Т ази година се навършават 890 години от възстановяването на Българската патриаршия. Неин първи архипастир става свети Йоаким I Търновски, чиято памет се чества на 9 септември.
Света гора
Свети Йоаким е роден през втората половина на XII век. Съгласно житието му още през младежките си години, „когато възненавидял измамата на този свят“, се посвещава на Бога. Установява се в един от манастирите на Света гора, където прекарва дните си „в непрекъснати молитви, пост и бдение“ и се прочува сред другите монаси като благочестив човек и строг аскет, който „непрекъснато изтезавал тялото си“.
След много години, като подвижник, Йоаким се връща по българските земи и се установява с трима свои ученици около едно място край река Дунав, близо до село Красен (сега в община Иваново, област Русе). Изсича малка скална църква в дефилето на река Русенски Лом, където достига такива висоти в монашеските си подвизи, че сам цар Иван Асен II чува за тях и отива да му се поклони. Царят извлича голяма духовна полза от посещението си, което вероятно е коренът на по-сетнешната им близост. Според един летопис Йоаким бил толкова смирен и преподобен в методичното учение, че става духовен наставник на Иван Асен II. На тръгване владетелят, проявявайки обичайната си щедрост, дарява стареца с много злато, с което той наема работници да изсекат в скалите голяма църква в името на архистратега Михаил. Така се ражда днешната Затрупана църква при село Иваново, Русенско. Скоро на това място е построен голям скален манастир, който приютява множество отшелници – Йоаким неуморно ги посвещава в божественото учение и ги направлява в монашеско бдение.
Избор
През 1227 (или 1232) година монахът Йоаким е избран за Търновски архиепископ на мястото на оттеглилия се след 40-годишно служение в един от светогорските манастири примас Василий (както се нарича съгласно сключената през 1204 г. уния с папата главата на Българската църква). Това съвпада със скъсването на съюза на цар Иван Асен с латинците и сключването на такъв с Никейския император Йоан III Дука Ватаци, като едно от условията е било признаването на пълната автокефалия на Българската църква. Православните патриарси, които са обезпокоени от продължаващата вече три десетилетия уния, макар и до голяма степен чисто формална, откликват на това искане. Така се свиква през 1235 г. Всеправославен църковен събор в Лампск под председателството на Вселенския патриарх Герман II. Антиохийският патриарх Симеон успява да участва лично в събора. Йерусалимският Атанасий и Александрийският Николай не могли да присъстват поради проблеми, създавани им от арабските владетели, но изпратили своите съгласителни грамоти с подпис и печат. Така Йоаким е интронизиран за български патриарх, с което става петият такъв в православния свят. Вселенският патриарх Герман II му връчва лично послание, скрепено с подписите на останалите патриарси и със златен печат.
Държавник
Свети Йоаким се проявява не само като знаменит духовник и книжовник, но и като държавник. Вероятно след смъртта на Иван Асен II през 1241 г. патриархът става регент настойник на малолетния цар Калиман I Асен. Йоаким отделя голямо внимание и на чисто пастирските си задължения: моли се за страната и народа, грижи се за сираците, подпомага бедните и издейства помилването на осъдени, включително и със смъртни присъди. При неговото патриаршество са пренесени мощите на света Петка Епиватска от родното й място в Търново. За тази цел бил изпратен митрополит Марко Преславски, който ги пренесъл тържествено в Търново. Там били поставени в дворцовата църква, посветена на тази светица, където пролежали повече от 160 години до падането на България под турско робство.
Патриарх Йоаким умира на 18 януари 1246 г. Скоро след смъртта си е канонизиран за светец, а в негова чест е написано специално житие.
Погреба в Търново св. Сава Сръбски
Току-що избран за патриарх, свети Йоаким бива посетен и от най-великия сръбски светец – архиепископ Сава. На път от Палестина за родината си той се отбил в Търново, за да се види със своя „сват цар Асеня“. Св. Сава взел участие във Великия Богоявленски водосвет на река Янтра, но бил вече в напреднала възраст, простудил се тежко и на 14 януари 1236 г. починал. Погребали го тържествено в зидан каменен гроб при църквата „Свети 40 мъченици“, откъдето една година по-късно е пренесен в Сърбия. Гробът му, макар и празен, и днес се пази в историческата църква.
