- Борис, вие сте част от актьорския състав на представлението "Преображението" по прочутата новела на Франц Кафка в Драматичния театър "Никола Вапцаров" в Благоевград. Разкажете ни малко повече за спектакъла.
- Режисьор на „Преображението“ е Веселка Кунчева. Започнахме репетиции през февруари с няколко прекъсвания. Аз играя ролята на Грегор Замза – главния герой. Делим си ролята с Теодор Ненов. Не сме на състав, а сме по-скоро групов образ. Вътрешният конфликт се манифестира в нас двамата. Представлението беше много интересно като процес. Започнахме с опити около един месец по теми и образи от „Метаморфозата“ на Кафка. Сътворихме наше авторско представление с тези герои, с някои от случките. Има много образи, много пластика, много експерименти.
- Всеки от вас, актьорите, е дал частица от себе си в представлението. Вие какво дадохте от себе си?
- Мисля, че целият процес и идеи като че ли бяха изцяло от нас. Веселка Кунчева и драматуржката Полина Христова някак си използваха всичко, което им дадохме по време на тези опити и експерименти и го подредиха в едно представление. Всичко, което може да се види, е от нас, актьорите. Всички текстове са родени в самите репетиции. Всяко едно движение. Имали сме по няколкочасови репетиции, в които няколко човека сме на сцената, един влиза – друг излиза. И след известно време започнаха да се раждат едни думи. И така се роди.
- Досега сте представяли спектакъла пред публика два пъти. Импровизирахте ли на сцената?
- Не. Аз имах една импровизация заради техническа неизправност, но публиката много добре го прие. Никой не разбра, че е импровизация. Стана много смешна сцена.
- През лятото ще си почивате и ще го играете и през новия сезон. Как през лятото един актьор помни текстовете?
- Когато толкова много обичаш нещо, няма как да го забравиш. Има текстове отпреди години в студентски постановки, които ти изникват в главата все още.
- Вие самият фен ли сте на Кафка?
- Абсолютно да! Той е много изстрадал човек. Не е имал лесен живот, много добре е знаел откъде идват неговите проблеми и травми и въпреки това не е можел да ги превъзмогне, което е най-интересното у него според мен. Той има много сюрреалистични сюжети и образи, които мен много ме вълнуват. Обичам метафизични неща.
- Как се сработихте с Веселка Кунчева и с другите колеги от екипа?
- Веселка Кунчева е страхотна. Сценограф ни е Мариета Голомехова. Милен Апостолов е наш композитор. Явор Кунчев е наш хореограф. Страхотен екип от професионалисти. За първи път се срещнахме заедно на сцена. Всички те правят много позитивни процеси и умеят да те вкарат в това, което правят и да те запалят по него. За мен беше много голямо удоволствие да работим заедно през цялото време. Нямахме търпение да започнем новата репетиция веднага след репетициите.
- С актьорите за първи път ли се срещнахте на сцената?
- Да. Ние сме около 10 души и само с двама-трима сме работили и преди. Беше много хубаво, защото целият процес успя да ни сплоти като трупа. Петима бяхме нови в трупата на Благоевградския театър и беше много хубаво сплотяване в този процес.
- Това не е първото представление, в което взимате участие с трупата на Драматичния театър "Никола Вапцаров“.
- Първото представление се казва „Момчето от последния чин“ с режисьор Тея Сугарева. В него сме на два състава и имахме няколко представления досега.
В Момчето от последния чин
- Как попаднахте в Благоевградския театър?
- Имаше кастинг през 2022 г. преди лятото. Всичко се случи много набързо в последния момент. Много време си мислех как искам точно там да отида, защото всички говорят за него. Има страхотни проекти, страхотни режисьори. Директорката Маргарита Мачева много добре се справя с това да събере трупа, да викне добри режисьори, да направи страхотни проекти. Това ми беше главният мотив. Не съжалявам.
- Готвите ли нещо ново за предстоящия сезон през есента?
- Имаме проект – започваме „Метаморфози“ на Мери Цимерман. Режисьор е Стайко Мурджев. Скоро започваме репетиции и другия сезон ще направим премиера. Много се вълнувам. Там сме много хора от трупата. Има и гостуващи актьори. Ще бъде интересен процес със сигурност.
В Преображението
- Тази година се дипломирате и в НАТФИЗ. Вие сте част от класа на Иван Добчев. Вълнувате ли се, че завършвате?
- Вълнувам се и ми е малко тъжно. Някой път си мисля как все по-рядко ще се виждаме с колегите и с професора. Но това е нормална част от живота. Аз пак си го каня на всички представления. Когато имам някакво запитване или проблем, се допитвам до него винаги като мой ментор. Много си го обичам.
- Какво е нещото, на което ви е научил и винаги ще следвате?
- Главното, на което ме научи, е никога да не се примирявам с обикновеното, с това, което вече знам и мога. Винаги да търся нещо повече – в представленията, в ролите, в живота си. Да гледам на нещата като на нещо по-специално. Научи ме да търся важното и смисленото като артист. Да не се оставяш на течението. Винаги гледам през тази призма. За добро или за лошо вече винаги гледам през тази призма – това, което правя и гледам. Много съм му благодарен наистина, той е страхотен учител.
- Защо решихте да се насочите към актьорската професия?
- Много спонтанно реших да се занимавам с актьорство. В 12-и клас го реших. Преди това учех компютри в гимназия, но винаги съм пеел, танцувал, рисувал. Изкуствата са ме привличали през целия ми живот. Никога не се бях замислял, че мога да го уча, да го работя. Беше като нещо, което просто ми харесва и ми е интересно. В 12-и клас разбрах за НАТФИЗ и казах на родителите ми, че ще кандидатствам и ще ставам актьор. Беше голяма изненада за всички.
- Те как го приеха, като им казахте?
- Странно им беше, доста голяма изненада беше за тях. Никой от семейството ми не се занимава с изкуства. Подкрепиха ме с известен стрес. Влязох от първия път и те се успокоиха с времето, че това е моят път.
- Какво ви казах,а след като ви гледаха за първи път на сцена? Може би е било в „Апокриф“ в театър „Сфумато“?
- Майка ми много харесва нашите представления с професора и в НАТФИЗ, и в „Сфумато“. „Апокриф“ ми беше първото представление, направихме го още в първи курс. Бяхме пресни и много объркани какво точно правим (смее се). Професорът много добре ни водеше и стана страхотно представление. Това е може би любимото на майка ми. Няколко пъти го е гледала и всеки път много се радва, като го играем. Щастлива е за мен, че правя неща, които ми харесват. Че правя нещо, което е смислено. И сериозно!
- Когато се появихте за първи път на сцена и започнахте сериозно да навлизате в материята, почувствахте ли някакви притеснения, че не е вашето нещо и че няма да се справите?
- Имаше период, в който се чудех дали съм достатъчно способен да бъда в тези среди, да съм актьор. Дали имам какво да предложа на сцената. Не съм мислил никога дали ще имам възможност за реализация. Започнах да правя театър, защото много ми харесва да чета текстове, които някой друг е написал, да изследвам тези персонажи и техния проблем. Никога не съм се замислял дали ще си намеря работа. Винаги влизам с интерес към самия текст и дали ще стане значимо представление за хората.
- Има ли у вас сценична треска?
- Когато знаеш какво искаш да кажеш и какво трябва да направиш на сцената, тогава притеснението е все по-малко. Ако един актьор не знае какво прави, не е сигурен в ролята си и в действието си, може би има притеснение, но, честно казано, много рядко не го изпитвам. Има вълнение, но не и притеснение. Адреналин има.
- А за кинороля мислили ли сте?
- Разбира се. Когато изникне кастинг, за който си струва сценарият, бих се пуснал. Засега нямам роли в киното.
- Колко често ходите на кино и на театър и какво е последното, което гледахте?
- На кино скоро не съм ходил. На театър последно ходих в НАТФИЗ да си гледам колегите, понеже от репетициите и премиерите в Благоевград нямах никакво време. Когато мога, ги гледам, за да видя какво са направили. Има интересни неща. Има и не толкова интересни. Но то студентската работа е такава.
- Извън актьорството кой е Борис и какво обича да прави?
- Много обичам да пея и да танцувам, това е моя страст, откакто бях малък. Започнах с Майкъл Джексън и неговите танци и песни. Това е моя мечта – и професионално да се занимавам с пеене и изпълнения. Обичам да се виждам с приятелите си, когато имаме някакво време, и да обсъждаме различните ни представления. Това ми е най-любимото!
Екатерина Томова
