това храмът е бил многократно разрушаван, разграбван и отново е възстановяван. В сегашния си вид храмът е построен в 1810 г. след последния голям пожар. Храмът днес се споделя и използва от представители на шестте християнки деноминации: католическа, православна, арменска, коптска, сирийска и етиопска, като всяка от тях си има своя част и часове за молитви. На входа на църквата се намира Камъкът на миропомазването, където тялото на Исус Христос е подготвено за погребението. Тук се извършва освещаването на донесените от поклонниците предмети. Това става, като те се поставят върху камъка и се произнасят наум или на глас съкровените молитви към Бога. Самото място на разпятието се намира вдясно от входа и там има два олтара – православен и католически. Камъкът, върху който се е издигало Разпятието, е в православния олтар. А католическият се издига на мястото, където Исус е бил прикован към кръста. Между двата олтара има статуя на Дева Мария, където тя е стояла и е оплаквала сина си. Самият Божи гроб се намира в параклиса под купола на храма „Възнесение Христово“.
Чакане
Тук трябва да се знаят някои важни неща. За да се спести време и чакане на това място, трябва да се отиде колкото се може по-рано, за предпочитане сутрин рано, още по тъмно. Но дори и тогава час и половина чакане може да се смята за истински късмет. Освен това трябва да се знае, че всеки поклонник има половин минута да прекара край самия гроб. Като в това време се включва и паленето на свещите от Благодатния огън и тяхното изгасяване преди напускането на храма. И още нещо важно. В района на Гроба Господен има десетки търговци, които предлагат парчета от Исусовия кръст, от пироните, с които е бил прикован, шишенца със сълзите му и други „свещени“ реликви. Цените започват от 5-6 до 100 долара и нагоре. Повече от ясно е, разбира се, че тези „реликви“ са фалшиви. Важно е да се знае също и че не е особено препоръчително да се вземат камъчета от Стената на плача или други предмети, защото не се знае дали заради тях туристът няма да се озове зад решетките и да си вгорчи великденските празници.
Спирка
Последната спирка в Йерусалим, свързана с Исус и Страстите Христови, е хълмът Елеон, откъдето Божият син слиза, качен на магаре, към Йерусалим и от който по-късно се възнася към небето. Той се намира на изток и е отделен от стария град на Йерусалим от долината Кедрон. Западните склонове на хълма векове наред са използвани като еврейски гробища. Смята се, че погребаните тук ще са първите възкресени от Божия син след неговото второ влизане в Йерусалим и това прави мястото особено желано за вечен покой.
По време на посещението в Йерусалим се извършват и ритуалите по придобиването на хаджийска „титла“ от туристите. За да бъде призната, има някои задължителни изисквания, които трябва да бъдат спазени. На първо място, посещението трябва да бъде извършено в Страстната седмица и туристите да присъстват лично на изнасянето на Благодатния огън (нура) от пещерата с Божия гроб. Другите два задължителни ритуала са потапянето в река Йордан със специално ушита хаджийска бяла риза и сдобиването с „ерусалимка“, щампа върху мушама, на която са представени епизоди от живота и смъртта на Исус Христос и Страшния съд. Получаването на титлата „хаджия“ се удостоверява с документ, издаден от патриаршията в Йерусалим.
Пазарлък
Йерусалим е свещено място не само за християните, но и за евреите. Любопитното тук е, че най-святото за тях място, Храмовият хълм, днес се намира на мюсюлманска територия и в него не се допускат немюсюлмани в следобедите от неделя до четвъртък и в събота и неделя през целия ден. Освен това на територията на комплекса е забранено да се внасят предмети от други религии, както и да се извършват каквито и да е ритуали: произнасяне на молитви, припяване и дори затваряне на очи. На Храмовия хълм се намира Куполът на скалата, една от най-монументалните сгради в цял Йерусалим.
Йерусалим обаче не е само гробът на Исус Христос. Разходката из арабския пазар ще бъде едно от най-незабравимите места за българските туристи. Важно е да се знае, че арабските търговци умират да се пазарят. Те смятат пазарлъка за най-вкусната част от търговията и ако клиентът не се пазари с тях поне десетина минути, ще им развали кефа, че даже може да откажат да му продадат стоката си. С пазарлък цената може да бъде свалена най-малкото наполовина, а ако купувачът има българска жилка, може да вземе накрая стоката и за 20% от първоначалната цена.
Витлеем
След посещение на местата на Страстите Христови туристите могат да посетят и мястото, където е роден. Витлеем се намира на 10 км южно от Йерусалим, но влиза в Западния бряг, в района на Палестинската автономия. Освен Исус тук е роден и цар Давид. Макар и да е с население от 30 хил., градът успява да посреща и обслужва хилядите поклонници, които идват тук през почти цялата година. Сред обектите за посещение са яслите, в които е роден малкият Исус и църквата „Рождество Христово“.
Посетили светите места и получили своя сертификат за хаджилък, поклонниците могат да се отдадат и на удоволствия. Едва ли има туроператор, който да не предлага посещение на брега на Мъртво море. Това е мястото, където човек може да се отпусне върху водата, без да се страхува, че може да се удави, дори и да не може да плува. Телата винаги остават на повърхността на водата и причина за това е огромното количество сол. Тя е и причина във водоема да не могат да живеят никакви растителни и животински организми.
Любопитно е, че поради големите изпарения, причинени от солта, всяка година нивото на Мъртво море намалява с около метър. И за да не изчезне то един прекрасен ден, се налага изкуствено в него да се вливат тонове прясна вода. Мъртво море има и лечебни свойства и поради това по време на екскурзията се дава възможност на туристите да посетят и баните с кал и лечебни соли. Последната спирка по „хаджийския маршрут“ в Израел, който обаче невинаги е задължителен, е посещение на древната крепост Масада, включена в списъка на ЮНЕСКО за световно историческо наследство. Тя е последната крепост на еврейските бунтовници, преди да предпочетат да се самоубият, но не и да попаднат живи в ръцете на римските войници. След посещението на крепостта следва връщане обратно в Тел Авив и отпътуване от летище „Бен Гурион“ за София.
Правила
За разлика от повечето арабски мюсюлмански държави в Близкия изток, при посещение в които трябва да се спазват доста правила и забрани, Израел е демократична по отношение на гостите си. Все пак трябва да се знае, че наркотиците тук не се толерират и заради тях човек може да попадне в затвора. Освен това не е препоръчително да се пие алкохол на обществени места, каквато практика е срещана у нас. При влизане в страната всеки турист е проверяван и разпитван за целта на посещението му. И всякакъв опит за лъжа може да доведе до принудително хващане на обратния полет. Стотици камери и метал детектори има и навсякъде из страната. Заради сухото и горещо лято най-доброто време за екскурзия в Израел са пролетта и есента. И нещо, за което всеки туроператор предупреждава своите туристи: да се избягват каквито и да било разговори на тема холокост и нацизъм. За народ, изгубил милиони хора само за няколко години в лагерите и пещите на концлагерите, тази тема не само че е абсолютно табу, но може да донесе и сериозни неприятности на онзи, който реши да я повдигне.
Иван Георгиев
