С тенописи- реплики от най-известните картини на един от най-популярните ни живописци Георги(Джон) Попов украсяват фасади в родното му село Видинци. Това съобщи кметският наместник Пенка Трънкова. Попов е роден през далечната 1906 година и излагал свои творби в Парижкия есенен салон.
Стенописи- реплики от най-известните картини на един от най-популярните ни живописци Георги(Джон) Попов украсяват фасади в родното му село Видинци. Това съобщи кметският наместник Пенка Трънкова. Попов е роден през далечната 1906 година и излагал свои творби в Парижкия есенен салон.
Стана дума за нарисувани от група млади живописци по време на първия засега пленер под наслов „От Видинци до Париж“ тази есен. Идеята е пленерът да стане ежегоден, като догодина ще бъдат преобразени още няколко фасади на къщи в селото, където постоянно живеят едва 20 души, петима от които са от семейство калайджии. Сред постоянните жители е 83-годишният дядо Ради Гочев, чийто баща е бил сред другарчетата на бъдещия майстор на натюрморта, фигуралните композиции, голото тяло и пейзажа.
Бъдещият специализант в парижката академия „Жулиан“, където в периода от 1930-1935 година работи в ателието на професор Албер Ролано е роден в семейството на селски учители на 6 май 1906 година и завършва ямболското смесено педагогическо училище. В художествената академия изучава живопис при проф. Стефан Иванов преди да спечели едногодишна стипендия за Франция.
За Париж заминава с първата си съпруга Миша, заради повиквателна за армията се връща в България, но вече бил трайно запленен от работите на футуристите и кубистите. При повторното си идване в Париж получава и специална награда от есенния салон за един от портретите си. След втората световна война, в която участва като художник на фронта и дори е удостоен с орден известно време живее и работи в Швеция, където илюстрира книгата на Омар Хайям „Рубайат“ като по този начин открива своето ново амплоа:през 1954 година повтаря успеха си с илюстрирането на руския епос ‛Песен за похода на Игор.
След оттеглянето си от активното рисуване за кратко време /по-малко от година/ е главен художник в Народния театър. Тогава прави сценографията на постановките "Дванайсета нощ" и "Тревога". След това, през 50-те години, посвещава живота си на киното, като става художник-постановчик на филмите ‛Под игото‛ (1952 г.), ‛Героите на Шипка‛ (1954 г.), "Две победи" (1956 г.), "Легенда за любовта" (1957 г.), "Случаен концерт" (1960 г.). Умира от инфаркт докато украсява със стенописи каюткомпанията на чешки параход, спуснал котва на порт Варна на 26 май 1961 година. Оставя богато наследство, разпръснато в различни галерии и частни колекции, периодично някои от работите му се появяват на търгове у нас и в чужбина.
Монитор
