Миналия месец учителка от западния индийски град Пуна завари шестгодишния си син разстроен заради домашните. „Бях изтрила някои думи и го помолих да ги напише наново. Предположих, че е ядосан и затова не държи молива правилно", каза тя пред вестник Indian Express. Майката никога не си е представяла, че трудностите му с молива могат да са първият признак на синдрома на Гилен-Баре (СГБ), рядко заболяване, при което имунната система атакува нервните клетки, причинявайки мускулна слабост и парализа. След дни момчето постъпва в реанимация, като не може да движи нито ръцете, нито краката си. Състоянието му се влошава, малкият губи способността да преглъща, говори и в крайна сметка да диша, което изисква включването на апаратна вентилация. Сега вече детето се възстановява.
Момчето е един от около 160 докладвани случая на СГБ от началото на януари в Пуна, образователен и ИТ център, заобиколен от индустриални градове и села. Има пет предполагаеми смъртни случая. В момента 48 пациенти са в реанимация, 21 са на вентилация, а по официални данни 38 вече са изписани.
СГБ започва с изтръпване на краката и ръцете, последвано от мускулна слабост и затруднено движение на ставите. Симптомите се влошават в продължение на две до четири седмици, като обикновено започват в ръцете и краката. Отчетената смъртност варира между 3 и 13% в зависимост от тежестта и качеството на здравната помощ. Избухването на болестта в Пуна се проследява до патоген, наречен campylobacter jejuni, водеща причина за хранителни инфекции и най-големият двигател на СГБ в световен мащаб.
Пилета
Връзката между двете е открита през 90-те години на миналия век в селските райони на Китай, където патогенът е често срещан при пилетата, а огнища на СГБ възникват в периода на всеки мусон, когато децата играят във вода, замърсена с пилешки или патешки изпражнения. СГБ не е съвсем необичайно в Индия. От базирания в Бангалор Национален институт по психично здраве и невронауки (NIMHANS) са изследвали 150 пациенти със СГБ за период от пет години между 2014 и 2019 година. Констатациите на учените показват, че 79% от пациентите са имали данни за предишни инфекции. Трябва да се отбележи, че съпътстващите инфекции са по-чести, възникващи при 65%, което предполага сложно взаимодействие на бактерии и вируси.
Разпространение
Съвсем наскоро бяха докладвани огнища, свързани с патогена, от цял свят. През първите седем месеца на 2023 г. Перу съобщи за над 200 предполагаеми случая и най-малко четири смъртни случая от СГБ, което накара правителството да обяви извънредно положение в областта на здравеопазването и да засили мерките за обществено здраве. Две трети от случаите са били свързани с кампилобактера.
В страни с добра хигиена по-малко случаи на СГБ са свързани с кампилобактер, като там респираторните инфекции са основен фактор, казват експерти. Имаше и други задействания. През 2015 г. Бразилия съобщи за група случаи на СГБ, свързани с вируса Зика.
Ваксини
Ваксините рядко могат да предизвикат СГБ, но се съобщава, че една ваксина срещу Covid е свързана с няколкостотин случая на СГБ в Обединеното кралство през 2021 г.
„Campylobacter е ендемичен със стотици хиляди случаи, които се случват през цялото време. Той винаги съществува в околната среда“, коментира Хю Уилисън, професор по неврология в университета в Глазгоу. Има специфичен щам, който има покрит със захар външен слой и в редки случаи молекулярната му структура съвпада с покритието на човешките нервни клетки. Когато имунната система на пациента атакува бактериите, тя може да се насочи и към нервите – процес, наречен молекулярна мимикрия – водещ до СГБ. Въпреки това малка част от щамовете на кампилобактера имат тази нервна обвивка.
Повечето експерти изчисляват, че около един на 100 щама на кампилобактер носи риск от СГБ и един на 100 души, заразени с такъв щам, развива СГБ, което прави общия риск приблизително едно на 10 000. Това създава нещо, което проф. Уилисън описва като „имунологична руска рулетка“, задействайки „остро неврологично цунами“, което преминава през периферната нервна система. След като имунният отговор отшуми, атаката отслабва – но тялото все още се нуждае от време, медицински грижи и подкрепа, за да поправи щетите.
Лечение
Това, което влошава нещата, е, че няма лек. При СГБ тялото произвежда антитела срещу кампилобактера, които след това атакуват нервите. Лекарите използват „плазмен обмен“, процес, който филтрира кръвта за отстраняване на вредните антитела, заедно с интравенозен имуноглобулин (IVIG), терапевтично антитяло, получено от нормална кръв, за да помогне за намаляване на тежестта на заболяването. Другото предизвикателство е, че няма нито един тест за диагностициране на СГБ. Диагнозата, казват лекарите, се основава главно на клиничните характеристики. Представя се като форма на парализа, която може да бъде причинена и от полиомиелит, вируси или рядко неврологично заболяване.
„Диагнозата е съзвездие от клинични характеристики. Лесно може да се случи погрешна диагноза или липса на диагноза, или късно диагностициране“, казва проф. Уилисън.
Източник: BBC News
