- В сезона на вирусите как да се предпазим от тях и възможно ли е това?
- В сезона на вирусите всички ние се сещаме за имунната си система и сякаш се надяваме тя да се справи с всички патогени, които ни заобикалят, и епидемиите от грип и други вируси. Но всъщност, за да се справя имунната ни система добре при по-голямо натоварване, както е в есенно-зимния период, то трябва да я подготвим предварително, да създадем всички условия тя да функционира добре. Това е т.нар. имунопрофилактика. Тя включва няколко метода, вкл. поставяне на ваксини, употреба на имуномодулатори и т.н.
По време на епидемии е важно да поддържаме стриктна хигиена, редовно да мием ръцете и да използваме предпазни маски на публични места с много хора – обществен транспорт, търговски центрове и други. Ваксинацията играе ключова роля за предпазване от сериозни заболявания, особено срещу сезонен грип и ковид. Ако прилагаме имунопрофилактика, трябва да имаме предвид, че тя подготвя имунната система за по-трудния есенно-зимен период, но това изисква време и се прави няколко месеца преди него.
- Каляването играе ли роля за по-доброто здраве?
- Каляването е част от имунопрофилактиката заедно с редовната физическа активност, балансираната диета с витамини и минерали, както и умереното излагане на слънце.
- Как да се каляваме?
- Каляването е позабравен начин да се грижим за здравето си, като приложено днес, то включва излагане на въздух, слънце, вода, съобразено облекло спрямо атмосферните условия и не по-малко важно – да бъде премерено и постепенно. Не е необходимо да правим нещо специално в тази насока, а да съблюдаваме здравословния начин на живот и да прекарваме навън колкото е възможно повече време спрямо сезона.
- България премина през пандемия - адекватен ли е ваксиналният имунитет, който беше придобит след нея?
- България, както и целият свят преминаха през пандемия, която ни даде много уроци за справянето ни с такива глобални предизвикателства. Нещо повече – знанията, които получихме за вируса, за взаимодействието му с имунната ни система и целия организъм, тласнаха изключително напред някои течения в медицината като създаване, развитие и подобряване на ваксини, особено РНК ваксините и за онкологични заболявания. Натрупаните данни до момента от света и България, включително наши данни, показват, че ваксиналният имунитет, придобит чрез ваксини, предоставя ефективна защита срещу ковид. Той играе ключова роля в предпазването от сериозно протичане на заболяването и в ограничаването на разпространението на инфекцията в обществото. Нашите проучвания в областта показаха, че хората, които са ваксинирани и са преболедували, имат най-добър имунитет срещу вируса SARS-CoV-2. От друга страна, имунитетът, придобит след преболедуване, има своите ограничения и те са свързани с това, че имунната система е потисната за известен период след боледуването. Това не означава, че трябва да боледуваме нарочно след ваксинация, а че когато сме ваксинирани и се срещнем с вируса, то имунитетът ни става по-добър, а не по-слаб, и в допълнение избягваме тежки усложнения, постковид или фатален изход.
- Издадохте книгата "Детският имунитет" - с какво е полезна тя за родителите и на какво ги учите?
- Книгата "Детският имунитет" разглежда ключови аспекти от развитието на имунната система при децата, като предоставя и съвети за полезни навици и информация как да се грижим за детския имунитет. Постарах се в нея да представа информация, така че родителите да разберат по-добре как работи детската имунна система, но не само. Принципите на развитие и организация на имунната система са същите, както и при възрастните. Беше важно за мен хората да разберат как работи имунната им система и на техните деца, защото когато имат правилната информация, могат да взимат по-добри решения за себе си и здравето си, както и да не изпитват страхове. Също така се опитах да наблегна на това, че е необходимо да приемем, че децата може да боледуват по-често, но от нас зависи да създадем оптимални условия за работата на имунната система. В книгата са разгледани и заболяванията, които са свързани с имунната система – имунни дефицити, автоимунни заболявания при деца, алергични заболявания, други заболявания, имунотерапия, профилактика. Това са теми, които вълнуват хората, а трудно се намира медицински издържана информация по тях
- Подготвяте нова книга, на каква тема е посветена тя и кога да я очакваме на книжния пазар?
- Новата книга е в начален етап, като ще бъдем няколко автори. Книгата ще е на тема малко по-далечна от медицината, но пак свързана с актуална тема в нашия живот. Вече имаме събрани и написани материали и в следващите 1-2 години ще работим по нея.
- Полезно ли е здрав човек да стимулира допълнително имунитета си с имуностимуланти и имуномудолатори?
- Здравият човек може да подпомогне своя имунитет чрез консумация на богата на хранителни вещества храна, редовна физическа активност, избягване на стреса, спазване на принципите на имунопрофилактиката. Защо е важно е да се спазват здравословни навици? За да работи имунната ни система при нормални условия. В някои случаи се налага да допълним храненето с витамини, които са в недостатъчност или дефицитни, или да приложим добавки или лекарства, за да модулираме имунната система. Такива случаи са например когато дете или възрастен боледуват по-често от останалите, пациенти с хронични заболявания, след тежко боледуване и т.н. Сигурно не е изненада за никого, че недостатъчност и дефицит на витамин Д се среща често по нашите ширини. А има пряка обратна връзка между ниските нива на витамин Д и високата честота на автоимунни състояния или често боледуване от инфекции. Добре е да се следят нивата на този витамин и при необходимост да се суплементират.
- Когато сме болни от вирусна инфекция, трябва ли да се приемат имуностимулатори?
- Когато сме болни от вирусна инфекция, обикновено лечението е симптоматично, а рядко разполагаме и със специфично (напр. при грип). Не всички инфекции изискват имуностимулация и в някои случаи това може да бъде неефективно. Много по-важна е имунопрофилактиката, която да създаде по-голяма устойчивост на организма към различни патогени. При някои пациенти, при които има нарушения в имунитета или намален имунитет, препоръчваме имуномодулатори, така че да се избегне настъпване на усложнения при тях. Както вече споменахме, те могат да бъдат както витамини, така и хранителни добавки и лекарства.
- Трябва ли новородените бебета да се изследват за имунен дефицит?
- Различните форми на имунен дефицит може да се срещат при един на всеки 500 души. Тежките имунни дефицити са изключително редки, но съвременните технологии на изследване дават възможност да се направи такъв скрининг в капка кръв още при раждането. Надявам се в следващите години този скрининг за имунни дефицити да се прилага и у нас. А дотогава – имунните дефицити се изявяват в ранна детска възраст или на по-късен етап, затова се ориентираме по оплакванията на пациентите и провеждаме съответните изследвания. Ако се установи имунен дефицит на всеки етап от живота, то се провеждат допълнителни изследвания, след което се преценява каква да е терапията на база измененията в имунната система и как може тя да бъде възстановена.
- Какви са белезите, че едно дете може да има имунен дефицит?
- Някои от белезите за първичен имунен дефицит при децата и възрастните включват чести и тежки инфекции, инфекции с опортюнистични патогени, бавно зарастване на рани, образуване на абсцеси, „невиреене“ на бебетата, необходимост от употреба на венозни антибиотици, нужда от лечение в болница, роднина с имунен дефицит и други. Необходимо е също така да се преброят някои по-тежки инфекции – колко пневмонии има за година, колко отита, колко ангини и т.н. Някои пациенти имат вторичен имунен дефицит, който се появява след тежка инфекция, при хронично заболяване (диабет, бъбречно, белодробно, онкологично), тежка имунопотискаща терапия. Консултациите при имунолог са препоръчителни при хронични заболявания, често повтарящи се инфекции и при наличие на автоимунни състояния. Редовни медицински прегледи също могат да помогнат за ранното откриване на проблеми с имунната система. Важно е да се знае, че имунодефицитните състояния, особено вторичните, са често срещани, но при овладяване на основното състояние, довело до потиснатата имунна система, състоянието на пациентите се подобрява.
- При колко и какви болести на година трябва да вземем мерки и да потърсим помощ от имунолог?
- При мен и другите имунолози помощ търсят родители на деца, които боледуват по-често от връстниците си или по-тежко, налага се да ползват по-често антибиотици. След провеждане на изследванията обикновено се оказва, че не се касае за първичен имунен дефицит, а за леки нарушения в имунитета, които могат да се повлияят с подходяща имунопрофилактика и/или имуномодулация. Всеки родител, който се притеснява, че детето му има имунен дефицит, може да потърси лекарска помощ и да се назначат съответните изследвания, за да се оцени имунната функция. Това се отнася и до възрастните, които имат неспецифични оплаквания, които могат да се асоциират с автоимунни или имуномедиирани заболявания.
- Нараства ли броят на страдащите от имунни заболявания, какви са най-често те?
- Дали нараства честотата на заболяванията, свързани с имунната система, е трудно да се прецени. Подобрява се диагностиката обаче, което води и до по-голям брой пациенти, които се диагностицират с тях. Има редица автоимунни заболявания, които се срещат често – например тиреоидитът на Хашимото, а някои са по-редки – лупус, ревматоиден артрит, системна склероза. Има заболявания, при които има нарушения на имунната система, без да са автоимунни, например някои форми на белодробна астма, мултиплена склероза и други. Всички тези състояния изискват индивидуален подход и лечение. Автоимунните заболявания често дебютират фамилно, затова ако имате роднина с автоимунно състояние, трябва да се проследявате по-внимателно за възникване на такова и при вас. Също така пациентите с едно автоимунно заболяване могат да развият друго в рамките на живота си, затова трябва да се следят редовно.
- Какви иновации има в областта на имунологията и за какво помагат те?
- Иновациите в имунологията включват подобрена имунотерапия, генна терапия и персонализирана медицина. Всички тези направления на медицината и имунологията имат за цел създаване на по-ефективно лечение и предотвратяване на усложнения и фатален изход. Моите лични научни интереси са свързани с диагностиката на имуномедиирани заболявания, ваксинология, имуномодулация, имунните механизми на ковид и постковидните състояния.
- Каква е ролята на пробиотиците за имунитета? Може ли при предозиране да навредят и какви вреди могат да причинят?
- Пробиотиците могат да подпомогнат имунната система, поддържайки баланс в микробната флора в гастроинтестиналния тракт. Този баланс на микробиома в организма поддържа и развива имунната система. Въпреки това приемът трябва да бъде в рамките на препоръчителните дози и по показания. Пробиотиците могат да бъдат вредни, ако се прилагат в прекалено големи дози и при пациенти с имунен дефицит. Последните проучвания сочат, че пробиотиците имат строги показания и са най-полезни при нарушения на микробиома, а по-малко при здрави лица.
Това е тя:
Д-р Цветелина Великова e родена в София.
Завършва Медицинския университет в София и има придобита специалност „Клинична имунология“.
Има придобита магистърска степен по специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт“.
Д-р Великова се занимава както с диагностика на пациенти, така и с провеждане на научни изследвания и преподаване.
Тя има повече от 300 публикувани високоимпактни научни статии и над 15 научни проекта.
Специалистът има блог по имунология на български език (www.drvelikova.com) и издадена книга „Детският имунитет“ (2022).
Номинирана в "Човек на годината" в колективна номинация за провеждане на над 500 часа в семинари и обучение за COVID-19 ваксините на учители и директори
Владимир Христовски
