С тари мазета и непочистени тавани често крият истински съкровища със значимост за нашата история. Стояли са и са прашасвали там с години в очакване на някого, който има очи да ги види. Така е и в този случай с една находка, свързана със строителството на Дунав мост между Русе и Гюргево, наричан в близкото минало Мост на дружбата.
В складово помещение на Дома на културата в Русе между куп вехтории е открито знаме от социалистическото съревнование на грандиозния строеж, засекретен под името „Обект 899“. Знамето има извезана дата - 1 май 1954 г., и най-вероятно е престояло с десетилетия сред старите непотребни предмети. Открива го историкът д-р Веселина Антонова, опитен изследовател с принос към възрожденската история на Русе.
Архив
След дълъг трудов стаж в Държавен архив-Русе преди няколко години тя е назначена в Операта в града. Културната институция притежава богат и ценен архив и е необходим специалист, който да го опише и подреди.
„Във връзка с подреждането на документите поисках разрешение да видя и какво има в мазето на Дома на културата. В тази сграда дълги години се е провеждал Международният фестивал „Мартенски музикални дни“ и аз наистина открих ценни снимки от миналото на музикалния форум. Между стари костюми и различни вехти неща забелязах една пръчка с навит червен плат. Заприлича ми на знаме и когато го разгърнах, видях, че е от „Обект 899“, тоест от строителството на Моста на дружбата“, разказа пред „Телеграф“ д-р Веселина Антонова.
Тя предполага, че и други хора преди нея са виждали това знаме. През 70-те години на своето съществуване Домът на културата е имал не един и двама домакини, които са отговаряли за цялото имущество в сградата. Но на знамето никъде не пише Мост на дружбата, а „Обект 899“ и кой е можел да предполага, че то е свързано с историята на важното съоръжение.
„След като са минали години от строителството, хората не са длъжни да помнят каква е връзката между Дунав мост и „Обект 899“, това е специфично знание. Щом разбрах, че находката е свързана с историята на съоръжението, поисках тя да се изнесе от мазето, където условията за съхранение не са добри, и да се прибере в друго подходящо помещение“, обясни д-р Антонова.
Запазено
Въпреки че е престояло дълго време в подземието, знамето е доста добре запазено. Ушито е от червен копринен плат и е с размери 74/52 сантиметра. Дръжката е дълга 155 сантиметра. Буквите са избродирани на машина с качествени жълти конци, които времето не е променило. Надписът от едната страна е на български език, а от другата – на румънски, забелязват се грешки: „Главно управление обект 889, монтажен обект, Строителен ирофкомитет при обект 889.
Първенец в съревнуванието, Ц.С.П.С. – Н.Р.Б. В чест на I май 1954. Русе-Гюргево“ и „Directia Generala a lucrarii 889, Esalonul de montaj. Comitetul de intreprindere D.G.L. 889. Esalon fruntas cistigator al intrecerilor. C.C.S.-R.P.R. Socialiste in cinstea zilei de 1 mai 1954 Giurgiu-Ruse“. От тези надписи се разбира, че със сигурност знамето е било ушито във връзка със социалистическото съревнование по повод на Празника на труда 1 май в годината, в която се открива съоръжението – 1954 г.
Поне засега в документални източници не е откривана информация за това знаме, затова каквото и да се каже за него, ще е само предположение. Досега във филми и статии по повод годишнини на съоръжението винаги се е споменавало, че обектът е бил засекретен и няма много снимки и кадри от строителството. Документи обаче има запазени в архивните институции и ако някой реши да се посвети на темата, може да напише цялостна история на този първи мост над Дунав от най-ново време в българо-румънския участък на реката. А знамето? Засега то още се съхранява в Дома на културата, но е най-добре в бъдеще да стане част от някоя музейна експозиция, посветена на „Обект 889“.
Ентусиазъм
Мостът между Русе и Гюргево е построен за две години и три месеца – от 1952 до 1954 г. Толкова ще е и продължителността на започналия неотдавна основен ремонт в българския участък на съоръжението, но ентусиазмът преди и сега не могат да бъдат сравнявани.
Мостът на дружбата е открит със седем месеца предсрочно - на 20 юни 1954 г., от първите мъже на България и Румъния – Вълко Червенков и Георге Георгиу-Деж. Целият град Русе се стекъл на събитието. „Бях дете, когато откриваха моста. Толкова много народ имаше, че нищо не видях от церемонията. Майка ми ме стискаше силно за ръка и ми казваше да внимавам и да не я пускам, защото няма да може да ме открие в тълпата, ако се загубя. Много, много народ, а и как да бъде иначе – в града идваше Вълко Червенков“, сподели спомени пред "Телеграф“ русенецът проф. Петър Иванов.
Събитие
В бюлетина си „Вътрешна информация“ на 20 юни 1954 г. БТА пише за голямото събитие: „Днес българският и румънският народи отпразнуваха забележителна победа по пътя на социализма, братската дружба и мира. Тържествено бе открит и пуснат в експлоатация мостът на река Дунав. Мостът на река Дунав, построен за две години и три месеца, със седем месеца предсрочно, от героичните трудови колективи на България и Румъния, под ръководството на талантливи съветски специалисти, навеки съединява двете братски страни. Осъществена е мечтата на много поколения на българския и румънския народи“.
Жанета Йорданова
