В оенните конфликти в цял свят ескалират, а бойното поле става все по-обширно и се простира в дълбочина. Това налага да се атакуват цели с висока стойност на по-големи разстояния.
„Преди повече от 10 години тествахме с Boeing бомбата с малък диаметър (SDB), изначално разработена за самолети, за да я адаптираме за наземен пуск, като я направим достъпна за артилерията. Защо? Тя има много голям обсег, а може да уцели целта си с точност до един метър“, поясни Мортен Йенсен, директор „Пазари и продажби“ в шведския отбранителен концерн Saab.
При наземен старт изстрелваната от земята бомба с малък диаметър има обсег до 150 km, което й позволява да преодолее голямо разстояние до целта.
Войната между Русия и Украйна даде възможност на водещите световни производители да проверяват в бой своите нови концепции и оръжейни системи. Пример за това е GLSDB, която направи световния си дебют по полетата на Донбас. Тя илюстрира иновативно модифициране на вече съществуващи оръжия в нова роля, което драстично повишава техните способности.
Генезис
Бомбата с малък диаметър GBU-39 (SDB) бе разработена от Boeing, когато в света станаха модерни мироопазващите мисии и трябваше да се ограничат т. нар. странични щети от бомбардировки на населени места. Мироопазващите мисии постепенно свършиха, а на хоризонта през 2014 г. се появи конфликтът в Донбас.
Инженерите от Boeing бързо установиха липсата на високоточни, но евтини боеприпаси за западните системи за залпов огън (РСЗО). Така те решиха да модифицират серийното произвеждани SDB за наземен старт. Роди се хибрид, който използва за носител ракетата M26 за западните РСЗО M270/GMLRS/HIMARS.
Ракетите, изстреляни от по-голямо разстояние, са уязвими за откриване и противодействие на противника. GLSDB и при изпитанията, и при бойно използване се представи по-добре от очакванията по отношение на податливост на смущения. GLSDB има 7 сателитни канала за навигация в допълнение към инерционна навигация и система защита от заглушаване. Тези системи, съчетани с протоколи за сигурност и усъвършенствана комуникационна технология, осигуряват непрекъснатост на операциите.
Системи
GLSDB интегрира две системи, доказали се в битки - Small Diameter Bomb I на Boeing и ракетата M26 от системата РСЗО M270 и вариантите й. Boeing, в партньорство със Saab, разработват „междустепенен адаптер“, за да свърже SDB с ракета M26. Помощ оказват и норвежко-финландската компания Nammo и норвежката компания Nordic Shelter. Адаптивността на GLSDB не само спестява ресурси за СВ, но и увеличава възможностите на съществуващите системи.
Спрямо РСЗО HIMARS/M270 с неуправляеми ракети далечината до атакуваната цел, както и скоростта на движение се удвояват с GLSDB. С това тези системи не само стават по-ефективни, но и по-безопасни за разчета, който не трябва да се приближава много до фронтовата линия, за да порази вражеските цели.
Системата може да бъде интегрирана и в други РСЗО, намалявайки демаскиращите й признаци и затруднявайки откриването й от врага. Разработването бе в периода 2015-2022 г., а масовото серийно производство започна през 2023 г. Бомбата имаше своето първо бойно използване в Украйна през 2024 г.
Касетки
Предимството на M26 е, че има огромен запас от тези ракети, въпреки че производството им е спряно през 2001 г. Дотогава са произведени 506 718 ракети, като към 2024 г. остават 439 194 от общия брой. От днешна гледна точка звучи учудващо, но до 2007 г. СВ на САЩ плащат за утилизацията им.
Причината - оригиналните боеприпаси на M26 не отговарят на условията на Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси. GLSDB може да бъде изстреляна от РСЗО MLRS/GMLRS/HIMARS, но има и собствена пускова установка - стандартен 20-футов контейнер. Това улеснява създаването на примамки двойници и на врага е по-трудно да локализира и порази системата.
Ракетният двигател издига GLSDB на достатъчно голяма височина и й придава нужната скорост, след което тя се отделя от ракетата и се разгъват крилата, с които планира към целта. GLSDB носи по-малка с около 1/3 бойна част, но това се компенсира с много по-голяма точност и съответно по-малък разход на боеприпаси. Зарядът й е около 16 kg срещу 23 kg на стандартната бойна част на М26. Ракетите от обичайните РСЗО летят по балистична траектория, а GLSDB по управлявана траектория. РСЗО GMLRS носи и може да изстреля в залп 12 ракети M26, а М142 HIMARS - 6.
Само за 7 години Boeing и Saab Group проведоха 3 успешни теста с GLSDB още през февруари 2015 г. За разлика от традиционните артилерийски оръжия GLSDB предлага 360-градусово покритие с високи и ниски ъгли на атака, което е подходящо за цели в планински условия. GLSDB има обхват от 150 km. Взривателят позволява бомбата да детонира над земята (дистанционно) или със закъснение за дълбоко проникване.
На демонстрация от 2017 г. GLSDB атакува движеща се цел на разстояние от 100 km. За целта тя използва за проследяване и финално насочване полуактивен лазер.
Високоточни оръжия за бедни държави
GLSDB струва на американските СВ около 40 000 долара заедно с ракетите M26, които се вадят от военновременните запаси. За сравнение цената само на управляема ракета M31 за GMLRS e 500 000 долара.
GLSDB се предлага на Украйна като алтернатива на далекобойните ракети ATACMS с обсег от 300 km, чиято единична цена обаче е над 1 млн. долара. Другата алтернатива за удари на дълги разстояния са европейските ракети Storm Shadow с обхват 250 km и с цена 2,5 млн. долара. Това нагледно илюстрира успеха на концепцията на GLSDB - алтернативно високоточно оръжие за бедни държави със същия ударен капацитет и далечина на пуск като на високотехнологичните, но и доста по-скъпи високоточни ракети.
Одобреният пакет за Киев
На 3 февруари 2023 г. правителството на САЩ обяви пакет за помощ за Украйна, включващ GLSDB, които могат да се изстрелват от вече доставените РСЗО HIMARS/М270. Целта е да могат да се поразяват руски цели на 2 пъти по-голяма дистанция от 150 km извън обсега на GMLRS от 85 km. Реално, както съобщи Politico, ракетите са доставени на 30 януари 2024 г. На 14 февруари 2024 г. руските медии публикуваха кадри на нещо, което изглеждаше като останки от опашката на GLSDB. Съобщено бе, че са открити край град Кременная (Луганска област). На 26 март 2024 г. GLSDB бе използвана за удар по къща в Чернянка (Херсонска област), където бяха базирани руски оператори на БЛА. Украинските сили също така унищожиха руска 120 mm самоходна минохвъргачка 2С9 „Нона“.
Димитър Ставрев, военен експерт
