П реди 130 г., на 3 януари 1892 г., е роден Джон Толкин, известен в цял свят като създател на епичните фентъзи романи „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“.
Участник в Първата световна война, изтъкнат лингвист и познавач на митологията, той създаде разработената до дреболии Средна Земя, но ни остави много загадки, изтъкна сайтът „Газета“.
Толкин имал две страсти в живота: да създава нови езици и да измисля митове. От най-ранните си години писателят се огорчавал от това, че любимата му Англия няма собствени легенди и предания. „Има гръцки, келтски, романски, германски, скандинавски и фински епос (последният ми направи най-силно впечатление), но няма абсолютно нищо английско освен евтини издания на народни приказки“, писа той.
Толкин като младши офицер през 1916 г.
В желанието си да запълни този културен пропуск, още от 14-годишна възраст Толкин започнал да измисля езици. А две години по-късно той срещнал любовта на живота си - съседското момиче Едит Брат. Именно тя го вдъхновила да напише книгата „Силмарилион“ - за любовта на смъртния човек Берен и тъмнокосата елфка Лутиен. Той нахвърлил първите си записки по този текст във военна болница, където се озовал след битката при Сома.
След като се върнал вкъщи, Толкин започнал да преподава в Оксфорд, където се присъединил към литературния клуб „Инклингите“. Но за най-честните си критици писателят смятал своите деца, на които обичал да разказва истории за малки същества, които са ни познати от кинотрилогията на Питър Джексън.
“В една дупка в земята живееше хобит” - с това изречение се зароди светът на Средната Земя, който Толкин създал случайно. След това обаче той не могъл да се спре и със свойствената му педантичност измислил не само приказните персонажи, но и цяла география, език и генеалогия.
В един обичаен ден, когато проф. Толкин проверявал есетата на студентите си, той без никакъв умисъл започнал да пише за съществата от приказката, която неотдавна разказал на децата си.
Когато изпратил ръкописа на издателството Allen & Unwin, писателят не се надявал на успех. Но много скоро книгите му придобили култов статут и карали читателите да се ровят в речници и древни текстове, за да търсят произхода на думата „хобит“. Смята се, че писателят я е измислил, като е съчетал думите „хомо“ и „рабит“ (заек на английски).
Наистина тези миролюбиви дребосъци напомнят на хора с височина 90-120 см, които живеят в къщи, прилични на заешки хралупи. Други персонажи от този епос нерядко ги приемат за зайци.
Според друга версия, „хобит“ произлиза от думата „хоб“ - така в английския фолклор наричали домашните духове. Неслучайно хобитите са описани като същества, които не обичат да напускат пределите на дома си.
По време на своя поход Билбо Бегинс и неговите другари срещат тролове, елфи, гоблини, варгове, гигантски паяци, мечока магьосник Беорн и други митични същества. Повечето от тях проф. Толкин е заимствал от древногерманския епос.
Дори названието на света, в който живеят героите - Средната Земя, е аналог на задморската земя Мидгард от Старшата и Младшата Еда. Оттам писателят е взел и имената на гномите Дурин, Торин, Бифур, Дори, Ори и т. н. Сред тези герои има и Гандалф, който обаче по описание повече прилича на алв, т. е. елф.
В една пещера Билбо Бегинс среща същество на име Ам-гъл, на когото му се приисква да изяде случайния пътник. Тогава обаче хобитът сключва с него облог - да го пусне невредим, ако премине през изпитание с гатанки. Такъв мотив има и в Старшата Еда, и в „Сагата за крал Хайдрек Мъдри“. В тях върховният бог Один печели играта благодарение на въпрос, чийто отговор знае само той.
Восъчна фигура на Ам-гъл
Образът на Ам-гъл пък има общи черти с Грендел от „Беовулф“, а също така с Голем от еврейската митология и с уродливия дивак Калибан от „Бурята“ на Шекспир. Но авторът споменава, че някога Ам-гъл е бил хобит на име Смеагол, но е изгубил предишния си облик заради вълшебния пръстен. Заради съкровището си той убил свой приятел по време на риболов, след което изгубил разума си.
Този епизод има паралел с карело-финския епос „Калевала“. В него героят Кулерво по време на лов на костури се скарва с брат си Унтамо и го убива. Неслучайно любимото ястие за Ам-гъл е суровата риба. Пак по време на играта този антигерой случайно изпуска пръстена, който Билбо си присвоява. Подобен сюжет описва Платон в „Републиката“. Там пастирът Гигес намира пръстен, който прави собственика си невидим. Подобен вълшебен пръстен има и гномът Андвари от „Сагата за Велсунгите“.
Най-очевидни паралели следващата книга на Толкин - сагата „Властелинът на пръстените“, има с цикъла от легенди за крал Артур. Старецът Гандалф например напомня вълшебника Мерлин, а неговото протеже Арагорн - кралския син в изгнание, на когото му предстои да докаже правото си на трона. Неслучайно за Арагорн изковават наново счупения му меч, което буди асоциации с легендарното оръжие на Артур - Екскалибур. А и самата Задруга на пръстена напомня рицарите на кръглата маса.
Романтичните отношения са представени от Толкин през призмата на куртоазната любов на рицаря и прекрасната дама, а именно Арагорн и тъмнокосата елфка Арвен, която се отказва от безсмъртието, за да живее със своя възлюбен. Подобна жертва прави и Лутиен в „Силмарилион“ заради любовта си към смъртния човек Берен.
Зад тези образи се крият самият писател и жена му Едит. А линията на отношенията им частично се припокрива с любимото му произведение - „Калевала“. Именно под влиянието на руническите песни от финския и келтския фолклор Толкин измисля изкуствените езици на Средната Земя - квеня и синдарин.
Стефан Цончев
