В секи знае, че децата, които имат достъп до телевизора, често се развиват по-бързо от тези, които са лишени от това удоволствие. Но информационните технологии освен плюсове имат и минуси.
Твърде дългото седене пред телевизора води до преумора и натоварване на нервната система, показват повечето изследвания.
Гледането на телевизор по време на хранене е вредно за детското здраве и това невинаги е известно на родителите, поощряващи (а често и възпитаващи у децата си) такъв разпространен и на пръв поглед безобиден навик.
Маневра
Касетата с любимия анимационен филм често се оказва помощник на майката или бабата, която се опитва да нахрани капризното дете. Докато гледа увлечено в екрана, то поглъща всичко, което му се предлага. „Отвличащата маневра” всъщност откъсва детето от храненето, тъй като то свиква да съчетава тези неща. Формирайки такъв навик още в детството, ние рискуваме това да се превърне в практика. А оттам се стига до последици като преяждането и наднорменото тегло.
Данните от изследване, проведено от университета в Пенсилвания сред малчугани, привикнали да обядват пред телевизора, сочат, че те изяждат три пъти повече храна от връстниците си, чиито родители не цъкат програми с дистанционното. И обратната ситуация: деца, които не са приучени да се хранят пред образите от екрана, консумират по-малко.
Коментирайки резултатите от изследването, професор Лори Франсис смята, че родителите и възпитателите трябва да се откажат от телевизионните кадри, ако искат да научат детето да се храни правилно.
Резултатите от друго изследване, проведено от Лори Франсис и Лин Бирч, който е директор на държавен изследователски център на детското затлъстяване, са публикувани в един от броевете на списанието на Американската асоциация на диетолозите.
Експеримент
В проучването взимат участие 24 деца на възраст от 3 до 5 години, а също и техните майки. В продължение на два дни на децата, разделени на неголеми групи, били показвани анимационни филми, докато се хранят. През следващите два дни телевизорът бил изключен. Менюто било едно и също: пица, неподсладен ябълков сок, крехки моркови и мляко. Като лека закуска сервирали на децата мляко, крекери и сладък бананов чипс. Резултатите показали, че пред телевизора се изяжда много повече храна. На основата на своите наблюдения учените стигнали до извода, че децата, на които се разрешава да гледат телевизия по време на ядене, могат да станат по-нечувствителни към засищането. С други думи детето, което се отвлича от телевизионните кадри, не е в състояние да контролира количеството консумирана храна и момента на насищане. Трябва да се отбележи, че в хода на това изследване била подбрана любима за децата храна, а всички анимационни филми били с положителен сюжет. Тоест негативните емоции, свързани с храната и обкръжаващата ги обстановка, били минимални.
Въздействие
Естествено е да се предположи, че филмите и телевизионните предавания, носещи напрежение, усилват вредното въздействие на телевизора върху психиката и храненето на детето. Нервната система на децата е възприемчива към впечатления и информация както положителна, така и отрицателна. Ето защо с гледането на телевизия или видео по време на ядене детето се „превключва” на силен раздразнител – а именно от телевизора. Храната в този случай се оказва „зад кадър” и ползата от нея значително намалява – детето не обръща внимание нито на изяденото количество, нито на съдържанието, дъвче и преглъща автоматично храната, което на свой ред се оказва пагубно за храносмилането.
В дадената ситуация най-новите изследвания потвърждават забравения бабешки съвет: „Гледай си в чинията, когато ядеш!”.
6-те най-често допускани грешки
“Родителите смятат, че тяхната работа е да приготвят на децата си нещо за ядене. Но всъщност тяхната задача е да осигурят разнообразие от здравословна храна и да направят децата си открити към храната” - споделя Хариет Уороби, детски инструктор по хранене. Кои са най-често допусканите грешки при детското хранене и полезна ли е т.нар. „шоколадова диета”, при която родителите залъгват децата си с бонбони, чипс, вафли, зърнени закуски и сокове с консерванти, коментира публикация в електронното издание на „Ню Йорк Таймс”.
1. Кухнята – забранена зона
Всеки знае колко опасности крие кухнята – горещи котлони, кипяща вода, остри прибори, с които детето може да се набоде... Родителите се предпазват от всичко това, като обявяват периметъра, в който готвят, за забранена зона. Но така детето става незаинтересовано към този процес и това затруднява опитите да бъде накарано да опита някоя нова храна.
Педагогическият колеж към Колумбийския университет провежда доста изследвания как участието в готвенето влияе върху хранителните навици на децата. В едно от тях близо 600 деца в една детска градина преминават през курс на обучение, целящо да увеличи зеленчуците и пълнозърнестите продукти в менюто им. Част от децата участват и в готварски практически занимания. Оказва се, че децата, които сами са приготвили ястията си, са много по-склонни да опитат храната и дори да искат допълнително в сравнение с тези, които не са се включили в готварските уроци.
2. Поне една лъжичка!
Сигурно ви се е случвало да произнесете фразата: „Поне една лъжичка, моля те!”. Това кандърдисване на детето обикновено дава обратен резултат. Но опитите продължават, което води до взаимно изнервяне.
Със същия ефект е и ултиматумът: „Ако си изядеш зеленчуците, ще гледаш телевизия!”. Това не върши работа. „Дори и да накарате децата да изядат дадена храна в момента, в дългосрочен план те ще са по-малко склонни да ядат същия продукт или ястие”, предупреждава д-р Лин Бирч. Ето защо по-добрият подход е храната да се сервира на масата и детето да се подкани да я опита. Не е фатално, ако не го направи. И в никакъв случай не трябва да се предлага награда. Неутралитетът в случая е най-полезният ход.
3. Забраненият плод е най-сладък
Изследване показва, че децата, на които се забранява да докосват определени храни, имат много по-голяма склонност да преяждат с тях, ако им се отдаде възможност да си ги осигурят. В хода на експеримента част от десертчетата, които децата харесвали, били оставени свободно на видно място, а друга част били прибрани в прозрачна кутия, към която също имали видимост. Когато дали възможност на децата да изберат от кои десертчета да опитат, те се насочили към тези в кутията. В резултат била отчетена три пъти по-голяма консумация на „скритите”.
4. Мама е на диета
Проведени анкети в САЩ показват, че децата в предучилищна възраст харесват или отхвърлят същите плодове и зеленчуци, които обичат или не техните родители. Копирането на поведението на възрастните в този период от живота е много силно. Ето защо родителите, които се опитват да свалят излишни килограми, трябва да внимават с коментарите пред децата. Д-р Бирч казва: “Повечето майки смятат, че децата не възприемат тази информация. Но всъщност те учат децата си дори и когато диетата не дава резултат.
Освен това вманиачените по отношение на теглото си майки са склонни да ограничават и храненето на дъщерите си, за да „стигнат тяхното положение”. Проблемът е, че по този начин се създават променливи диетични навици, които водят до риск от хранителни смущения или се превръщат на свой ред в мания”.
5. Зеленчуци, който не яде...
Знаете колко хора са вманиачени на тема здравословно хранене. Много от тях си въобразяват, че варените на пара зеленчуци са единствено приемливи за децата им. Всъщност по този начин, освен че са безвкусни, зеленчуците стават и дразнещо досадни. Добавянето на малко масълце, дресинг, сос или дори кафява захар значително ще повиши атрактивността на зеленчуците за децата. Не на последно място - мазнините ще направят мастно разтворимите съставки усвоими.
6. Това не го ядем!
Особено при захранването на кърмачетата това е често срещана реплика. Един-два опита и отегчителното превъртане на храната в устата води до извода, че тя трябва да бъде изключена завинаги от менюто, защото детето не я харесва. Всъщност хранителните предпочитания се променят. И ако в началото детето предпочита плодовите пюрета пред зеленчуковите, това съвсем не е гаранция, че ще трябва да му подслаждате всичките манджи, защото иначе няма да ги яде. Сюзан Робъртс, специалист по хранене към Tufts University, предлага “правилото на 15-те опита” - дадена храна да се предложи поне 15 пъти, за да се разбере дали детето ще я приеме или не. Оттам нататък кръгът трябва да се разширява постепенно със сходни по вид храни.
Кристи Красимирова
